Сезонът на лауреатите

 

В България пролетта е сезон за раздаване на награди. 
С всяка изминала година броят на статуетките, които се раздават на творци от различни изкуства, нараства и вече сме на първо място в света по брутен вътрешен продукт на артнагради. На всяка създадена творба вече се падат средно между 12 и 15 приза. Какво по-хубаво от това!
Завистниците нека си мърморят, че културата е в криза. Но ако погледнат колко награди са спечелили през последните десет години нашите кинодейци, певци, артисти и писатели, дори най-черногледите ще признаят, че българските изкуства изживяват своя ренесанс.
Хубавото на тези награди е, че са абсолютно демократични – почти всеки българин, който създаде каквато и да е творба, получава напролет цяла кошница награди.
Още по-радостно е, че тези призове не са обвързани с пазарния успех или неуспех на съответното произведение. Няма значение колко зрители или слушатели си имал – статуетките са ти в кърпа вързани.
През миналата година например родната киноиндустрия се отчете с около един игрален филм – “Шивачки”.
В ожесточена конкуренция със самия себе си, този филм успя да се победи и триумфира с осем награди – пет от Националния филмов център и три от Съюза на филмовите дейци.
За сравнение тазгодишният фаворит на наградите “Оскар” – филмът на братя Коен “Няма място за старите кучета” има едва четири статуетки. Ало, братя Коен, къде сте тръгнали? Бием ви по всички показатели. Бием американците и тяхната прехвалена киноиндустрия! Не е ли това повод за национална гордост?
Имаме и много литературни награди, раздавани от различни институции. Тези награди се дават на малотиражни автори и плющят като оглушителна плесница върху зачервените от срам бузи на масовия читател. 
Награждават се само автори, които са продали не повече от 100 бройки от книгата си. Надхвърлиш ли стоте – директно влизаш в категорията на презрените тиражни драскачи.
В българската попмузика ситуацията е още по-оптимистична. 
Радостно е, че не само се създават непреходни хитове, но и че тези хитове търсят нестандартни пътища към сърцата на феновете.
Стигнало се е дотам, че вече не се прави промоция на албум, а промоция на една песен! Това е все едно някой писател да направи промоция на едно изречение.
Но дори в тези смутни времена, когато пиратството ограбва, обществото отдава дължимото на българските поппевци, които неуморно се трудят на ползу роду.
Има творци като Графа и Мария Илиева, които са получили такова количество статуетки, колкото е приблизително годишната продукция от метали на “Кремиковци”. В сравнение с тях Мадона e много назад с материала.
Вчера например медиите разпространиха новината, че Графа е направил таен концерт. Предполагам, че концертът е бил таен, за да бъдат предотвратени масовите безредици, които милионите екзалтирани фенове на Графа предизвикват на всеки негов явен концерт.
Скоро предстоят поредните годишни награди на БГ радио. Обявени са 45 номинации в 9 категории. И отново е проявен възхитителният принцип на демократизма и снизходителността, известен като “подаръци ще има за всички от сърце”. Номинирани са не само утвърдени имена, но и хора като например Веси и Групата.
Като любознателен човек се поинтересувах от творчеството на тези музиканти и потърсих имената им в Google.  С Веси се затрудних – търсачката ме препрати към Вила Веси, което се оказа “уютно и спокойно местенце”. За музика нищо не се споменава.
С “Групата” беше по-лесно – хората са си направили сайт, от който бях информиран, че вече са в обновен състав. Обновлението се изразява в това, че първоначално били пет човека, но двама ги напуснали и сега са само трима.
Така и не разбрах обаче защо са номинирани. Бих сторил дълбок поклон пред човек, който е в състояние да ми изтананика нещо от тази “група”.
Освен че повишава националното ни самочувствие, раздаването на толкова много артнагради носи и международен престиж. Чужденците със сигурност са респектирани от рекордния брой лауреати на глава от населението. А при една по-гъвкава държавна политика бихме могли да печелим и пари от това. Бихме могли да развием така наречения “награден туризъм”. 
Вероятно в Германия има някой Гюнтер, който работи примерно като миньор, но мечтае да стане певец. Защо да не го номинираме редом с Групата? Така хем наградите ни ще станат международни, хем ще привлечем нови туристи, които ще идват тук не само за да се напият с евтин алкохол, но и за да получат своите петнайсет минути слава.
Защото за голямото изкуство не бива да има граници!

 

*

Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 29 март 2008

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close