МАРИЕЛА И ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ

2754

ИВО СИРОМАХОВ

       Мариела принципно е влюбена в Кирчо и принципно живеят заедно. В смисъл, че той се нанесе в нейната квартира, спи в леглото й, пърди си без всякакви притеснения и от време на време правят секс.

       Мариела си беше представяла някак си по-романтично отношенията им, но от друга страна няма идеални хора. Кирчо може да не е суперромантичен, но пък е добър човек. Всеки ден дава по една филия хляб на бездомното куче Макси. А човек, който обича животните, със сигурност има добро сърце.

       Кирчо има един приятел Стойчо, който е много неприятен. Двамата често гледат мачове заедно, напиват се, псуват и опикават цялата тоалетна чиния. Освен това чорапите на Стойчо миришат отвратително, а Мариела е гнуслива.

       Когато не е със Стойчо, Кирчо се държи прилично. Но съберат ли се двамата, става същия простак като него. На Мариела хич не й е приятно, когато двамата се събират, но не може да направи нищо по въпроса.

       Не само Мариела не харесва Стойчо. И Стойчо не харесва Мариела. Нарича я „тъпа кифла“ и смята, че тя пречи на честното мъжкарско приятелство, което имат с Кирчо.

       Преди пет месеца Стойчо спечелва джакпота от тотото. Близо два милиона лева.

       И животът му се променя.

       Кирчо не е завистлив и искрено се радва за приятеля си. Обажда му се да му честити. Вика му „айде, имаш да черпиш“. „Ше почерпя“, обещава Стойчо.

Но не почерпва. Ей го, пет месеца минаха оттогава, и нито е почерпил, нито нищо.

       Откакто е спечелил джакпота, Стойчо спира да се обажда на Кирчо. Нито мачове гледат, нито се напиват, нито псуват.

       На Кирчо му е малко мъчно, че не се вижда с приятеля си, но от друга страна той разбира, че Стойчо сега е човек с много отговорности. Как се управлява толкова голям капитал? Ми то си е сериозна грижа. Нека да си оправи там нещата, пък черпенето няма да избяга.

       Месец след като е спечелил джакпота Стойчо започва да пише на Мариела във фейсбук. Отначало невинни съобщения: „zdr ko pr”, „kak si xobavice”, “koq zodiq si” и т.н.

Мариела отговаря сдържано. Предимно с емотикони. Но Стойчо започва да й лайква всички снимки и тя разбира, че нещата са сериозни.

       Да каже ли на Кирчо? Не, защо да го занимава с глупости. В крайна сметка това е само невинен флирт. А може дори и флирт да не е. Може просто да си е въобразила. А и защо да наранява Кирчо? Той е толкова добър човек… Мариела деликатно подпитва Кирчо дали са се чували напоследък със Стойчо. Не са се чували.

       Седмица по-късно Стойчо я кани на кафе. Явно намеренията му са сериозни. Или пък не са? Той сега е милионер, сигурно стотици жени са в краката му. Баш до нея ли ще опре? Може пък просто да иска да си поприказва с някого. Милионерите често са твърде самотни, защото хората се интересуват само от парите им.

Мариела се чуди дали да приеме поканата. От една страна Кирчо е много добър човек и тя не би му изневерила. От друга страна отношенията им напоследък сякаш са охладнели. Кирчо почти не говори с нея. Рядко правят секс. Дали той наистина е мъжът, с когото иска да прекара остатъка от живота си?

       В крайна сметка Мариела приема. Виждат се на кафе в най-лъскавия хотел в града. Стойчо е станал друг човек. Слиза от мерцедес S-класа. Шофьорът му отваря вратата. Стойчо е със скъп костюм, пуши пури. Ухае на хубав парфюм.

       Мариела си поръчва фрапе, Стойчо – 30-годишен Гленфидих. Без лед. Господи, този мъж има класа! Как не го е забелязала досега.

       Говорят си за живота. Стойчо изглежда някак помъдрял, одухотворен. Казва й, че чак сега е разбрал, че парите не са всичко и че най-важното е човек да е в мир със себе си. Споделя й, че се е отвратил от златотърсачките, които постоянно се навъртат около него, но са празноглави и нямат душа. А той търси истинската любов. И че винаги се е възхищавал на Мариела и съжалява, че не я е срещнал по-рано, когато още не е била с Кирчо. Тогава животът им може би щеше да се развие по друг начин… Но такава е съдбата… Често е несправедлива.

       Мариела е объркана и трепери от вълнение. Никой мъж досега не й е говорил така. И не може да повярва, че именно Стойчо се държи с нея по тоя начин. Та той допреди няколко месеца я наричаше „тъпа кифла“. Дали да не го пита защо я е наричал „тъпа кифла“. Не, би било твърде дребнаво от нейна страна. Ще изглежда злопаметна. А тя не е злопаметна. В крайна сметка – каквото било – било. Хората се променят.

       Стойчо си поръчва втори 30-годишен Гленфидих. Пурата му догаря. Очите му се присвиват леко насмешливо и фините бръчици около тях го правят още по-чаровен.

Ами ако сега той поиска да правят секс? Не, абсурд! Та тя живее с Кирчо – най-добрия му приятел! Макар че напоследък отношенията им куцат… Не, не, в никакъв случай не би постъпила така. Това би било много долно. А и не е сигурна дали се е епилирала добре. При всички положения ще му откаже. А дали иска да му откаже? Май не е сигурна. Ами ако той никога повече не я покани на кафе? Сърцето на Мариела бие учестено, кръвта нахлува в главата й, струва й се, че ще припадне.

       Стойчо й говори нещо, но тя не го чува. Думите му сякаш идват към нея през вода – глухи и забавени. Какво казва? Пита как е Кирчо? Ами добре е, Кирчо, ходи на работа. Не се били чували отдавна. Стойчо подозирал, че Кирчо не му се обажда, защото му е завидял за богатството. Не, не, едва ли му е завидял, той е добър човек, казва бързо Мариела. Всеки ден дава филия хляб на бездомното куче Макси. Стойчо се засмива. Гледа я втренчено. Съблича я с поглед. Иска я, няма съмнение в това.

       Е, аз трябва да тръгвам, казва Мариела. Добре, кимва Стойчо, навежда се към нея и я целува. По бузата. Като приятел. Тия дни щял да й звънне да се видят пак.

Мариела хуква навън, едва си поема въздух. Какво беше това? Какво беше? Дали не провалих всичко? Дали наистина ще се обади да се видят пак?

       Прибира се в квартирата. Кирчо пак гледа мач. Отворил си е бира, запалил е цигара. Пита я къде е била. При една приятелка. Добре. Изобщо не я поглежда. Погледът му е втренчен в тъпия мач. Мариела усеща нещо странно. За пръв път й се струва, че чорапите на Кирчо миришат.

       Тази нощ Мариела не може да заспи. Чувства се объркана, смутена и виновна. Докато Кирчо хърка, тя тихичко плаче под завивките.

       На другия ден Стойчо не се обажда. Нито на по-следващия. Не лайква и снимките й, няма го онлайн. Вероятно всичко е свършило.

       Мариела се тресе от нерви и не знае какво да прави. А когато не знае какво да прави, тя си записва час при фризьорката си Ванеса.

       Ванеса е много умна и разбира от зодии и нумерология. Винаги дава на Мариела умни съвети и ако Мариела се беше вслушвала в тях, вероятно сега щеше да е много по-щастлива.

       Мариела разказва на Ванеса цялата история със Стойчо до най-дребните подробности. Ванеса я изслушва внимателно и демонстрира интерес с важни уточняващи въпроси, като „И той кво?“, „А ти кво?“, „Ма така ли ти каза верно?“…

       След края на изповедта нервите на Мариела рухват и тя се разплаква неудържимо. Не разбирам защо ревеш, мацко, казва Ванеса. Сваля те милионер, харесваш го, а се правиш на интересна. Знаеш ли колко такива като тебе се въртят около него? Не си изпускай шанса, щото може да няма втори.

       Ами Кирчо?, хълца Мариела.

       Кво Кирчо? Кво Кирчо?, раздразнено казва Ванеса. Натресъл ти се е като последен нещастник тоя мързеливец, храниш го, плащаш му сметките, а той само гледа мачове. Така ли искаш да си изживееш живота?

       И аз не знам вече какво искам, разревава се още по-силно Мариела.

       Я се стегни, смъмря я Ванеса. Това е шансът на живота ти. Коя зодия е тоя Стойчо?

       Овен.

       Овен? Тва е най-страхотната зодия за мъж, изпада във възторг Ванеса. Много са умни, джентълмени са и са богове в секса. А и ти както си стрелец с асцендент рак, това ще е уникална комбинация. Ще си паснете като Благо и Златка.

После Ванеса изчислява личното число на Стойчо. Оказва се, че е 83211 и перфектно съвпада с личното число на Мариела – 21906. Според Ванеса такава съвършена комбинация между две лични числа се случвала веднъж на хиляда години. Даже по-рядко.

       Мариела се успокоява. Щом астрологията говори така, ще й е по-лесно да вземе решение. Отговорността няма да падне изцяло върху нея, а върху разположението на звездите. Коя е тя, че да върви срещу тях?

       Ама дали Стойчо изобщо ще й се обади?

       Ама кво го чакаш, обади му се ти, смъмря я Ванеса. Седнала нашта да чака милионерът да я потърси, моля ти се. Богаташите са разглезени, свикнали са жените сами да им се натискат. Обади му се веднага, докато не съм му се обадила аз.

       Мариела плаща на Ванеса и си тръгва. Тая последната шега на Ванеса, никак не й беше смешна.  Тя щяла да му се обади. Много смешно, няма що. И това ми било приятелка.

Уж на майтап говори, ама като нищо ще му се обади идиотката. Като я знам каква е нахална… Дали пък вече не му се е обадила?

       Мариела набира номера на Стойчо. Дава заето. Ами да, тая завистлива идиотка вече го е набрала и със сигурност му се е предложила, курвата му с курва. Чакай, тя откъде му има телефона? Аз не съм й го давала. Я да я набера да видя дали говори с него. Ако дава заето, ще се върна във фризьорския салон и ще й издера очите.

А, свободно дава. Слава Богу! Ало? Да, аз съм миличка. Ох, извинявай, набрала съм те по погрешка. Айде. Целувки. Ти си ми най-добрата приятелка, нали знаеш. Много ми помогна, да знаеш. Айде, затварям, че Стойчо ми звъни.

       Стойчо е весел, в приповдигнато настроение. Държи се сякаш нищо не е било. Кани отново Мариела на кафе. В същия хотел. Нарича го „нашто място“. Ах, колко е романтичен!

       Този път Мариела се подготвя за срещата. Взема си един ден отпуск. Епилира се внимателно. Отива на педикюр. Намазва цялото си тяло с хубав балсам за кожа. Слага ново бельо.

       Този път и тя пие Гленфидих с него. Алкохолът я замайва, смее се звънливо на шегите му, гледа го влюбено.

Стойчо я води в казиното, залага големи суми на рулетката.

За около час губи 80 хиляди лева, но се усмихва сякаш нищо не е станало. Мариела е замаяна от размаха му. Никога не е виждала толкова пари накуп. Мисли си, че ако тя загуби толкова пари за един час, би умряла. Стойчо обаче приема нещата философски. Щом не ми върви в хазарта, сигурно ще ми върви в любовта, казва той.

Тази реплика възбужда Мариела и когато Стойчо й предлага да се качат в апартамента му, тя веднага се съгласява.

       Апартаментът му всъщност е президентският апартамент. Такъв разкош Мариела не е виждала никъде. Огледалото в банята е с размерите на театрална сцена. Кърпите са толкова мекички и пухкави, сякаш не са били докосвани от човек.

       Сексът със Стойчо е вълшебен. Мариела е малко скована в началото, но той успява да я накара да се отпусне и тя изживява няколко интензивни оргазма. С Кирчо никога не се е чувствала така.

       След най-хубавия ден в живота си, Мариела тръгва към квартирата си и краткото й щастие отново отстъпва пред чувството за вина. Кирчо тъкмо храни Макси с хляб пред блока. Какъв добър човек! А тя го мами… С какво го е заслужил? Но пък от друга страна е влюбена, а Ванеса й е казвала, че винаги трябва да слуша сърцето си. Особено ако е попаднала на човек, с който идеално си съвпадат и по астрология, и по нумерология. То просто им е писано да бъдат заедно. Но пък, ако изгони Кирчо, кой ще дава всеки ден хляб на бездомния Макси?

       Мариела звъни на Ванеса да се посъветва с нея. Разказва й подробно за любовната си среща със Стойчо.   Ванеса я пита дали му е харесал сексът с нея. Представила ли се е добре в леглото? Била ли е достатъчно разкрепостена.

       Ами не знам, не съм сигурна, казва Мариела.

       Голям ли му е, пита Ванеса.

       Ами… не мога да преценя, смутено отвръща Мариела.    Как не можеш да прецениш, дразни се Ванеса. По-голям ли му е от кирчовия?

       Ами не знам дали му е по-голям, ама го усещах като по-голям, признава си Мариела.

       Ами значи му е по-голям, заключава Ванеса. Мариелче, направо ти се чудя на акъла. Срещнала си богат, страхотен любовник, и е интелигентен, и му е голям, и си съвпадате по нумерология и астрология, а се чудиш кво да правиш. Наистина не те разбирам.

       Ама как да кажа на Кирчо, разплаква се Мариела.

       Кво ще му обясняваш на тоя тиквеник, ядосва се Ванеса. Живее ти в квартирата, не си плаща сметките, а и му е малък. И по хороскоп не си съвпадате. Какво има да се чудиш?

       Не знам, подсмърча Мариела. Айде друг път ще говорим, че се разстроих.

       Следващите няколко дни са истински ад за Мариела. Кирчо й изглежда все по-грозен, все по-смачкан, все по-скучен. А и чорапите му все повече й миришат.

       Обаче и Стойчо не й се обажда. Тя му звъни няколко пъти, но „телефонът на абоната е изключен или извън обхват“. Тя почва да се тревожи. Дали не му се е случило нещо?

       Минават седмици, месец. От Стойчо няма вест. Лека-полека копнежите на Мариела по него отшумяват. Добре, че не зарязах Кирчо, казва си тя. Той все пак е добър човек. Всеки ден храни бездомния Макси.

       Три месеца по-късно на вратата се звъни. Мариела отваря. Стойчо е. Изглежда ужасно. Очите му са хлътнали, има дълбоки сенки. Пак е със скъпия костюм, но той изглежда овехтял. Раменете му висят.

       Кирчо тука ли е, пита Стойчо.

       Да, тука е, влизай, кани го Мариела. Какво се е случило?

       Кирчо се радва на стария си приятел, прегръща го. Сядат да пият, Мариела им прави салата.

       Оказва се, че Стойчо е пропилял всичките си пари на комар. Двата милиона заминали, после започнал да взема заеми, заложил апартамента си, взели му го и сега няма нито пари, нито къде да живее. Пита Кирчо дали може да му даде някакви пари назаем.

       Кирчо няма пари, но Мариела казва, че е заделила едни две хиляди лева, с които мислела да ходят с Кирчо на море. Дава ги на Стойчо. Човещината е по-важна от някакво си море. Стойчо прибира парите, благодари някак смутено и си тръгва.

       След няколко дни отново се появява. Похарчил е двете хиляди лева. Освен това няма къде да спи. Пита дали е удобно да остане няколко дни у Кирчо и Мариела.

       Удобно е, как да не е удобно, казва Кирчо. Чувствай се у дома си.

       Мариела мълчи.

       Погледът й е празен.

       Струва й се, че чорапите на Стойчо отново миришат.

КОМЕНТАРИ

Коментара