сп. L’Europeo, юли 2011

ИВО СИРОМАХОВ:

Джулая – официален празник? Това е малоумна идея

– Иво, вие сте 71 набор – как си възприемате поколението?
– Никога не съм се възприемал като част от някакво поколение. Хората, с които съм общувал най-качествено и вдъхновяващо, са съответно 11-ти, 35-и, 36- и, 41-и, 69-и, 72-и, 95-и и 97-и набор. Излиза, че годината на раждане няма никакво значение. Важно е какъв човек си, а то не се определя от това кога си роден.

– Има ли някакви характерни черти то, на база политически, културни и чисто времеви предпоставки?
– Не, няма никакви отличителни белези. Не вярвам в тези неща, както и в хороскопите. Познавам хора, които казват: „аз съм роден на една дата с Айнщайн”. Добре де, ама Айнщайн е гений, а ти си галфон. По-добре изобщо не споменавай, че сте родени на една дата, защото съпоставката не е в твоя полза.

– По моите сметки трябва да сте завършил 89-90 година. Поколение расло през соца, завършило училище в „новото време”. Свикнали ли сте да играете по бързо сменящи се правила?
– Имах късмета да посрещна промените, когато бях в последната година на гимназията. Казах си: ето, сега ще мога да започна на чисто – нова система, нови обществени взаимоотношения, ще има демокрация, ще има справедливост. После се оказа, че това са били илюзии, но пък красиви илюзии. И във всеки случай – сега се живее много по-добре, отколкото през комунизма. Диша се свободно.

– Може би именно пред този набор 71-ва е стоял най-ребром въпросът за емиграцията – тръгваш си или оставаш? Вие мислихте ли по тази тема? Искахте ли да се махнете?
– Никога не съм разсъждавал на тази тема. Животът ми през тия години беше много интересен, постоянно се хвърлях в нови приключения, опиянявах се от свободата на словото, за която съм мечтал като ученик и не съм предполагал, че ще я изживея. Възползвах се от шанса да изчета книгите и да изгледам филмите, които бяха „забранени” за социалистическия човек.

– Колко пъти ви е идвало да хвърлите всичко тук и да изберете Терминал 2?
– Почти всяка седмица се случва подобно нещо. Пътувам доста със семейството си. Качваме се на самолета, зареждаме се за няколко дни с нормални отношения, чисти улици и усмихнати хора и после пак се прибираме. Щото работата и училището са тук. Засега.

– Ако поколението 80 и… т.нар. мтел-ки са поколението на чалгата, може ли да се каже, че 70 и… е поколението на рока?
– Не бих рискувал с подобно смело обобщение. Първо – битува една заблуда, че чалгата се е появила през последното десетилетие. Това изобщо не е така. Чалгата стана много популярна в България още в началото на 80-те, въпреки че беше забранена. Хората тогава масово слушаха Лепа Брена, Весна Змиянац, Сребърни криле, Хисарския поп. А моето поколение не може да бъде наречено „поколение на рока”, защото слушахме всякаква музика. Даже се обособяваха такива групички по музикални интереси – в гимназията имаше „метъли”, „дискари” и „уейвъри”. Изобщо тая теза за поколенията е много съмнителна… На концерта на AC/DC миналата година имаше фенове на по 60 години и на по 12 години. Аз заведох на концерта сина си, който е 15-годишен и не съм сигурен кой от двама ни беше по-щастлив.

– Слушате ли рок?
– Да, много обичам твърдия рок.

– Знаете ли, че песента July morning е записана 71-ва година? И естествено, има ли за вас тя някаква сантиментална стойност?
– Не, не знаех. Не съм фен на Uriah Heep, харесвам по-твърдите неща. Разбира се, това не ми пречи да се забавлявам с изцепките на Цонко от Каварна, който навсякъде се хвали с „моя приятел – вокала на Юрая Хийп Джон Лоутън”. Истината е, че Джон Лоутън е бил вокал само на 2 албума на групата, по заместване. Но нищо де, важното е да се създават легенди… Па макар и фалшиви. 1971 година я свързвам по-скоро със Sticky Fingers на Rolling Stones. Този албум е по-важен за мен.

– Джулаят празник на бунта ли беше?
– Е, чак пък бунт… Какъв бунт е да се напиеш и да повръщаш в морето? Може би единствено бунт срещу собствения ти черен дроб.

– Посрещали ли сте изгрева на морето?
– Не. Изобщо хипарските ценности са доста далеч от мен. Например не разбирам защо ходят мръсни и не се къпят. Идеологията ли им го забранява?…

– Има идея July morning да бъде обявен за празник в България, как гледате на това?
– Това е трогателно малоумна идея. А и възникват въпроси – защо да е точно Джулай Морнинг, а не да речем рождения ден на Веско Маринов? Но в България вече всичко е официален празник – от деня на пострадалите в борбата с колорадския бръмбар, до годишнината от загубата на девствеността на Николета Лозанова. Хората си търсят повод да се напият.

– И как си обяснявате факта, че посрещането на първото юлско утро е по-тачено в България отколкото където и да било другаде?
– Може би просто у нас има доста хора, които предпочитат да живеят в миналото.

– Има ли сега подобни бунтове като july morning?
– Не, това не е бунт. Има хора със силно изявени хероически наклонности, които постоянно гледат на себе си като на „революционери”, „дисиденти” и „жертви на системата”. Какъв бунт е да лежиш там край морето и да къркаш до сутринта? Егати бунта! В новата история на България за съжаление има само един единствен истински дисидент – това е Симон Варсано. Човек, който изрази публично несъгласието си с диктатурата и беше прострелян заради това. Това е бунт, всичко друго e ташак.

– Липсва ли в момента един подобен празник?
– Защо да липсва? Нали си го има. Събират се там някакви хора всяка година, празнуват си го, даже по новините ги дават.

– Това, което в момента се случва в държавата (в политически и социален план) продукт на какво е – прекалено малко посрещнати юлски изгреви или?
– По-скоро е продукт на твърде много празници. Успехът не е слънце, което огрява махмурлийската ти глава, след като си изпил пет ракии и си си напълнил гащите с пясък. Успехът не е да лежиш на плажа, а да вървиш нанякъде.

– Как влияе наборът върху работата ви, разбирането ви за нея и изобщо нещата, които правите?
– Никак. Влияят ми други набори.

Полина Паунова, сп. L’Europeo, юли 2011

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close