ИВО СИРОМАХОВ ЗА СВОБОДАТА, ПОЛИТИКАТА И…

ИВО СИРОМАХОВ ЗА СВОБОДАТА, ПОЛИТИКАТА И

ВЕСЕЛИЯ КАРНАВАЛ НА НЕГРАМОТНИТЕ

Интервю на Радостина Минчева,
18 юни 2015

– Г-н Сиромахов, не е ли странно, че след 25 години демокрация голяма част от българите изпитват носталгия към времето на Тодор Живков?

– За мен не е странно. Ние никога не сме били свободолюбив народ. За голяма част от хората ракията и салатата са по-важни от свободата. Ако се наложи да избират, ще предпочетат ракията и салатата. И това винаги е било така. Голяма част от българите не са искали да се освобождават от турското робство, чувствали са се добре в рамките на Османската империя. Априлското въстание е извършено от шепа авантюристи, които не са срещнали никаква обществена подкрепа. Всички са ги смятали за луди. Когато Ботев тръгва с четата си от Козлодуй, селяните са затваряли къщите си и са отказвали да дадат на четниците и чаша вода. Това е категорично послание от страна на народа: не ви щем свободата, така сме си добре.
В крайна сметка свободата идва насилствено, отвън. Заради Русия, а не заради желанието на мнозинството от българите.
Същата беше и ситуацията по времето на комунизма. Липсата на свобода не беше проблем за повечето хора. Радваха се на равенството в мизерията. На спарените почивни станции и на скапаните съветски автомобили, за които чакаха ред по десетина години. Поетите пишеха оди за Тодор Живков, срещу които получаваха по някое апартаментче – кеф! Държавата подкрепя изкуствата, видиш ли.
А в същото време хиляди хора измряха по лагерите, бяха жестоко преследвани, ако се осмелят да критикуват властта или дори да разкажат виц за нея. Писателят Георги Марков плати с живота си за лукса да говори против режима.
А сега викат: добре ни беше, върнете си ни Тодор Живков. Излиза, че предпочитат диктатурата пред демокрацията.

– Може би са разочаровани, защото са очаквали България да се превърне в богата и уредена държава, а това в крайна сметка не се случи?

– През 89-а всички очаквахме това. Мислехме си, че за две-три години ще станем като Германия. Това, разбира се, не се случи и то не защото някой ни попречи, а защото не беше възможно. Вината да не сме като Германия не е в комунистите, ченгетата, мутрите, масоните, илюминатите и извънземните. Вината е в самите нас. Ние не поискахме да станем като Германия. Повечето българи не биха се чувствали добре в държава като Германия, където не можеш да бутнеш рушвет на полицая и да заобиколиш закона, не можеш да си хвърляш боклука през прозореца, не можеш да пушиш в заведение въпреки забраната.
Ние мечтаем да сме богати като германците, но без да спазваме правилата като тях. Е, няма как да стане.

– Но много българи емигрираха, живеят от доста години в така наречените нормални държави и сами се убедиха, че просперитетът не е възможен без правила. Ако те се върнат в България, вероятно ще променят ситуацията.

– Съмнявам се, че ще се върнат. Никой не бяга от хубавото. Свикнеш ли веднъж да живееш спокойно и уредено, да живееш по правила, връщане назад няма. За какво да се връщат? За да спорят с мнозинство, което мечтае за Живков?

– Според едно скорошно проучване, почти 50 процента от българите вече са функционално неграмотни, т.е. познават буквите, но не могат да схванат смисъла на написаното. Образователната система ли е най-тежкият проблем в момента?

– Образованието безспорно е катастрофирало, но то не е първопричината за бедите ни. Неграмотността е огромен проблем, но по-големият проблем е, че голяма част от хората не правят разлика между добро и зло. Няма елементарен морал. Вярата, която изпълнява функцията на морален ориентир в богатите държави, у нас е мъртва.
Хората си мислят, че всичко им е позволено, че каквото и да направят, ще им се размине. Убийци се разхождат на свобода, крадци на милиони не отиват в затвора, а в европарламента.
В същото време онези, които би трябвало да служат за пример, са оплювани и обругавани. Влезте в който и да е интернет форум и вижте какви гадости се пишат за хора, които са постигнали успех с таланта и труда си – хора като Димитър Бербатов, Григор Димитров, професор Чирков.
В Съединените щати такива хора са издигнати на пиедестал, всички искат да им подражават.
У нас идолите за подражание са престъпниците, мутрите, наркотрафикантите. Хората си казват: защо трябва да работя всеки ден в продължение на години, при положение, че ще спечеля повече пари, ако продавам наркотици? А ако ме хванат, ще бутна рушвет на съдията и прокурора и няма да ми направят нищо.

– И все пак не мислите ли, че липсата на добро образование ни прави неконкурентни?

– Разбира се, че ни прави неконкурентни. Но е наивно да смятаме, че каквато и да е образователна реформа ще промени рязко нещата. Причините не са в самото образование, а в отношението ни към него. Училището е престанало да бъде ценност. През Възраждането българите са давали всичките си спестявания, за да изучат децата си, да им “отворят очите”. Сега ги пращат на училище, за да не им се мотаят вкъщи. Не се интересуват учат ли там нещо, не учат ли… Самите ученици гледат на училището като на нещо досадно, от което мечтаят да се махнат. Вижте как се радват на абитуриентските си балове, как крещят от възторг, сякаш са напуснали не училището, а затвора.

– Има обаче и талантливи българчета, които печелят международни олимпиади по математика, физика, биология…

– Да, но за съжаление тук няма добър университет, в който да продължат образованието си. Университетите бяха превърнати в търговски дружества, в които качеството на преподаване няма значение. Важното е да вземат парите на студентите и да им дадат там някаква диплома, която няма никаква стойност. Професорите в България вече са повече от фолкпевиците. Само който не е поискал, той не е станал професор.

– В началото на 90-те студентите бяха двигателят на промените. Студентските стачки свалиха от власт президента Петър Младенов и правителството на Андрей Луканов. Сегашните студенти не протестират. Защо? Доволни ли са от ситуацията?

– Доколкото знам, са недоволни, но нямат енергия за протести. Смятат, че каквото и да направят, нищо няма да се промени. И са прави. Студентските протести от 2013 г. не доведоха до нищо. Не успяха да свалят дори немощното правителство на Орешарски и се разотидоха обезверени. В крайна сметка правителството беше свалено от Пеевски, срещу когото беше насочен всичкия патос на протестите.

– Излиза, че няма смисъл от протести.

– Напротив, от протести винаги има смисъл. Само че става все по-трудно да опазиш знамето на протеста от мръсните ръце на всякакви политически тарикати, които се опитват да го докопат. Студентите постоянно трябваше да се обясняват, че не са свързани с ГЕРБ, че не са свързани с Реформаторския блок, че не са свързани с никоя партия. Така се получи, защото не успяха да формулират ясно целта на стачката си. Когато викаш “долу Орешарски”, лесно можеш да бъдеш заподозрян, че вършиш услуга на ГЕРБ, Реформаторите, или дори Бареков. А ако бяха казали – ние сме за смяна на системата, щеше да е ясно, че не са с никоя партия. Но те не го направиха. И затова се провалиха.

– Какво имате предвид под “смяна на системата”?

– На първо място – смяна на начина, по който се избират народните представители. При сегашната пропорционална система, колкото и пъти да се явим на избори, ще гласуваме все за едни и същи негодници. Ще сменяме Борисов със Станишев и Станишев с Борисов, докато сме живи. Единственият шанс да излезем от този порочен кръг е да се премине към изцяло мажоритарна избирателна система.

– Но мажоритарната система също има своите недостатъци. Вижте какво стана във Великобритания.

– Какво стана във Великобритания?

– На последните избори ЮКИП получиха 12.6 % от гласовете на избирателите, а спечелиха само едно депутатско място. В същото време Шотландската Национална партия с далеч по-малко гласове вкара в парламента 58 депутати. Оказа се, че мажоритарната система не дава справедливо представителство на партиите в парламента.

– Точно така. Мажоритарната система не дава справедливо представителство на партиите. Но дава абсолютно справедливо представителство на по-качествените личности. Това е смисълът. Гражданите избират не партийни листи, а хората, които според тях ще бъдат най-полезни за избирателния си район. Затова и в България всички партии са против мажоритарните избори. Защото те ще отнемат от партийните лидери неограничената власт, която имат в момента, и ще дадат тази власт на избирателите.

– Как точно ще стане това?

– Много е просто. Аз например съм с десни убеждения, винаги съм гласувал вдясно. Но ако в моя избирателен район левите издигнат например Стефан Данаилов, а десните – Цецка Цачева, как мислите, за кого ще гласувам?

– Значи подкрепяте идеята на президента за референдум по въпросите на изборното законодателство?

– Подкрепям всяка идея за референдум. Пряката демокрация е най-добрият начин за вземане на решения. Така че би трябвало да има референдуми по всички важни въпроси. Но в случая президентът е плах, както винаги, и за да не обиди партийните лидери е формулирал въпроса много уклончиво: “съгласни ли сте част от народните представители да се избират мажоритарно”. Добре де, ама каква част? Дори референдумът да бъде спечелен, парламентът може да реши само 10 от всичките 240 депутати да се избират мажоритарно. И формално ще е изпълнил волята на народа. И после ще ни кажат: ето, нали това искахте! Ето ви го.

– А какво мислите за другите две предложения на президента за референдум? За електронното и задължителното гласуване.

– И двете предложения ще имат положителен ефект. Електронното гласуване ще даде възможност на повече от милион българи, които са извън границите на родината, да упражнят правото си на глас. А задължителното гласуване ще намали значително тежестта на купения вот. Ако сега 80-90 депутати влизат в парламента с купени гласове, при задължително гласуване няма да може да влизат повече от десетина.
Впрочем ние говорим за тези неща от години. Радвам се, че президентът най-сетне ни е чул.

– Говорите за седемте точки на “Шоуто на Слави” за промяна на политическата система.

– Да. Много важно е освен промяната в избирателния закон да се промени и броят на депутатите. За какво са ни 240 депутати? Само харчат пари, а коефициентът им на полезно действие е нищожен. В Холандия, която има 16 милиона жители, депутатите са 150. Или пък размерът на партийната субсидия. Защо трябва да е 11 лева на глас, при положение, че в Германия е 80 евроцента на глас? Нима сме по-богати от германците, та си позволяваме да плащаме на партиите си седем пъти повече пари?

– На какво според Вас се дължи популярността на Бойко Борисов? Хората го припознават като един от тях, склонни са да му прощават грешките.

– Прилича им на Живков. Неслучайно му е бил бодигард толкова години. Очевидно го е наблюдавал внимателно и в момента копира поведението на диктатора – поставя себе си над закона, говори им на “разбираем език”, държи се като “човек от народа”, един от тях.
Странно е, че голяма част от българите искат да ги управлява някой като тях, а не някой по-добър от тях. Те не искат министър-председателят им да е по-умен, по-способен, по-почтен от тях. Голяма част от избирателите са подозрителни към по-умните, не ги харесват. Когато видят по-умен политик си мислят “тоя сега на къв се прави” и развиват непоносимост към него. Те търсят в политиката себеподобния. Искат да е точно като тях. Да ходи с анцуг, да пуска тъпи шегички, да щипе репортерките по задника, но в никакъв случай да не ги превъзхожда. Затова ако на избори застанат един срещу друг простоватият Борисов, който е чел само “Винету” и някой безспорен ерудит, като да речем професор Огнян Герджиков, резултатът ще е смазващ в полза на “народния човек”.

– Може би по този начин подхранват илюзията, че щом човек като тях управлява държавата, някой ден биха могли и те да я управляват?

– Едва ли. Повечето хора нямат политически амбиции. Правейки такъв избор, те по-скоро утвърждават омразата си към елитите. Наказват ги със силата на плебса. Ние сме повече, казват те, и затова ние ще диктуваме правилата. И ще избираме прости хора, за да накажем ония, дето се правят на много умни. И в крайна сметка са прави – демокрацията е точно това: власт на мнозинството над разумното малцинство. На тази психология разчитат не само Борисов, но и маргинални лидери като Волен, Бареков и дори Яне Янев.

– Но наказвайки “разумното малцинство”, те наказват и себе си.

– Точно така. Само че те не разсъждават по този начин. Те смятат, че когото и да изберат, все ще са прецакани. Така че гласуват с единствената идея да прецакат и някой друг. Имаше един много показателен случай на кметските избори в село Студена, Пернишко. Във вечерта след изборите се оказва, че разликата между стария кмет и претендента на опозицията е в рамките на няколко гласа. Преброяват ръчно бюлетините и става ясно, че печели старият кмет. На площада пред кметството са се събрали хора от селото и чакат да разберат кой ще е победител. И в този момент от кметството излиза дъщерята на стария кмет – момиче на около 20 години и се провиква: “Преебахме ви, тате пак е кмет”.

– Не е много смешно.

– На мен ми е смешно. Защото отразява същността на българската политика – повечето политици не влизат в управлението с идеята да свършат нещо полезно, а да преебат някого. Подобен подход е немислим в една нормална държава. В Германия също има много хора с анцузи, които не са чели книги и говорят на народен език, но на никой германец не би му хрумнало да избере такъв човек за канцлер. Германецът ще избере по-умният от него, по-способният, онзи, който би могъл да му реши проблемите.
– Направихте много силно предаване в памет на Борис Гуджунов. Защо става така, че големите личности на българската култура си отиват в мизерия, забравени и огорчени?

– Защото болният изнемощял творец не е подходящ обект да си направиш пиар с него. Министърът на културата няма да отиде да се снима с умиращия Гуджунов. Той е зает с по-важни неща – да открива български луври, да води сервилни репортери в Париж и да си спасява влога в КТБ.

– Смятате ли, че държавата пренебрегва българската култура?

– По този въпрос съм на по-различно мнение. Държавната подкрепа за културата е нож с две остриета. Защото който плаща, той поръчва музиката. Как да бъдеш творец с честна гражданска позиция, ако правителството ти плаща заплатата? Винаги ще си наведен.
Разбира се, музеите, читалищата, библиотеките, археологията не могат без държавно финансиране. Но живите изкуства – театър, кино, музика, литература, изобразителни изкуства – е по-добре да се развиват на пазарен принцип. Абсурдно е в страна с население 7 милиона да има над 50 държавни театри. Откъде ще намерите зрители за толкова театри? Абсурдно е с данъците ни да се финансират някакви некадърни филми, които не се гледат дори от роднините на режисьора.
В Съединените щати няма министерство на културата и не се отпускат държавни пари за изкуство. Но въпреки това там се правят най-добрите филми, пишат се най-успешните книги, там работят най-добрите актьори, режисьори и музиканти.

– Да, но там и пазарът е огромен и за всички има място под слънцето.

– Грешите. Място под слънцето има само за малцина. 99 процента от американските актьори се препитават от друга професия. Конкуренцията е безмилостна и затова успяват само най-добрите. А в България и най-добрите актьори и най-некадърните вземат еднакво мизерни заплати. За некадърните това е добре дошло, но е несправедливо за талантливите. Освободете ги от държавните заплати и ги оставете да се конкурират свободно. Не ги унижавайте.

– Как си представяте България след 10 години?

– Като един весел карнавал на неграмотните. Всички ще живеят в столицата и ще си правят ухилени селфита в новооткрития 158-ми мол (бивше училище).

 

 

КОМЕНТАРИ

Коментара


One thought on “ИВО СИРОМАХОВ ЗА СВОБОДАТА, ПОЛИТИКАТА И…”

  1. Rostsa Stoynova says:

    С всичко казано до тук съм съгласна. Ако не сформирате партия и не промените законите (по всички 7 точки), никой няма да го направи. Вие сте последната надежда да излезем от омагьосания кръг. Смешките вече не будят недоволство или размисъл, а само смях. Свикнали сме да сме прототипи на байганьовщина. Вече никой не се обижда от нищо.

Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close