В един слънчев есенен ден принцеса Бриджит пътуваше във влака към замъка Ашфорд. На седалката до нея се беше излегнал котаракът Чарлс Девети. Той много обичаше да пътува с влак. - Защо трябва да ходим в Ашфорд, Бриджит? – попита котаракът. - Защото този замък е на моя прапрапрапрапрадядо – обясни принцесата. - Той е бил прочут благородник и канел гости от цяла Ирландия. Навремето замъкът постоянно бил пълен с хора. Те танцували на баловете в замъка, ловяли риба в езерото Кориб и ходели на лов за лисици в близката гора. Обаче преди 274 години някакъв зъл магьосник превърнал хората...

Обади се кака Дичка и реве по телефона. Елате, кай, стана голяма бела. С майкини веднага отидохме у тях и гледаме бати Ценко седи на остъкления балкон, пуши цигари и гледа лошо. А кака Дичка реве, цялата подпухнала и очите й зачервени. - Какво става? – попитаха майкини. а кака Дичка направо се разхълца от рев. Майкини ѝ шибнаха два шамара да се стегне и тя започна да разправя: - Нали знаете, че решихме да подарим на Митюринчето силиконови гърдички за бала. И аз настоявах да й сложим по 300 кубика, ма бати ви Ценко е стиснат и вика „аз пари за...

Герасим Евлогиев - Чуди и Теко Гаванозов имаха обща драма – и двамата се чувстваха неоценени творци в едно затъпяло консуматорско общество. Всеки ден те изстрадваха болката от неразбирането и я давеха в евтин алкохол. И двамата съжаляваха, че са се родили късно и на неподходящо място. Теко вярваше, че ако се беше родил в Англия през 40-те години на миналия век, със сигурност щеше да е свирил на фестивала в Уудсток и щеше да е роклегенда за милиони фенове по света. Чуди пък беше убеден, че ако се беше родил през 19-ти век във Франция, името му щеше да е...

Гробището е кацнало над селото, на слънчев склон. Желязната порта на входа е ръждясала и увиснала. Петната по нея напомнят, че някога е била боядисана със зелена боя. Между гробовете са израснали бурени високи колкото човешки ръст. Повечето надгробни паметници са полегнали настрани, надписите им отдавна са заличени от дъждовете. - Някога в селото живееха много хора – казва баба Румянка, докато скубе тревата от гроб, над който расте висока върба. - Сигурно са били повече от хиляда човека. Тука всичко беше преметено, чисто, портата се заключваше. На Задушница всички идваха тука. Помени правеха, паметници вдигаха. Сега нема никой. -  Къде отидоха? - ...