Иво Сиромахов: Националният идеал е да ядем и да пием, друг да бачка

 

Интервюта2Интервю на Емил Спахийски,
в. “Труд”

– Кой е най-изумителния талант, който открихте досега?
– В България има много талантливи хора. И телевизията им дава шанса да бъдат гледани от голяма публика. Въпросът е какво ще стане с тези хора след това. Защото не е достатъчно само да имаш талант. Трябва да имаш и характер, за да го развиеш.

– Трудно ли се казва не на някой супер ентусиаст. За кого ти е жал най-много?
– Най-трудно е да кажеш “не” на дете. Защото нямаш право да прекършиш мечтите му. Друг въпрос е, че някои от децата са трагични жертви на болезнени родителски амбиции.

– Какво е да си на един метър от Илиана Беновска?
– Медийният образ невинаги съвпада с реалността. Илиана всъщност е деликатен и чувствителен човек, с отворени сетива за човешката болка.

– Освен таланти, какво се търси в България – в по-философски и по-битов план?
– Търси се начин да сме много богати, но без да работим. Ако може ей така само да ядем и да пием, а някой друг да бачка. Това е националният идеал. Даже имаме и такава поговорка “Ахмак лозе копае, юнак вино пие”. Според преобладаващото схващане работата е за ахмаците.

– Написахте във фейсбук „И тази седмица „7 жени“ отново е на първо място по продажби.Изказвам искрените си съболезнования на засегнатите. Тежко ви е, знам.“ Кой жадува провала ви?
– У нас всеки, който е постигнал нещо с таланта и труда си, е обявяван за масон, илюминат, агент на ЦРУ, или поне рептил. На мен лично ми е приятно да ми завиждат, защото това е сигурен знак, че съм успял. Никой не завижда на несретниците.

– Много хора трудно сколасват да напишат един роман през живота си, но се водят писатели. Колко книги трябва да се напишат, за да се подписва човек като писател?
– За да се подписваш като писател, трябва да можеш да се издържаш само от книгите си. В този смисъл в България няма професионални писатели. Има само хора, чието хоби е писането на книги.

– Количеството читатели или качеството читатели са важни?
– Аз не деля читателите на качествени и некачествени. Отнасям се с уважение към всеки един, който е отворил книга. И колкото повече са тези хора, толкова по-добре. Мунчо Гунчев може би си мисли, че е по-добър писател от Стивън Кинг. Но пазарът казва, че Стивън Кинг е продал милиони книги, а книгите на Мунчо Гунчев не се купуват дори от роднините му. Кой според вас греши – Мунчо Гунчев или пазарът?

– Пазарът казва, че вашата книга „Моят таен любовен живот“ е най-продаваната за 2014 г. Честито! Очаквате ли манекенките да сменят Куелю и Бокай със Сиромахов? Все пак издавате тайни за любовта и потайностите на сиромашата мъжка душа?
– Както за всеки влак си има пътници, така и за всеки автор си има читатели. Е, не баш за всеки, има някои, дето хич си нямат читатели и те най-шумно страдат.

– Вие кои от българските автори четете?
– Захари Стоянов и Алеко Константинов. Често препрочитам “Задочните репортажи” на Георги Марков. От съвременните автори харесвам чувството за хумор на Алек Попов.

– Коя от книгите си бихте подарили на Бойко Борисов?
– Най-подходяща ще е някоя книжка за оцветяванe. Не бива да очакваме от премиера невъзможни за него интелектуални усилия.

– Но той вече оцвети картата на България в герберско синьо и я разчерта с магистрали. Това не е ли достойно за уважение?
– Магистралите са полезно нещо. Но просперитетът на едно управление се измерва преди всичко с нивото на образованието, здравеопазването и сигурността. В момента неграмотността вече е придобила ужасяващи размери, но за правителството това очевидно не е проблем.

– Борисов е за втори път премиер. Каква е тайната на народната любов към него?
– Нямам представа. Вероятно гласуващото мнозинство харесва хора с анцузи.

– Ще идете ли до Лувъра за да почетете Севт III?
– Идеята да се покаже тракийско съкровище в Лувъра е хубава. Но беше осъществена от простаци и затова резултатът е просташки. Нелепо е да развяваш косматата си гръд в центъра на Париж и да викаш “Бул-га-а-р! Бул-га-а-а-р!” А после да разправяш, че който не те харесва бил антибългарин. Кой си ти, че да се отъждествяваш с България?

– Ние продължаваме да твърдим, че сме прабългари, а се гордеем със Севт III, Спартак, Орфей и Константи Велики. Защо?
– По същата причина, по която македонците се хвалят с Александър Македонски. Търсим в миналото някакви основания да смятаме, че невинаги сме били толкова загубени както сега. И тези основания рядко са исторически достоверни. Някои казват: “да, траките не са българи, но са живели по нашите земи, затова са наши хора”. Ако приемем тази логика, трябва да признаем, че най-дълго по нашите земи са живели турците – почти пет века. Значи е редно да се гордеем и със Сюлейман Великолепни.

– Четох един сборник от български приказки преди Освобождението. Там пишеш „във времената на справедливия цар Сюлейман било мирно и спокойно“… Имаме ли реална оценка за тези времена?
– Оценката ни за тези времена е изградена по-скоро от литературата, отколкото от историята. Научени сме “силно да любим и мразим” и да разсъждаваме в крайни категории – за нас историческите личности са или мерзки злодеи или чутовни герои. Средно положение няма. А в живота хората не са черно-бели. Всеки има и качества, и недостатъци.

– Какво е за българите Османското робство и защо почти нищо не учим в училище за тези времена?
– Османското робство е най-удобното оправдание за несполуките ни в съвременността. Ние обясняваме всичко с робството – и дупките по улиците и липсата на правосъдие и навикът да си изхвърляме боклука през прозореца. Все някой друг ни е виновен – географското положение, робството, а напоследък вече и Европейският съюз, без който сме щели да си живеем страхотно, видиш ли.
Докато не се научим сами да носим отговорност за съдбата си, не ни чака нищо добро.

– Защо изходът на София към Истанбул се казва „Цариградско шосе“, а към старите ни столици „Ботевградско“?
– Предполагам, че е заради Тодор Живков. Нали той беше от Ботевградския край… Първата работа на диктаторите е да сменят имената на улиците. Така се самозаблуждават, че ще останат в историята. Но след тях идват други диктатори и дават на улиците своите имена.

– Можете ли да изброите първите три комплеси на българите, без жилищните, разбира се?
– Най-смешно е желанието да се самонадскочим. Да бъдем някакви други. Вижте колко хора се обявяват за “българската Мадона”, “българския Роналдо”, даже и “български Лувър” вече имаме. Жалка история.

– Кой от американските подражатели на Слави ви допада най-много – Дейвид Летерман, Джей Лено…?
– Няма база за сравнение. Всяко токшоу е различно по характер и съдържание. В едно има повече политически хумор, в друго – политически скечове, в трето основният акцент е върху гостите. На мен най-много ми допада хуморът на Стивън Колберт.

– Какъв подкуп бихте взели, за да ми дадете три билета за концерта на Слави?
– Билетите за концерта на Слави са като ерекцията на възрастен мъж – баш когато най-много ти трябват, ги няма.

в. “Труд”,
26 април 2015

КОМЕНТАРИ

Коментара

Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close