В името на розата

В името на розата

 

В неделя вечер, докато чаках финала на европейското, щраках с дистанционното по каналите и попаднах на физиономията на Митко Цонев. Изпитах някаква странна носталгия по неговия нелогичен позитивизъм и останах на Канал едно.

Оказа се, че гледам някаква класация, в която зрителите избират символ на България. Символ, който след време да сложим на еврото, ако дотогава не ни изхвърлят от еврозоната.

Водещите – Митко Цонев и Вяра Анкова, стояха прави. (Забелязвам, че напоследък всички водещи на БНТ стоят прави, дори и в новините. Това може би намалява опасността от хемороиди, но пък засилва риска от разширени вени). В надпреварата за национален символ бяха включени Мадарският конник, кирилицата, крепостта “Царевец”, Рилският манастир и българската роза.

Тъкмо се питах по какви критерии ще сравняваме розата с кирилицата, когато се оказа, че самият Митко Цонев е твърдо на страната на розата, понеже както той се изрази “розата е символ на красотата”.

Това безотговорно изказване веднага породи в мен съмнения за корупция. Викам си: щом водещият така брутално загърбва равнопоставеността в конкурса и открито декларира пристрастията си, нещо не е наред.

След това стана дума за Мадарския конник. Оказа се, че Мадарският конник си има застъпник – фокусникът Астор. Водещият Цонев подходи към него с нестандартен опит за хумор: “Трябват ли фокуси, за да стане Мадарският конник символ на България?”

Хе-хе-хе, уважаеми зрители, какъв непринуден смях се лее от ефира, какво добро настроение, колко е “разчупено” всичко, помислих си.

След всичката тази веселба камерата ни прехвърли в Шумен, където спонтанно се бяха събрали граждани, спонтанно облечени в ризници и шлемове. Тези хора спонтанно рецитираха някакви стихчета и гледаха свирепо. Дали някой им беше внушил, че така са гледали аспаруховите българи? Или пък когато си с ризница и шлем при 35 градуса жега, свирепият поглед ти идва отвътре? След това се върнахме в студиото и Митко Цонев отново се изказа в полза на розата, а една девойка разкри, че е японистка и че за японците розата също била символ. Тази информация ме обогати, макар да не разбрах каква е връзката между Япония и България и какво отношение има това към дискусията. Последва директно включване от Казанлък, където девойки спонтанно облечени в народни носии, спонтанно подхвърляха розов цвят и спонтанно пееха песни за розите. Репортерката стоеше пред тях на една зелена морава, държеше се за дясното ухо и по едно време чистосърдечно си призна “при нас е весело”. Но колкото по-весело ставаше при репортерите, толкова по-отегчен и мрачен ставаше Митко Цонев. Първоначалният му ентусиазъм гаснеше от секунда на секунда и аз усетих, че розата май отива на зле.

Следващият телемост ни прехвърли директно в подножието на Царевец, където спонтанно се беше събрала агитка от 20-30 души и спонтанно скандираше “Ца-ре-вец! Ца-ре-вец!”. Очевидно бяха привърженици на “Етър”, защото размахваха лилави знаменца, а пред тях с лилав шал на врата стоеше самият Туньо, който изрази безрезервната си подкрепа за хълма.

Този футболен авторитет до такава степен въодушеви репортерката, че тя изпадна в хероически патос и заяви, че на Царевец през 1908 година княз Батенберг е обявил независимостта на България. Това наистина беше сензационна новина, защото според официалната историческа наука Батенберг е умрял през 1893 г. Но знае ли човек, знае ли човек…

Феновете никак не се шокираха от тази новина и продължиха екзалтирано да скандират “Ца-ре-вец, Ца-ре-вец”. Зарадвах се, че Търново е далеч както от Казанлък, така и от Шумен – иначе вероятно щеше да се стигне до кървави сблъсъци между агитките на различните национални символи.

Верен на принципа на динамичната визия, режисьорът на предаването отново ни върна в студиото, където водещите ни съобщиха, че в крайна сметка Мадарският конник печели пред останалите символи.

Митко Цонев посърна тотално. Изглеждаше като човек, който е заложил при букмейкърите голяма сума за победата на розата. Този разтърсващ спектакъл с драматични обрати, непринуден хумор и шокиращи исторически прозрения предизвика в мен катарзис. Бях щастлив, че съм станал свидетел на такова изключително зрелище. След него дори финалът на европейското ми се видя някак постен и скучноват.

 

 

*Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 2 юли 2008

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close