Вестник „Труд“

в. “Труд”, 29 януари 2006

Рапърът Цеко Сифоня е хедонистичен постмодернист
(интервю с Красимир Радков и Иво Сиромахов)

– Господин Сифоня, откъде дойде вашият прякор?

Красимир Радков:

– Сифоня ме нарече Иво Сиромахов, отговорен сценарист в „Шоуто на Слави“. Сифоня е леко задръстен…

Иво Сиромахов:

– … но не знаеш кога може да се отпуши и какво ще излезе от него.

– Как бихте коментирали българския рап?

Красимир Радков:

– Аз правя индивидуален хип-хоп, който е с врачански привкус. Това е собствено мое течение, съществува от преди два месеца, но ще се наложи.

Умря ли на българска земя това американско изкуство?


Красимир Радков:

– Според мен то по-скоро възкръсна. Жизнеността на Цеко Сифоня доказва, че всъщност рапът, противно на всички досегашни схващания, се е родил не в американските гета, а в българския северозапад – на врачанска почва…

Иво Сиромахов:

– ... И произлиза от думите „рапам“ и „рапон“. Там трябва да търсим етимологията на това врачанско явление. То е свързано и с врачанския диалект, хумор и липсата на всякаква тактичност.

– Кои са темите на вашето творчество?

Красимир Радков:

– Темите са ежедневни и злободневни, а текстовете – елементарни, за да може да се запомнят лесно. Търсим чисто забавление. Идеалът на Цеко Сифоня е да има яденье, пиенье и некоя сгодна женица.


Иво Сиромахов:

– Голямо творческо предизвикателство е да се откриват нови рими за „сифоня“. Засега сме разработили „бидоня“, „купоня“, „пилоня“, „силиконя“ и „микрофоня“.

– Имате ли конфликти с другите български рапъри?

Красимир Радков:

– Не. В приятелски отношения съм с Устата, с Румънеца и Енчев. Ние сме от неагресивните рапъри.
Иво Сиромахов:
– Нямаме конкуренция. Цеко Сифоня е на рапа шампионя!

– Кое ви различава от останалите рапъри?

Красимир Радков:

– Ведрото настроение и оптимизма. Другите рапъри са мрачни и навъсени. Като гледам – щастлив рапър нема.

– С кой творец бихте направили дует?


Красимир Радков:

– Ще направя дует с Мадоня. Ще бъдем Сифоня и Мадоня. Няма как да откаже.

Иво Сиромахов:

– В момента работим по пилотния сингъл, който е озаглавен „Сифоня и Мадоня – яхай пилоня!“

– Значи търсите и международна изява?

Красимир Радков:

– Ние не я търсим. Тя сама ни намира. Готвим голямо световно турне с концерти в Барселоня, Лисабоня и Вашингтоня. Ще отидем и в Холивуд по покана на моята голяма почитателка Деми Мур. Подготвяме песен, посветена на нея.

Иво Сиромахов:

– Песента обаче не е рап, а балада, защото в нея се пее за любов. Основният рефрен е следният:
„Желая да се срещна с Деми Мур,
да й покажа моя голям… талант“


– Бихте ли протестирали като Еминем или други рапъри срещу Буш например?

Красимир Радков:

– Мен Буш много не ме интересува. Правя си песните от чисто забавление, не търся политически послания.

– Сифоня, колко парчета имате в кариерата си?

Красимир Радков:

– Вече имам три. Хубавото е, че нямат имена. Всеки може да си ги тълкува по различен начин…

Иво Сиромахов:

– Първото парче е манифест на Цеко Сифоня, в което той се заявява на световната артсцена. Сифоня е типичен представител на хедонистичния постмодернизъм.


– Какво ще даде той на световната хип-хоп култура?

Иво Сиромахов:

– По-важното е какво ще вземе от нея.

– Канят ли го да пее по сватби?

Красимир Радков:

– Аз пея само по разводи и погребения.


– Краси, как се случи така, че от актьор се превърна в един от най-харесваните рапъри в момента у нас?

Красимир Радков:

– Сифоня е просто артистичен образ, роля. Аз съм лице, зад което стои екип от много хора. Главно – сценаристът Иво Сиромахов. Той го измисли, той пише текстовете на песните, аз изпълних ролята на Сифоня, отговарям и за врачанския диалект.

Иво Сиромахов:

– В началото ми се съпротивляваше. Каза: „Аз не мога да пея“. Обясних му, че за да е рапър, не е нужно да пее. Въпросът е да нареждаш думи в определен ритъм. Не се искат музикални заложби. Не, че Краси ги няма. Аз очаква скоро да пропее и арии, защото операта в нашето шоу засега е слабо разработена тема. Вече имаме оферти от „Ла Скала“, Метрополитен опера, НДК и от подлеза на Централна гара. Всичко е въпрос на договаряне.

– Конкурсът за нов артист във вашето шоу показа, че да си хуморист е трудна професия.

Красимир Радков:

– Трябва време, за да се отпусне човек в шоуто, да твори свободно, да е едно със сценаристите. Хубавото при Иво Сиромахов е, че когато ми даде текста, може двамата да обсъдим образа, да променим нещата, които на мен не ми пасват. Така не чувстваш съпротивлението в материала. Сиромахов мисли като образа, който бих изиграл.

– Къде се чувстваш по-комфортно – в шоуто или театъра?

Красимир Радков:

– Гледам да се забавлявам с това, което правя. Не се ли забавлявам аз – и хората няма да се забавляват.

Иво Сиромахов:

– Ако театърът е маратон (аз съм работил като театрален режисьор навремето), в който трябва да бягаш два часа и да си разпределиш силите така, че да не издъхнеш преди финала, шоуто е спринт. В предаването имаш 100 метра, които трябва да преминеш максимално бързо, с цялата си енергия.


Красимир Радков:

– Има и друго – в театъра, като направиш една постановка, до пето-шесто представление можеш да доизглаждаш образа. А в шоуто нямаш време да проверяваш дали става, или не. Ако в театъра градиш образа един час, в шоуто трябва за три минути да е ясно всичко на зрителя, трябва да е смилаемо и най-вече интересно.


Диляна Димитрова,
в. “Труд”, 29 януари 2006

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close