И всеки ден е бал…

 

Ако съдим по броя на баловете, които се провеждат напоследък, България преживява бляскав период, сравним единствено с разкоша на Австро-унгарската империя по времето на Франц Йосиф.
Всеки ден едни и същи хора си измислят повод да се съберат някъде, да ядат и да пият, да си покажат какви нови дрешки са си купили и какво ново са изчукали.
Тези сбирки са пропити с дух на интернационализъм. Имаме си виенски бал, имаме си руски бал, а напоследък Емилия Масларова затопли и отношенията с Виетнам, така че предполагам, скоро ще направим и виетнамски бал. С изискани блюда от кученца-сукалчета.
Медиите наричат хората, които посещават баловете, “елит”. Този термин не е съвсем точен. Думата елит е от латински произход и означава “избран”. Но от кого е избран Евгени Минчев? От профсъюза на задно паркиращите ватмани ли? 
Хората, които се срещат по такива места, са от различни обществени групи, но общото между тях е, че не знаят къде да се дянат. Светските събития ги карат поне за малко да се отърват от тягостното чувство за безполезност.
Най-активна от политическата класа е Весела Драганова. Възхищавам се на неизтощимата енергия на тази жена, удивлявам се на темпото, с което сколасва да се появи на всички радостни събития. Тя грее на всеки рожден ден, на всяко модно ревю. Добре, че отмениха казармата, та поне й спестихме войнишките изпращания. 
Гиньо Ганев също е от хората с най-малко светски отсъствия. Вероятно ходи на такива места по задължение – все пак е омбудсман и трябва да се среща с хората, за да знае какви са болките и проблемите им.
Най-голяма сред постоянно балуващите е прослойката, наречена снизходително “шоубизнес”. В тази група са изгряващи актриси, залязващи модели и секретни певици като Лилана и Ан Джи. Наричам ги “секретни”, защото никой не знае какво са изпяли. Предполагам, че творчеството им е защитено като класифицирана информация.
Освен тях в тази група са и всички хора, които поне веднъж са участвали в някакво телевизионно риалити. Техният брой застрашително нараства и вече е по-голям от броя на зрителите. Около риалити-героите винаги има някакви разтърсващи новини – те или са си сменили стайлинга (например са си изрязали ноктите на краката), или заминават да почиват в Кушадасъ, или са затворили 50 буркана туршия или пък ще се подлагат на пластична операция за присаждане на трети тестис.
Така нареченият шоубизнес има и “медийно крило”, в което влизат всички телевизионни говорителки от кабеларките плюс няколко бивши манекенки, които са записали да учат журналистика, щото е скучно по цял ден да бръмчиш из моловете, трябва си и образование.
Има и бизнеселит, който всъщност е бившият спортен елит. Това са хората, които от олимпийски надежди са се превърнали в данъчни разочарования. Повечето от тях са затруднени да обяснят с какво точно се занимават, затова на визитките им пише само “бизнесмен” (или “президент”). Интелектуалният им чар обаче е неустоим и затова край тях винаги има най-много жени, които се надяват на спешно финансиране за първия си клип или за последния си аборт. 
В светските сбирки задължително се канят и по няколко пенсионирани интелектуалци, за да се види, че не сме прости, само така изглеждаме.
Според едно популярно определение “интелектуалецът е човек, който, като види наденица, се сеща за Пикасо”. Но българският интелектуалец е по-особен. Той, като види наденица, с умиление си спомня за Тодор Живков. За евтината мастика в писателското барче и безплатните карти за почивка. 
Интелектуалците на прием се познават по това, че са зле облечени, гледат тъжно и ядат най-много. Те се чувстват добре, само ако воюват, затова непрекъснато си измислят нови врагове – американската култура, чалгата, младите хора, сексът, Хари Потър… И твърдят, че от всички тези надвиснали беди могат да ни спасят само те – джедаите на добрата интелигенция като Недялко Йорданов и Юлиян Вучков.
Има и гей-елит, съставен от елитни гейове и тук-таме по някой обикновен педераст. Гейовете винаги са в авангарда на светските събития – те са най-шумни, най-пъстри, най-перести. Не знам защо на тези хора им върви в живота. Може би просто Късметът не смее да им обърне гръб.
Хубавото на елитните среди е, че са много демократични и в тях се допускат и фризьори, шивачи, ватмани, полицаи, проститутки. Всички те по свой начин преживяват “приказния сън на неочаквания си успех”, както го е нарекъл Иван Хаджийски.
А ние – обикновените граждани, можем само да се гордеем, че имаме такива славни съотечественици, които самоотвержено се отзовават на всяка една покана за бал и винаги са готови да ядат и да пият на ползу роду.
С такъв елит ще стигнем далеч. Независимо за къде сме тръгнали.

 

*Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 12 април 2008

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close