ИВО СИРОМАХОВ: Наздраве, господин Рашидов!

194

– Г-н Сиромахов, какво е за Вас 24-и май?

– Ден, в който празнуваме нещо, което съвсем скоро ще изчезне. След десет години хората, които познават буквичките, ще бъдат малцинство. И в очите на обществото ще изглеждат като смахнати странници, които притежават някакви архаични безполезни знания.

– Как ще живеят хората без букви?

– Щастливо. Както е вярно, че “който трупа знание, трупа печал”, така е вярно и обратното – невежеството носи радост. Колкото по-тъп е човек, толкова е по-весел. Ако не вярвате, вижте парламента.

– И все пак – ще успеем ли да се справяме без писменост?

– Несъмнено. Ако преди 50 години да си неграмотен е било причина за срам, днес е повод за гордост. Вижте – имаме министър-председател, който се гордее с това, че е прочел само една книга, и тази книга е “Винету”.

– Но пък той строи магистрали.

– Да. И по тези магистрали се движат хора, които не могат да прочетат какво пише на крайпътните табели.

– Защо тогава пишете книги, щом няма да има кой да ги прочете?

– Засега има. Когато свършат читателите, ще спра да пиша.

– Възможно ли е изобщо да съществува неграмотно общество?

– Разбира се, че е възможно. Човекът съществува от около 80 хиляди години, а писмеността се е появила едва в последните няколко хиляди години. През по-голямата част от развитието си хората са били неграмотни и сега е дошло време да се върнат към корените си.

– Но това противоречи на теорията за еволюцията.

– Напротив. Никъде не е казано, че еволюцията върви само във възходяща посока. Има периоди, в които организмите деградират. И това също е част от еволюционния процес.

– Къде тогава ще остане националната ни гордост, че “и ний сме дали нещо на светът”?

– Там, където й е мястото. Ние така и не разбрахме с какво точно се гордеем. На азбуката, създадена от Свети Климент, кой знае защо викаме “кирилица”, а на азбуката, създадена от Кирил, викаме “глаголица”.

– Не сте ли прекалено песимистичен?

– Не съм. Ще спомена само един факт. Наскоро Югозападният университет в Благоевград обяви, че ще въвежда часове по писане, защото голяма част от студентите са неграмотни. Как ви звучи това? Правописът е нещо, което се учи във втори, трети клас. Как са завършили училище тия хора? Как са взели дипломи? Как са били приети за студенти? Откакто някакъв кретен измисли системата “парите следват студента”, българските университети се превърнаха в продавачници на дипломи. На студента не се гледа като на човек, който трябва да бъде образован, а като на ходеща касичка. Като на едни 700 лева, които държавата ще плаща всяка година за него. Другото не е важно. Не е важно дали учи, или не учи, дали ходи на лекции, или не ходи, дали си взема изпитите, или не. Важното е да е записан, да се води като студент, за да носи пари. Как е възможно в една държава с население около 5 милиона да има 50 университета?

– Не е ли хубаво да има толкова университети?

– Хубаво е, ако бяха качествени. Ако парите следваха успеха, а не бройката на студентите. Сега българските университети са гета за слабите студенти от цял свят, така както черноморските ни курорти са гета за бедните туристи. Привличаме не с качество, а с ниски цени. От гледна точка на икономиката това е някаква пазарна ниша. Но от гледна точка на доброто образование това е просто загуба на време и пари.

– И в Англия има много университети.

– Да, но в Англия изискванията са безкомпромисни. От всеки 100 приети студенти завършват не повече от 30-40. Другите просто отпадат. А в България няма случай на приет студент, който да не е завършил. Освен ако междувременно не умре. Макар че и тогава сигурно ще му издадат диплома посмъртно, само и само да лапнат субсидията… Как може да има над две хиляди професори и над пет хиляди доценти! Каква е тая държава, в която професорите са повече от таксиметровите шофьори? Само който не е поискал, не е получил академично звание. Като онези мои любими професори от пловдивския медицински университет, които не бяха разбрали, че има разлика между театъра и реалността и бяха написали протестна декларация срещу героите от пиесата ми “Операцията”. Досущ като милите вазови герои, които гледат “Многострадална Геновева” и се възмущават от актьорите, които изпълняват отрицателните роли. Спомняте ли си: “Голос игра доста добре неблагородната си роля и си спечели заслужено омразата на някои баби. Една се приближи до майка му и ѝ каза: — Мари, Тано, не са хубави тия работи, дето върши ваш Фратю”. Разликата е, че по времето на Вазов така са реагирали само неграмотните баби, а сега – академичният елит.

– Е, има и добри професори.

– Разбира се. Има 20-30 професори, които са на световно ниво. И те са най-прецакани. Защото средата, в която работят, е ужасяващо непрофесионална, неморална, корумпирана, и ги смачква. Това е все едно Кристиано Роналдо да дойде да играе във “Витоша Бистрица”. Няма как да оцелее. Най-вероятно ще се пропие.

– Говори се, че българската култура е в подем и изкуствата процъфтяват.

– Не знам кой го говори това. Сигурно същите, които твърдят, че сме били много добре по отношение на свободата на словото и не било вярно, че сме на последно място в Европа.

Аз не виждам някакъв разцвет на изкуствата. Просперират само онези изкуства, които не са зависими от държавата – писателите, художниците и отделни актьори, които са излезли на свободния пазар и разчитат единствено на себе си. Но всичко, което е на държавна издръжка, е в катастрофално състояние. Вижте театрите, вижте симфоничните оркестри… Те са докарани отвъд границите на мизерията и това е направено, не защото някой злонамерен чиновник така е решил, а от глупост. Вижте само кои са хората, които администрират държавните средства за култура. Председател на комисията за култура в парламента е Вежди Рашидов. Какво да кажем на това освен “наздраве”.

– Казвате, че държавната подкрепа за културата е недостатъчна?

– Казвам, че изобщо няма такава подкрепа. Да даваш на едни хора едни социални помощи, не е подкрепа. Подкрепа е да разсъждаваш как да развиваш уменията и таланта на тия хора, защото те са национално богатство. И изобщо не е нужно да откриваме топлата вода. Във всички европейски държави има работещи модели за държавно финансиране на изкуствата. Просто някой трябва да се поинтересува как го правят. А не да излиза въпросният Вежди Рашидов (наздраве!), и да размахва невежеството си, като заявява, че в Италия нямало държавни опери. Ми да беше прочел как се финансира Ла Скала или операта в Рим, преди да се изтъпани да говори глупости. Но както и да е. Кво значение има? Важното е депутатската заплата да върви. Наздраве, господин Рашидов.

– Чий празник е 24-и май?

– На 24-и май трябва да се поклоним на учителите. Българските учители са светци. Истинско чудо е, че продължават да работят в унизителните условия, в които са поставени. Правят го само защото изпитват вътрешна потребност да даряват знания на учениците. И как им се отблагодарява обществото? Като им казва: вие сте ненужни, вие сте на най-ниското стъпало в социалната стълбица, вие ще живеете мизерно и ще се борите за оцеляване.

Нашата държава се управлява от необразовани хора. Хора, за които знанията не са ценност. Хора, водени от най-примитивните инстинкти – да изядеш, да изпиеш, да изчукаш, да откраднеш. Не можем да очакваме от тях да осъзнават смисъла на образованието. Свинята не разбира от кладенчова вода. Тя си иска помията.

– Много тъжно стана това интервю. Кажете нещо оптимистично за финал.

– Ще се опитам да кажа нещо, което да бъде разбрано от хората във властта.

– Какво е то?

– 🙂 🙂 🙂

КОМЕНТАРИ

Коментара