ВИНАГИ ДВАМА, ВИНАГИ

Георги и Иван са родени в една и съща година. Живеят в един и същ панелен блок, играят в една и съща градинка. Двамата са неразделни приятели.
Но още в детската градина между двете момчета се заражда конкуренция. Георги ходи с по-скъпи дрешки и има по-хубави играчки. Иван пък има по-дълга пишка. Постоянно си ги мерят и на Иван винаги му е с няколко милиметра повече.

Веднъж в пясъчника се скарват за някаква играчка и Георги изкрещява на Иван: “Ти си копеле. Нямаш баща”. Иван му хвърля пясък в очите. И двамата се разревават, после се сдобряват.
Когато стават на 7 години, двамата тръгват в едно и също училище, в един и същ клас и седят на един чин.
Георги е пълен отличник и е любимец на учителките. Иван е по-разсеян и по-мързелив, затова Георги винаги му подсказва и му дава да преписва домашните. Но пък Иван тича най-бързо от целия клас, а на футбол винаги вкарва най-много голове.

Веднъж някакви по-големи момчета спират пред училището Георги и искат да му вземат парите. Иван се сбива с тях и отнася няколко шамара, но успява да защити приятеля си. Георги е трогнат. Двамата се заклеват, че каквото и да се случи, винаги ще останат приятели.

В пети клас Иван пропушва. Георги знае за това, но го прикрива. Даже от време на време му дава пари за цигари.
В седми клас двамата едновременно се влюбват в едно и също момиче – зеленооката Мила. Тя харесва Георги, защото е възпитано момче, от добро семейство, но става гадже на Иван, защото е по-атлетичен и винаги успява да я разсмее. Иван и Мила ходят на училище хванати за ръце и в междучасията се целуват пред всички.
Сърцето на Георги е разбито. На един рожден ден той изпива половин шише водка и се нахвърля върху приятеля си: “Майка ти е курва, всички мъже от квартала са спали с нея”. Иван го сваля на пода и го рита в главата до кръв. Георги е откаран в болницата с мозъчно сътресение, а Иван е изключен от училището.

След седми клас Георги е приет в елитна гимназия. Иван е пратен да живее при баба си, защото майка му е избягала в Испания с някакъв тираджия. Иван учи във вечерна гимназия, започва да пие. Хващат го да краде ракия от супермаркета и го изпращат в затвора за малолетни в Бойчиновци. След една година се връща оттам, но вече е друг човек – усмивката му е изчезнала, погледът му е празен. Животът за него сякаш е свършил.
В елитната гимназия Георги отново е пълен отличник, печели олимпиади, става комсомолски секретар. Но момичетата го смятат за скучен и го отбягват. Съучениците му се подиграват, викат му “зубър”. Момчето отчаяно търси начин да бъде харесан от връстниците си. Затова става футболен фен. Ходи в агитката на ЦСКА и там излива агресията си, трупана през годините. След един мач с Левски, феновете на двата отбора се чакат край стадиона, за да се бият. И Георги е там, с маска на лицето и със стоманен бокс в джоба.

Боят е яростен и кървав. Сред агитката на Левски Георги мярва погледа на Иван. Няма как да сбърка тези тъмни, дълбоки очи. В мелето някой спъва Иван и той се просва по очи на асфалта. “Убийте мръсното говедо!” изкрещява Георги и се нахвърля с бокса върху поваленото момче. Десетина човека го бият и ритат, докато се задави в собствената си кръв. Секунди преди да припадне, Иван разпознава приятеля си и изхърква “Жоро, ти ли си?”
След няколко месеца идва демокрацията. Георги и Иван се виждат на митинг пред “Александър Невски”. Прегръщат се. Георги публично запалва комсомолската си книжка. Тълпата го аплодира.

След митинга двамата отиват на кръчма и се напиват. Припомнят си как навремето са се били за глупости и се смеят. Карат бармана да им пусне любимата им песен от детството – “Приятели” на Тоника СВ. “Винаги двама, винаги…”
По някое време става ясно, че Иван няма къде да спи. Георги го прибира в апартамента на родителите си. На сутринта Георги се събужда с тежък махмурлук. Иван го няма. Няма ги и златните бижута на майката на Георги.
Година по-късно Георги вече е студент в Оксфорд. Иван краде коли в Германия и ги продава на българските мутри. Няколко пъти го стрелят, но оцелява. Жени се за проститутката Валя – бивша “Мис България”, която му ражда син. Иван го кръщава Георги. На най-добрия си приятел.

Георги завършва образованието си, връща се в България и става депутат от управляващата партия. Партията краде безнаказано и Георги бързо забогатява. Купува си къща в “Бояна”. Кара Бентли. В парламента среща зеленооката Мила от началното училище, която сега работи като репортерка. Георги я кани на вечеря, след седмица я води на почивка в Бали, а след месец вдигат сватба. След година им се ражда дъщеря. Георги я кръщава Ивана. На най-добрия си приятел.

Междувременно Иван се е издигнал много в йерархията на бандитския свят. Престанал е да краде коли и вече управлява група от двеста престъпници. Бизнесът му е наркотрафик, проституция и поръчкови убийства. Купува си къща в “Драгалевци”. Кара “Майбах”. Вестниците пишат романтични очерци за богатата му душевност и изключителната му състрадателност към слабите.

Идват избори и Георги решава да покани Иван в къщата си в “Бояна”. Ядат гъши дроб и трюфели. Пият “Дом Периньон”. Припомнят си как навремето са се били за глупости и се смеят. Пускат си любимата си песен от детството – “Приятели” на Тоника СВ. “Винаги двама, винаги…” Зеленооката Мила е леко смутена. Да, Георги е много мил, грижи се за нея, осигурил й е страхотен стандарт на живот, но нещо в усмивката на Иван кара слабините й да потрепват.
Вечерята приключва. Георги и Иван сядат да пушат дебели пури пред камината.

– Имам едно бизнеспредложение към теб – казва тихо Георги.
– Кого трябва да трепем? – ухилва се Иван.
– Никого не трябва да трепем – обяснява Георги. – Тия времена свършиха. Сега сме цивилизовани политици. Национално отговорни. Работим в рамките на закона. Обаче идват избори.
– Нямаш проблем – казва Иван. – Държа триста хиляди цигански гласа. Но вече имам оферта от ДПС. Ако си над нея – твои са.
– Не ми се играе на дребно – казва Георги. – Триста хиляди гласа не ми вършат работа. Трябват ми два милиона избиратели.
– Нямам толкова.
– Може и да имаш. Искам да направиш партия. Партия, която да играе срещу нашата.
– Ебаваш ли се?
– Не се ебавам. Чета социологически проучвания. Хората са против нас. На изборите ще вземем в най-добрия случай 20 процента. На власт ше дойдат некви прошляци и ше ме питат как съм купил тая къща и за кво карам такава кола.
– Кофти.
– Кофти, ама може и да го избегнем.
– Как?
– Предлагам ти сделка. Правиш партия, изцяло финансирана от нас. Плюеш ни яко, обещаваш, че ще ни вкараш в затвора. Идваш на власт и не ни закачаш.
– Жоро, това е пълен ташак. Кой ше гласува за мен?
– Всички. Българите са бунаци, ше ти повярват и ше те изберат.
– Ама аз съм престъпник.
– Още по-добре. Българите се кефят на престъпниците. За тях те са романтични герои. Ше ти направим хубава кампания. Ше ти изберем кандидат-депутати, които хората харесват. Бивш космонавт, бивша олимпийска шампионка, бивш журналист, некой интелектуалец за цвят….
– Жоро, заеби. Не ставам за тая работа. Как ше управлявам държава?
– Няма да я управляваш. Само ше даваш интервюта. Ние ше управляваме. Чрез теб.
– Заеби! Не става.
– Офертата ми е 15 милиона.

Иван усеща, че му се завива свят. Не знае дали е от изпития алкохол, или от предложената сума. Като типичен българин почва да се пазари. Иска 20 милиона, накрая склонява на 18. Стискат си ръцете, сделката е сключена. Пускат си отново любимата си песен от детството – “Приятели” на Тоника СВ. Винаги двама, винаги…
На изборите партията на Иван печели малко над два милиона гласа. Точно колкото е прогнозирал Георги.
Иван става министър-председател. Обещава, че ще прати Георги и обкръжението му в затвора. Георги и обкръжението му се хилят вкъщи пред телевизорите. Нали те са платили за цялата постановка.
Иван усеща какъв кеф е да си на власт. Говори каквото си иска, прави каквото си иска. Единственото, което му липсва от предишния живот, са убийствата. Навремето, като го дразнеше някой, Иван го утрепваше. Сега вече не може, неудобно е някакси.

Но пък открива много як заместител на убийствата – жълтата преса. Ако някой го дразни, плаща някой лев, за да напишат, че е убил баба си, изнасилил дядо си и продал сестра си. Кеф!
Четири години по-късно пак идват избори и Иван отново е на гости на Георги в “Бояна”. Ядат, пият, слушат “Приятели” на Тоника СВ. Винаги двама, винаги… Георги отправя нова оферта за изборите, но Иван я отхвърля. “Къф си ти, бе?”, вика му, “аз съм министър-председател, мога да те навра на майка ти у путката”.
– Пич, самозабравил си се – казва му Георги. – Спомни си кой те вкара в политиката и кой ти даде кинтите.
– Кво си ми дал бе, боклук? – крещи Иван. – Да не си ми шеф? Аз съм шефа сега. Шеф съм на цялата държава!
Георги се опитва да го успокои, но Иван е озверял. Вика охраната си и им нарежда да пребият Георги. Докато охранителите бият Георги, Иван изнасилва зеленооката Мила и дъщеря й – Ивана. Ивана става глухоняма от преживения шок.
Няколко дни по-късно внезапно умира синът на Иван – малкият Георги. Аутопсията установява, че е отровен с неизвестно вещество.

***
Трийсет години по-късно Иван и Георги попадат в един и същ старчески дом. Иван е на инвалидна количка, не може да движи ръцете и краката си. Георги може да ходи, но не може да говори. Само мучи, от устата му текат лиги. И двамата са с памперси и миришат на лайна.
Понякога зеленооката Мила им идва на свиждане.
Но те не могат да я познаят. Мислят я за неква санитарка. Зеленооката Мила бута между увисналите им челюсти парченца баница, а те я гледат с празни очи и лигавят пръстите й.
После Мила си тръгва, а Георги и Иван остават втренчени в мръсния прозорец на старческия дом.
Винаги двама, винаги.

КОМЕНТАРИ

Коментара

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close