в. „Класа”, 19 юни 2009

в. „Класа”, 19 юни 2009

Иво Сиромахов: Политиците нахлуха в риалити форматите от отчаяние

– Защо продължи с „Още дневници и нощници”? Защо пак нощници, а не пижами, например?
– Продължих “поради големия зрителски интерес”, както се казва. Първата книга “Дневници и нощници” беше преиздадена три пъти и това ми даде стимул да напиша продължение. А нощниците в случая не са дреха, а са по-скоро описания на нощните преживявания на героите.
– Книгата излиза година след първата – с какво е по-различна, има ли нови персонажи на гавър-версиите или Омир още е военен кореспондент на „Ахейски новини”, а Шекспир – копирайтър?
– Омир и Шекспир си останаха герои от първата част. В “Още дневници и нощници” персонажите са Архимед, Наполеон, Александър Македонски, Хитлер, Сталин, Лейди Даяна, Елвис Пресли и др.
– Отново ли биографиите на исторически личности те вдъхновиха?
– Историята винаги ме е вдъхновявала. В “Още дневници и нощници” стигнах до хипотезите, че Наполеон е бил екскурзовод, който е водел големи групи от френски туристи из Европа и отвреме-навреме са се сбивали с други групи туристи. Хитлер според мен е търгувал с недвижими имоти и просто е водил една по-агресивна бизнесполитика на имотния пазар. А Елвис Пресли е жив и се крие в България под името Цецо Елвиса.
– Защо пак няма български дневници?
– Защото в България господства едно комплексарско отношение към историята. Ако тръгнеш да иронизираш някоя личност от миналото, всички ти скачат и те обвиняват в нихилизъм. У нас непрекъснато се говори колко славна история сме имали. Това, разбира се, е факт, но не може постоянно да сме обърнати с лице към миналото, защото тогава показваме задника си на бъдещето.
– Доколкото знам някои продуценти се бяха разпознали в продуцента от арменски произход Киркор Колумбиян. Има ли пак подобни подводни камъни?
– Книгата ми разказва за отминали времена и няма нищо общо с българската действителност (смее се). Когато разказах историята на амбициозния, но не особено талантлив продуцент Киркор Колумбиян, не съм имал предвид конкретна личност. Ако някой се е разпознал, това е плод единствено на неговата мнителност.
– Политиците напоследък използват предимно риалити форматите и забавните предавания за изявите си. На какво се дължи тази тенденция?
– Според мен го правят от отчаяние. Чудят се къде да се чеплезят, та някой да им обърне внимание. Очевидно искат да ни внушат, че политиката е някакъв вид сеир. Как мислиш, дали Маргарет Тачър би участвала в риалити-шоу?
– Преживява ли ренесанс политическата сатира, други телевизии започнаха опити в жанра?
– Има ли вече опити в жанра? Това е чудесно. Дано някой ден да видим и някой успешен опит.
– Как би изглеждал дневникът на българския кандидат-депутат, например? А на риалити форматите „Мюзик Айдъл” и „ВИП Брадър”?
– Не знам, а и не ме интересува. Далеч съм от трепетите както на депутатите, така и на брадърите.
– Шоуто на Слави ще се лиши ли от гостуването на политици в навечерието на изборите за национален парламент?
– Да. Безсмислено е да ги каним, защото нямат какво ново да кажат. Има ли човек, на когото да не са втръснали лъжите им?
– Направихте подписка с искане за референдум за промяна на избирателната система. Доволни ли сте от наличието на 31 мажоритарно избрани депутати?
– Не. Според социологическите проучвания 85 процента от българите искат мажоритарна избирателна система. Но депутатите са против нея и не я допускат. Излиза, че волята на 240 негодници тежи повече от волята на 85 процента от гражданите. Това демократично ли е?
– Защо подкрепихте Валерия Петрова за мажоритарен кандидат?
– Защото би било много хубаво, ако в парламента влезе поне един свестен човек, който да противостои на партийните тиквеници.
– Как изглеждат отношенията власт-медии през последните четири години?
– Както винаги тези отношения протичат в духа на позитивното лицемерие.
– В период на криза се увеличава гледането на телевизия. Не ви ли притеснява тя за предстоящото турне? Къде ще мине то и кога стартира?
– Не, не ни притеснява. Турнето No Mercy ще е през август. В момента уточняваме в кои градове и на кои дати ще изнесем концерти.
– Защо по форумите се заговори, че „Бягство към победата” е компилация от чужди формати?
– Не знам. По принцип българските форуми са пълни с изключителни експерти във всички области, които знаят всичко за всички неща. Истинска беда е, че обществото не ги наема на работа и техният огромен интелектуален потенциал се пилее в безутешните степи на интернет-пространството.
– Очаква се СЕМ да ви наложи наказания заради колене на кокошки пред камерата. Има ли преднамереност в действията на регулатора или това е сред основните проблеми на медийната регулация у нас?
– Не искам да коментирам работата на СЕМ. Толкова ниско не бих паднал.
– На Хемингуей му идвало да се гръмне след като прочел „Още дневници и нощници”, а Каспаров бил матиран. На теб как ти понася?
– Очевидно книгата ми се отразява зле на великите личности. На мен ми действа добре.

Андриана Михайлова,
в. „Класа”, 19 юни 2009

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close