в. „Новинар“, 14 юли 2007

в. „Новинар“, 14 юли 2007
Иво Сиромахов: Само в риболова няма еротика

Иво Сиромахов е театрален режисьор по образование. От седем години работи като сценарист в „Шоуто на Слави“. Твърди, че театърът не му липсва, защото измислянето на скечове всеки ден и общуването с актьорите в предаването си е вид театър. Автор е на две книги – „Една нощ в гробищата“, втората излезе наскоро с любопитното заглавие „Оптимистична теория за българския секс“ и е сборник с текстове, иронизиращи абсурдните съвети, безполезни предписания и десетки клишета, изписани по темата. 36-годишният сценарист разпуска с езда, обича да пътува със семейството си.

– Как и защо се появи тази книга?
– Това са текстове, които съм писал през последните 5 години. Малка част от тях са публикувани в различни издания. Преди време моят приятел Йордан Ефтимов ми каза: „Защо не вземеш да ги събереш, имаш чувство за хумор и ще се получи добре.“ Аз обаче погледнах подозрително на това предложение, защото битува едно мнение, че хората не четат и не купуват български книги. Слава Богу, това не се оказа вярно, защото „Оптимистична теория за българския секс“ се продава добре. Тя не е документална книга, а е плод на моите болни фантазии (смее се).
– Думата „секс“ ли я продава?
– Надявам се все пак, че текстовете в нея я продават. Много хора си мислят, че успехът е само в корицата, но това означава, че ти лъжеш читателя, като го подмамваш с една опаковка. Намирам го за непочтено.
– Някой опитвал ли се е да цензурира текстовете ви?
– Не, аз съм много ревнив към текстовете си и не давам да се пипат. Затова съм имал и много спорове с редактори, но винаги съм успявал да се наложа.
– Семейството ви как прие книгата ?
– За мое щастие семейството ми много ме обича и те винаги ще кажат нещо хубаво, дори и да не заслужавам. Синовете ми са още малки за тази книга, но след време ще се радвам, ако я прочетат и ми кажат какво мислят за нея.
– Личният ви опит в секса изигра ли някаква роля при писането?
– Не мога да пиша за неща, които не познавам. Нещо, за да е смешно, трябва да е вярно, иначе си личи, че е изсмукано от пръстите.
– Най-смешното клише, свързано със секса според вас ?
– Изследванията, които разказват каква е продължителността на половия акт в различните страни. Ние обикновено сме някъде на първите места. Но замислете се как се правят тези проучвания – никой не стои с хронометър в ръка, докато прави секс, и затова при тези проучвания се разчита на вътрешното усещане за време, което е доста субективно. Към това трябва да добавим и факта, че всеки се хвали и преувеличава и така тези анкети се оказват нещо много смешно, а иначе се представят за сериозно проучване.
– Но така рискувате някой да се засегне…
– Надявам се, че няма да се случи, въпреки че като се замисля, преди години по повод един текст на тема „сексът с академичка от БАН“ имах известни проблеми. В него се разказваше за това как най-ценната бройка за всеки мъж е да преспи с жена – научен работник, защото те са по-недостъпни, посветили са се на науката. Тогава в редакцията на „Playboy“ се получи гневно писмо, в което служителки на БАН разпалено ми обясняваха, че аз съм се подигравал с тях, а те са си зарязали семействата само и само да върви световната наука. Честно казано, това много ме изненада, защото аз не влагам лоши чувства, нито се подигравам, напротив. Всичко при мен е добронамерено написано и тази реакция ме шокира. Но не всеки е длъжен да има чувство за хумор.
– Сега трябва да очаквате подобна реакция и от манекенките – посвещавате им цяла глава в новата си книга…
– Не би трябвало да се сърдят. Това, което съм написал, до голяма степен отговаря на истината, а именно, че интервютата, които дават моделите, страшно си приличат. Те са си влезли в някакви техни си клишета и така си разсъждават.
– Как ви се струва идеята да се върнете в театъра и да възстановите „Били Лъжеца“ – спектакъл, който имаше дълъг живот на сцената на Театър „Българска армия“?
– Не обичам да се връщам към стари неща, а и в театъра не ми харесват взаимоотношенията. Прекалено много завист и злоба има, не се работи добре.
– Преди години сте бил радиоводещ – спомняте ли си някакви случки от предаването „И рибар съм, и ловец съм“?
– Правихме го с Ути Бъчваров в продължение на 5 години. Всяка събота, на живо, от 6 до 8 сутринта. Това означаваше, че трябва да ставам поне в 4.30 – беше мъчително, но с Ути бяхме много стриктни. За толкова години не се запалих нито по риболова, нито по лова. Затова пък се наслушах на невероятни истории и сега ме е яд, че не ги записвахме, защото от тях също става страхотна книга. Именно тогава разбрах, че най-невъзбуждащата дейност е риболовът. Мъж с мрачен поглед седи и гледа в плувката, без да говори. Няма нищо еротично в това.
– А вие имате ли хоби ?
– Да, яздя, но това е повече от хоби – то е моята страст. Ездата ми дава усещане за свобода. След едночасова тренировка се чувствам все едно съм копал, защото се натоварва цялата мускулатура. Имам и три-четири леки падания от коня, но винаги са били по моя вина. Другата ми страст са пътуванията, които правим със съпругата ми. Бил съм на страхотни места и това също много ме зарежда.

Яна Донева-Стринска,
в. “Новинар”, 14 юли 2007

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close