сп. “Тема”, 29 септември 2008

сп. “Тема”, 29 септември 2008
Последният път, когато…

… създадох герой

Героите ги създава животът. Аз само ги записвам. Ако човек наблюдава хората около себе си, ще забележи, че е пълно с “герои”. Персонажи като Гацо Бацов, бай Шиле, Деса Поетеса имат конкретни прототипи.

… водих дневник

Никога не съм си водил дневник, защото не смятам, че ми се случват някакви толкова важни неща, че да си заслужават да бъдат записани. Виждам, че напоследък е много популярно воденето на публични дневници – така наречените блогове. Това е изумителен жанр, в който хората си споделят най-съкровените неща – от “хамстерът ми киха и не знам какво да правя”, до “много ми миришат краката”… Не знам до какво ще доведе това масово душевно разголване.

… изпуснах срок

Старая се да изпипвам нещата, а хубавите работи стават бавно, затова постоянно съм на ръба на сроковете. Но не съм се докарвал чак дотам, че да ми пеят “ти закъсня ужасно, ужасно закъсня” както пееше Георги Станчев.

… погледнах към звездите

Спалнята ми е мансардна и прозорецът е точно над леглото, така че всяка вечер като си легна виждам звездите. За съжаление звездите не ми говорят и не ми вещаят никакви неща и затова все не уцелвам подходящия момент да пусна тото.

… направих прогноза, която се сбъдна

Аз съм много силен в прогнозите и всичките се сбъдват. Използвам случая специално за читателите на “Тема” да направя една ексклузивна прогноза, за която давам сто процента гаранция: прогнозирам, че тази година зимата ще бъде по-студена от лятото. Помнете ми думата!

… обясних какво е „гавър”

Повечето хора си мислят, че гавърът е мъжка гавра. Това е заблуда. Истината е, че гавърът е кавър с нарочно допуснати грешки.

… срещнах съвременник на Бай Ганю

Всеки ден ги срещам. Бай Ганю няма да умре, дори нацията да изчезне. Той ще е последният оцелял българин и затова ще има последната дума. Бай Ганю ще напише историята на нашия народ и от нея светът ще научи, че всички ние сме били “маскари”.

… чух виц, който не знам

Нови вицове се появяват рядко. Повечето “нови вицове” са префасонирани стари в зависимост от героите на съвременността. Едно време имаш вицове за милиционери, сега същите вицове се разказват за блондинки. Такъв е вицовият кръговрат.

… поисках да емигрирам

Ако съм искал да емигрирам, щях да емигрирам. Но където и да отиде човек, навсякъде носи дяволите със себе си. От тях не може да избягаш. Така че не виждам смисъл в емиграцията.

… копах

През лятото копах с децата едни пясъчни тунели на плажа. Пясъчните тунели са голямо предизвикателство пред архитектурата, защото както и да ги строиш, в един момент носещата конструкция поддава и стават фатални срутвания. Така стана и с моя мост. Подпочвените води предизвикаха ерозия на основите и доведоха до неизбежната катастрофа. Утеших се с факта, че на някои хора цели хотели им заминаха по свлачищата.

… повярвах в някого

Вярвам само в семейството си и в неколцина приятели и колеги. Доверието е много скъпо нещо и не мога да си позволя да го разпилявам върху случайни хора.

… помолих за прошка

Когато съм уморен, ставам раздразнителен и се случва да изтърва някоя реплика, за която после съжалявам. Случвало ми се е неволно да обидя близък човек. Но винаги се извинявам.

… критикувах Слави Трифонов

Нямам навика да критикувам хората. Предпочитам да иронизирам. А Слави носи на майтап. Не е от хората, които се обиждат.

… си спомних какъв съм бил на 20 години

Когато съм бил на 20 години, съм играл в “Сезонът на канарчетата”. Но то беше толкова отдавна, че почти нямам спомени оттогава. Даже понякога си мисля, че тогавашните събития са се случили не на мен, а на някакъв друг човек.

… лових риба

Преди няколко седмици аквариумът вкъщи се беше превърнал в блато и се наложи да изловя с кепче рибките, за да им сменя водата. Най-интересното е, че когато им налях чиста вода, повечето риби измряха. Чистотата ги уби. Очевидно има организми, които не понасят да живеят на чисто. Струва ми се, че и голяма част от българите принадлежат към този тип организми.

… се почувствах горд от синовете си

Имаше някакво междуучилищно първенство по футбол и двамата бяха в „националния отбор”. Отборът им загуби, но синовете ми играха изключително сърцато и изживяха много емоционално всеки момент от мача. Сега вече съм спокоен за бъдещето им. Когато човек участва по такъв начин в събитията, това винаги носи успех. …казах „обичам те” Любовта не е нещо срамно, което трябва да се крие. Затова казвам “обичам те” винаги, когато го почувствам.

… бях оптимист за българския секс

Оптимист съм всеки път, когато прочета, че средният български член е дълъг 16.3 сантиметра. Интересно ми е с какви методи се провеждат тези научни замервания. Дали има някакви социолози, които те спират на улицата, вадят ти пениса и го мерят с линийка или се разчита на традиционното българско самохвалство?

… разрових чужди тайни

Имам такова усещане, когато чета някои книги. Има автори, които са толкова откровени, че те въвличат в най-интимните си преживявания. Това е вълнуващо, но и много опасно за читателя. Да надникнеш в чужда тайна е голям риск, защото не знаеш дали няма да се изгубиш в нея.

… открих топлата вода

Свикнал съм да откривам топлата вода по най-популярния метод, известен като „завъртане на червеното кранче наляво”. Не знам кой е първият човек, открил топлата вода, но сега се говори, че щели да я закриват заради неплатени сметки. Тогава ще се наложи да откривам бойлера.

… прегракнах на мач

Чак да прегракна – не ми се е случвало. Емоционален фен съм, ръкомахам, викам, но до прегракване не се стига. Напоследък най-често викам “върнете Мъри!”

… се усмихнах на Мона Лиза

Засега само тя ми се усмихва. Не е мой тип тази жена. Така че усмивките й към мен са напразни. Но тя не трябва да се отчайва. Когато една жена се усмихва на всички мъже, все някой ще й върже.

… се възхитих на известна личност

Известността не ме възхищава, защото знам колко лесни и безсмислени са пътищата към нея. Неизвестността ми е много по-интересна.

… бях оптимист

Всяко ставане от леглото сутрин за мен е проява на висш оптимизъм. То би трябвало да означава, че виждам някакъв смисъл в нещата. Но с този акт оптимизмът ми се изчерпва.

сп. “Тема”, 29 септември 2008

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close