webcafe.bg, 1 декември 2010

webcafe.bg, 1 декември 2010

Иво Сиромахов Positive

Годината е 2010. Преходът мина. България вече 10 години е в новия век, а мнозина продължават да се оплакват и мърморят. Поводи има и винаги ще има – няма пълно щастие, няма прогрес без кръв, пот и сълзи. Но увлечени в това да се оплакваме и самосъжаляваме, сякаш не забелязваме колко далеч сме стигнали, колко се е променил животът ни, дори и за някакви си 10 години. Затова решихме да направим рубриката „BG Positive”, в която да поканим известни личности да споделят в стил „7-те НАЙ за последните 10” мнението си за най-важните събития, явления и постижения през последните 10 години и визията си за бъдещето…

Трябва да ви призная, че позитивните нагласи са ми доста чужди. Винаги съм залагал на добрия стар скептицизъм, който досега не ме е подвел. Ироничен човек съм, а иронията и позитивизма взаимно се изключват. Свикнал съм да гледам на света през очилата на смеха. Преди време бях писал един текст на тая тема – „Силата на позитивното мислене”, в който се подигравам на необоснованата „вяра в доброто и прекрасното”.

Повратната точка
Повратна точка нямаше. След „пиянството на един народ” през 90-те, дойде махмурлукът на прехода, от който стана ясно че ни предстои да изядем още много торби сол, докато нещата потръгнат.
Сега продължаваме да живеем с илюзията за промяна, но реална промяна няма. Сменихме Тодор Живков с бодигарда му. Преди на власт бяха комунистите, сега са бившите комунисти. За каква повратна точка говорим?

Събитието
Струва ми се, че първото десетилетие на 21-ви век няма да остане в българската история с някаква бележита дата. Някои смятат, че приемането ни в Европейския съюз е грандиозно събитие, но според мен то е доста надценено.
Да, приятно е че сме признати за част от едно общество на модерни, развити държави, но това не ни превръща автоматично в модерна, развита държава.
Така че колкото и да ни се иска да живеем в „славни времена”, трябва да признаем, че приемането в ЕС не може да се сравнява по значимост с велики събития като Съединението през 1885 или обявяването на независимостта през 1908.
Членството ни в ЕС не е изстрадано, не е извоювано. Прилича ми на незаслужен подарък към глуповат ученик, който обещава, че през втория срок ще се поправи и внезапно ще стане отличник.

Личността
За мен най-значимата личност на това десетилетие е Веско Топалов. Страхотно е, че имаме световен шампион в интелектуална дисциплина. Много се възхищавам и на българчетата, които редовно мачкат целия свят в световните ученически олимпиади по математика.
За съжаление тези личности остават встрани от фокуса на общественото внимание. Оказва се, че за медиите по-интересни са проститутките, педерастите и мутрите. Въпрос на ценности.

Творбата
Десетилетието беше бедничко откъм творби, но нали темата е BG Positive – ще спомена тези, които смятам за наистина важни.
На първо място – това е Веско Ешкенази – концертмайстор на кралския Концертгебау в Амстердам. Един изключителен музикант, много фин и деликатен човек. Медиите, разбира се, не се интересуват от него. Скучен е за тях – нито е гей, нито се е сбил с някого, нито е тръгнал с фолкпевица.
Няма тръпка.
В литературата – за пръв път се появиха успешни опити да бъде разказана драмата на комунизма. Направиха го все хора, които отдавна не живеят в България – Илия Троянов със „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, Димитър Динев с „Ангелски езици” и Капка Касабова с „Улица без име”. Прочетете тези книги, няма да съжалявате.

Явлението
Явлението се казва Цвети Пиронкова. Настръхвам, когато си спомня онзи велик мач на Australian Open през 2006 година, когато 18-годишното момиче от Пловдив разгроми машината Винъс Уилямс, а след това облече овехтелия си анцуг и се обърна с гръб към камерите, за да посочи надписа BULGARIA. Няколко години по-късно Цвети отново сложи Винъс на колене на четвъртфинала на най-великия тенистурнир Уимбълдън. Не е ли велико?
Поинтересувайте се каква е историята на това момиче – откъде е тръгнала, каква цена е платила, от какво се е лишило семейството й, за да постигне тези успехи. Престанете да й пресмятате хонорарите – всеки цент от тях е заплатен с жесток, кървав труд, на какъвто малцина са способни.
Запомнете този жест – едно българско дете посвещава победата си в световен турнир на България. Това е истинският патриотизъм.

Незабравимото
Концертът на AC/DC на стадион „Васил Левски”. Никога не съм вярвал, че ще ги видя на живо и то на българска земя. И се радвам, че преживях този екстаз заедно със сина си, който е на 15 години. Видях в публиката три поколения техни фенове – цели семейства, израснали с музиката им. Мисля, че за пръв път усетих какво означава да изпитваш истинско удоволствие от изкуството.
Незабравими за мен ще останат и трите гола на Бербатов срещу „Ливърпул”. Но вместо всички да му кажем „браво” и да пием по едно за негово здраве, отново се намериха „разбирачи”, които го оплюха. У нас завистта и злобата са също толкова безкрайни, колкото глупостта.

Откритието
През тези десет години открих, че за българите саламът е по-важен от свободата. Разбрах, че повечето медии са избрали да бъдат проститутки на властта, а не служители на обществото. Установих, че преобладаващото мнозинство предпочита тройка кебапчета и две големи ракии пред свободното слово.
Аз лично за себе си направих другия избор и съм готов да нося последствията.

Интервюто е публикувано в
webcafe.bg, 1 декември 2010

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close