Как да се прочуете напълно безплатно 

 

 Напоследък все повече хора си изкарват хляба като пиари. Твърди се, че това е нова професия, но не е съвсем вярно. Пиари имаше още по времето на комунизма, само че тогава им викаха „дезинформатори”.

Ролята на тази професия е в известен смисъл приказна. Нейната задача е да убеди публиката, че грозното патенце всъщност е красив лебед.

Какъвто е доктор Енчев за жените, които не искат да работят, такъв е и пиарът за кандидатите на славата. Те са готови да му дадат и последната си стотинка с надеждата той да напомпи с някакви фалшиви импланти повехналия им публичен образ.

По-находчивите обаче не трошат грешни пари, а сами си правят пиар. И това е правилната тактика. Не си заслужава да се охарчвате при положение че можете сами да вдигнете шум около себе си. Ето няколко идеи как да го направите:

 1. Разкажете на медиите за неосъществения си полов живот.

Ако сте начинаеща (или залязваща) фолкпевица, най-добрата ви стратегия е да обявите пред медиите нещо „сензационно”, в което да намесите името на известен човек. Например нещо от сорта: „не съм спала със Слави Трифонов”. Разбира се, това не е никаква новина, понеже по света има милиарди жени, които също не са спали с него, но на кого му пука? Вижте колко добре стои като заглавие:

 „Минка Гинкова: Не съм спала със Слави Трифонов”.

 Някак си ексклузивно е и дърпа погледа на читателя. Важно е обаче в интервюто да не си признавате, че всъщност изобщо не познавате Слави и той не е чувал за вас. У читателя трябва да остане смътното чувство, че сексът между вас двамата е бил възможен и аха да се случи, но злата съдба е сецнала надвисналото над главите ви онождане.

 2. Оженете се.

Някои ще кажат – ама вече сме женени. И какво от това? Никога не е късно да станете за резил още веднъж. Ако първата ви сватба си е била нормална, то сега е време да вдигнете една пиар-сватба, на която да поканите всичката светска измет. Вярно е, че може би вече не ви подхожда на възрастта, но пък така е по-нестандартно. Всички сме виждали млади и красиви булки. Но много по-оригинално е булката да е дърта и грозна. Това си е сензация и медиите ще я отразят с възторжено злорадство.

 3. Разведете се.

Сватбите са добра рекламна стратегия, но разводите привличат много повече обществено внимание. Логично е – чуждото нещастие радва сърцето, за разлика от чуждото щастие. Когато известен човек се прецака, читателят ликува.

Миналата година по това време се разведе Иван или Андрей (не помня вече кой от двамата, но не е важно). Усетил, че това е внезапен шанс да съживи колебливата си кариера, човекът се сцепи да дава пространствени интервюта по всички възможни медии, в които словоохотливо обясняваше какъв бил характерът на жена му, как не били един за друг, как любовта била незнамкакво си, а верността незнамщоси и той сега бил помъдрял, разбираш ли, и бил благодарен на съдбата, разбираш ли, защото получил ценен урок… и още стотици чутовни глупости по темата.

Най-хубавото в тоя пиар-развод беше, че само няколко месеца по-рано същият човек – Иван или Андрей – се беше оженил за тая жена и се беше скъсал да обяснява по медиите колко хубаво нещо е бракът и как благодарение на съпругата си той се е променил, как са създадени един за друг и любовта е незнамкакво си, а верността незнамщоси и той сега бил помъдрял, разбираш ли…

Блестящ ход, съобразен с основното правило в драматургията – публиката обича изненадващите обрати. Особено ако са от добро към лошо. Чакаме още сватби и разводи!

 4. Родете.

Бебетата са мощно оръжие в битката за незаслужена слава. Те дават възможност за генериране на тъпи новини още преди да са се родили – бременна ли е еди-коя си, или просто е надебеляла нечовешки, от кого е бебето, къде ще го раждат, нормално или секцио, момче ли ще е или момиче, как ще го кръстят… все въпроси, които дават възможност на „звездните родители” всяка седмица да звънят по медиите и да пускат по някоя незначителна информация за неродения Петко. След раждането става още по-страшно – едва проплакало, бебето незабавно е хвърлено в ада на безсмислената публичност – снимки в родилното, снимки вкъщи, първо наакване, първи зъбки…

Тази пролет станахме свидетели на безмилостна битка чие бебе ще получи по-мощно медийно отразяване – дали бебето на Дони и Нети, или бебето на Станишев. Засега резултатът е почти равен, но имам тревожното усещане, че мачът още не е приключил.

 5. Купете си вестник и се снимайте с него.

Това не е съвсем безплатен пиар, защото все пак ще трябва се охарчите 50-60 стотинки за вестник. Но инвестицията си заслужава. Разгърнете вестника и се снимайте с него, уж го четете (не е задължително да можете да четете, достатъчно е да гледате замислено по посока на страниците). После изпратете снимката в редакцията и им предложете да я публикуват с текст под нея „И в най-големите жеги светският лъв Гунчо Мунчев не се разделя с любимия си вестник”. Това е хитър ход, защото вестникът се заблуждава, че по този начин му правите безплатна реклама, а вие пък се заблуждавате, че вестникът ви прави такава. А всъщност нито вестникът, нито вие имате някаква полза от тая снимка, но това е друга тема…

 6. Създайте новина, свързана с домашен любимец.

В повечето медии битува погрешното схващане, че българите са жалостиви хора, които се трогват от миловидни домашни животинки. Това е горчива заблуда. Мислите ли, че народ, който е създал поговорката „бия го като маче у дирек”, може да бъде смятан за животнолюбив?

Но така или иначе зоофилските сюжети са добре дошли в пресата. Наскоро например прочетох заглавието „Диляна Попова мечтае за коте”. Ех, рекох си, и аз си мечтая за котето на Диляна Попова… но, млъкни сърце! После обаче се разтревожих: ако тя мечтае за коте, това значи ли, че й го няма котето?… Мъка! Такова хубаво момиче да си няма коте… Бахти разочарованието.

 7. Направете си погребален пиар

Сега, то не е хубаво така да се говори, ама постоянно умират некви известни хора. Еми така си е, кво! Най-якото в тия погребения са две неща – първо на тях винаги има репортери и второ – не е нужно да те канят, за да се изтресеш там и да демонстрираш човешка топлота и съпричастност към опечалените. Медиите най-често отразяват подобни събития със заглавия „Стотици изпратиха еди-кого си”. А отдолу непременно ще споменат, че „сред опечалените бяха забелязани еди-кой си, еди-коя си… и Гунчо Мунчев”.

Честито колега, написаха ти името, ше черпиш!  

 

Текстът е публикуван във в. ”24 часа”, 16 юли 2011