www.zasada.bg 7 юни 2011

www.zasada.bg 7 юни 2011
ИВО СИРОМАХОВ: Матеус има четири проблема – вратаря, защитата, халфовете и нападението

– На пазара вече е новата ти книга „Няма значение“, която е посветена на хората, които нямат значение? Много ли са те в България?
– Не са много, но им се отделя твърде много внимание и основна вина за това носят медиите. Не минава ден, в който да не ни информират коя златка колко кубика силикон си е имплантирала, с кого не е спала и на откриването на кой магазин за дрехи втора употреба се е напила. А там пък се появил виден ватман-педераст с обувки от кожа на слонски задник и обещал да присъства на промоцията на новата песен на виден рапър-чалгар… Аз разбирам, че има хора, които водят напълно безсмислен живот, но на кого му пука за тях? Защо трябва медиите да ни занимават с празното им съществуване? Нима няма по-важни теми?

– Да си дойдем на думата. Има ли бъдеще националният отбор с Лотар Матеус? Промени ли с нещо тима или с него и без него е все едно?
– Матеус несъмнено е голямо име във футбола. Той идва от една държава със страхотни традиции и знае какъв е пътят към успеха и как да го постигне. Но за да имаме силен национален отбор, не е достатъчен само добър селекционер. Нужни са и качествени футболисти. А такива няма.
Всъщност българският национален отбор има само четири сериозни проблема – вратаря, защитата, халфовата линия и нападението.

– Мнозина обвиняват Бербатов за решението му да не играе за България. Слави Трифонов дори пусна отворено писмо, в което го приканваше да размисли. Ти оправдаваш ли Митко и мислиш ли, че с него нещата в тези квалификации щяха да стоят по друг начин?
– Бербатов е невероятен играч, той е най-успешният български футболист, голмайстор на най-силното първенство и аз уважавам решението му. Освен това не мисля, че с него националният отбор би се превърнал в световна футболна сила. Най-много да бием Корсика… Според мен Митко се отдръпна от национала заради цялата помия, която се излива тук по негов адрес. В България има много негативна енергия, много завист и злоба по адрес на успелите хора. За какво му е на Бербатов да си трови нервите с някакви идиоти, които само го псуват и обиждат?

– В този ред на мисли какво смяташ за отношението към него от страна на Алекс Фъргюсън през последните месеци и особено на финала на Шампионската лига?
– Сър Алекс разбира футбола повече от всички нас, взети заедно. Тъпо е да му даваме акъл кого да пуска и кого да държи на скамейката. Ние сме фенове и подхождаме към играта емоционално, но той носи цялата отговорност и действията му са плод на огромния му опит, а не на това кого ние искаме да гледаме. Но аз не страдам от факта, че не видях Бербатов на финала на Шампионската лига. На мен ми стига, че го видях да вкарва хеттрик на Ливърпул.

– А как ти се струва цялата „баджанашка“ история с Ники Михайлов и Валери Божинов? И всичките им медийни изяви, които нямат край?
– Тия истории са голяма глупост. Айде, Валери Божинов донякъде го разбирам – той и без друго не играе и само си търси повод медиите да пишат за него, за да не го забравят напълно хората. Но за какво са му тия простотии на Ники Михайлов, който в момента е най-добрият вратар в холандското първенство и прави много силни мачове?

– В шоуто имате доста футболни герои – Благо Джизъса, Димитър Пенев, Гацо Бацов, Тодор Батков… Всички се посрещат с много усмивки от зрителите. Как избирате на кой да направите забавен образ? Случвало ли ви се е някой да се обиди?
– Осмиваме ги само когато има конкретен повод. Надявам се, че не се обиждат. Но ако някой се е обидил – то си е за негова сметка. Чувството за хумор не е дадено на всеки.

– Напоследък доста се „бъзикате“ и с Николета Лозанова. Откъде според теб се роди тази симбиоза между футболисти, моделки и фолк певици?
– Нормално е да има такива връзки, защото къде прекарват свободното си време футболистите? В чалгаклубовете. Ако посещаваха читалните на Народната библиотека, вероятно щяха да ходят с библиотекарки.

– Голям фен си на английския футбол и в частност на Челси. Откъде тази любов?
– Мачовете в Англия са изключително зрелище и за щастие имаме възможност да ги гледаме. А на Челси съм фен от много отдавна, много преди „епохата Абрамович” Още от времето, когато там играеха Дзола, Виали, Хасълбанк. Обичам ги, защото са сини като „Левски”.

– Неотдавна бе на мач на Челси в Англия. Какви са ти впечатленията от всичко там – футбол, организация, отношение на фенове… „Ще ги стигнем“ ли скоро? Разкажи ни как мина престоят ти там?
– Това беше невероятно преживяване и съм много щастлив, че ми се случи. Всъщност поводът беше едно мое обещание към малкия ми син, който също е сърцат привърженик на „Челси”. Та всъщност двамата с него сбъднахме една наша обща мечта – да видим любимия си отбор наживо. Първенството в Англия е организирано така че всеки мач да се превръща в празник. Стадионите са пълни до краен предел, хората отиват там заради спектакъла, а не за да се псуват, да се сбият и да си изкарат негативната енергия, както става по нашите стадиони.
В Англия футболът наистина е религия, а феновете са издигнати на пиедестал. Всичко е организирано така, че привържениците на отбора да се чувстват значими и важни, защото играта е за тях.
А усещането да чуеш как стадионът пее по време на целия мач – това не може да се опише с думи. Трябва да се изживее.

– Почитател си и на Левски. Какъв е коментара ти за случващото се в любимия ти тим през последната година? Правилно решение ли бе Гонзо да влезе в ролята на сър Алекс Фъргюсън, взимайки цялата спортно-техническа власт.
– Няма как да ми харесва това, което става в „Левски”. Отборът играе зле и затова не са виновни съдиите, БФС или световната конспирация. Просто сме слаби. Да, Гара Дембеле направи добри мачове, но само един нападател не е достатъчен. Ходих преди няколко седмици да ги гледам със „Славия” и много се натъжих. Единственият, който знае какво да прави с топката, когато я получи, е Христо Йовов. Другите ритат напосоки и изобщо не става мач. Иначе много харесвам новия вратар Пламен Илиев – има сърце и състезателен дух.
Но това не е онзи „Левски”, който помня от средата на 80-те, когато играеха Боби Михайлов, Гиби, Наско Сираков, Тошко Барзов, Руси Гочев. Те играеха заради удоволствието от самата игра, заради феновете. Затова тогава стадионите бяха пълни, а сега едва се събират по хиляда души на трибуните. И то предимно такива като мен, които помнят старата слава на отбора и все още се надяват, че има шанс тя да се върне.

– Литекс има ли шансове да влезе в групите на Шампионската лига?
Не. Никой български отбор в момента няма шансове да се представи достойно в Европа. Футболът ни е на толкова ниско ниво, че е смешно да се надяваме на някакви успехи.

– И накрая, липсват ли ти футболните мачове по БНТ и любимите ти коментатори там, начело с Петела?
– Най-хубавото нещо, което се случи в медиите през последните години, е фактът, че БНТ вече почти не предава мачове и не се налага да слушаме безумните коментари на спортните им корифеи. За сметка на това коментаторите на „Диема” са на изключително високо ниво. Те са ерудирани, информирани, разбират играта и имат много богат речник. Удоволствие е да ги слушаш.

Георги Стоянов,
www.zasada.bg 7 юни 2011

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close