ИВО СИРОМАХОВ: Смехът е свобода

Интервю на Лияна Фероли,
в. “Нов живот”

– Сиромах и богат на какво си, Иво?

– Не се чувствам сиромах. Постигнал съм много повече, отколкото съм очаквал от живота – имам добро семейство, професия, която обичам и добри приятели. Какво повече бих могъл да искам?

– 13 е числото на вечното завръщане, на цикличността, защото след 12-я час следва 13-я, който се явява първи. Ти към какво би искал да се върнеш след 13-та си книга?

След тринайстата си книга искам да напиша четиринайстата. А после петнайстата. Не вярвам в числата. Вярвам в буквите. Ако не бяха те, щяхме да сме слепи. И много по-самотни.

– Книгите “паметници” на авторите им ли са или на времето, в което са писани?

– И на двете. Те са белези на епохата, но тази епоха винаги е преживяна субективно. Преминала е през емоциите и интелекта на пишещия човек.

– Много е добър начинът ти да отговориш на жълтите преувеличения в пресата за твоя живот с нови такива. Знаем за здравословния ефект от хомеопатията, чийто основен принцип е на подобното с подобно. Но там има строги пропорции. Нашият хумор спазва ли тази мярка?

– Балканският хумор е пиперлив, неприличен и гръмогласен. Той безцеремонно осмива авторитетите и разрушава лицемерните обществени ценности. Смехът е свобода, той не може да бъде затворен в каквито и да било рамки.

Може ли, изобщо, той да бъде любящ, а не зъл и брутално-агресивен? И да бъде не само като присъда, а и като “амнистия” за нашата незрялост?

– Може, стига да се отнасяме със самоирония към себе си. И да не се обиждаме на смешките по наш адрес.

– Нашият български хумор надкрачва, подценява или надценява проблемите, като говори за тях? Или пък, като ги осмее, смята, че ги е решил?

– Проблемите не се решават с хумор. Но по-лесно се преглъщат.

– Изследванията по тази тема, наистина, показват, че нациите без чувство за хумор са по-развити и по-работливи, по-дисциплинирани… В този смисъл много е уместно вметването на Стефан Цанев, че българинът, смееки се, отива към бездната…

– Не съм съгласен. Няма нации без чувство за хумор. Всеки човек обича да се смее. Просто хуморът на всеки народ е различен.

– Казваш, че литературата трябва да прави човека щастлив и забавляващ се, а Борхес казва, че словесното интерпретиране на света е едно естетическо оправдание и на доброто, и на злото. Кое може да обедини тези две становища?

– Нищо не може да ги обедини, защото са противоположни по смисъл. Аз виждам в четенето единствено удоволствие. Добрата литература не трябва непременно да е морална. Но задължително трябва да е интересна.

– Един от любимите ти автори Фредрик Бегбеде вижда бедите на днешния свят в това, че изповядва приоритетно единствената песимистична религия на хедонизма, на удоволствията. В този смисъл иронията, сарказмът в приемливи или не граници, не признават ли своята безпомощност да променят нещо?

– Те не са средства за промяна, а обезболяващо средство. Анестезия. Жалко е когато писателят надценява възможностите си и се опитва да бъде някакъв гуру, духовен водач или политически лидер. Но на Балканите повечето писатели страдат от този комплекс. Искат да бъдат водачи. Да дават акъл.

– Или, може би, промяната към по-добро никога не е била по възможностите на човека, както се вижда от историята…

– Напротив, всичко е в ръцете на човека. Но той не винаги знае каква промяна иска. Не му харесва състоянието на нещата, но не знае към какво да се стреми. Преди няколко дни прочетох, че над 70 процента от днешните българи одобряват Тодор Живков. Това е ужасяващо. В отчаянието си някои хора стигат дотам – да мечтаят за диктатурата.

Лияна Фероли,
в. “Нов живот”,
20 ноември 2014

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close