ИВО СИРОМАХОВ: 90 процента от политиците наистина са негодници

ИнтервютаИнтервю на Бойко Панов,
в. “Сега”

– Вие работите главно с перо – сценарии, книги, пиеси… Кое откъсна децата ни от четивото, от литературата?

– Главният виновник е образователната система. Програмата по литература е изключително архаична и скучна. Преди няколко години единият от синовете ми – тогава шестокласник, трябваше да прочете „Под игото“. И се спъваше във всяка трета дума. Постоянно ме питаше: какво означава „ахиевски читак“, „геран“, „хекимин“… Аз се превърнах в нещо като преводач. „Под игото“ е забележителен роман, но е напълно неразбираем за шестокласници. Сблъскваме децата с непонятни текстове, а после се чудим защо четенето ги отегчава.

– А как да изпълним образователните програми, ако не се четат такива текстове?

– Образованието трябва да улавя духа на съвремието. Сега живеем в епохата на „Хари Потър“. Той запали децата да четат. И не разбирам защо в училище се гледа враждебно на това и защо подобни книги се игнорират и дори се обявяват за тъпи. Това обижда децата. Когато кажеш на едно дете, че книгата, която то харесва, е тъпа, ти всъщност му казваш „тъп си, защото харесваш тъпи книги“. Такъв подход е престъпление.

– Какво да правим тогава?

– Според мен на литературата не бива да се гледа като на предмет. Тя трябва да е удоволствие. Скучните литературни анализи пречат на удоволствието. Когато човек си полегне на дивана с книжка в ръка, той не си задава въпроса „какво е искал да каже авторът“ или „защо е използвал литота“, а се оставя на радостта от четенето. Книгата е преди всичко емоция, а не сложна система от метафори, хиперболи и стилистични фигури. Да търсиш подобни неща в книгите е все едно да гледаш рентгенова снимка на една красива жена вместо самата жена.

– Други проблеми имаме ли в образованието?

– Другият много тежък проблем на българското образование е, че насажда стереотипи на омраза и шовинизъм. Когато на децата от ранна възраст се внушава, че турците са лоши, защото са ни държали пет века под робство, те заживяват с мисълта, че всички турци са лоши. И несъзнателно прехвърлят това отношение и към съвременните турци.

– Така образованието се намесва в политиката всъщност… Но какво не ни е наред в политиката? Изобщо може ли нещо да вдъхнови избирателя за поредните избори?

– При тази избирателна система не можем да очакваме каквото и да било вдъхновение. От партийните централи ти спускат едни листи и ти казват – това е положението. Ще избираш не когото искаш, а каквото ние сме решили. Това е обидно. Политиците, които са били на власт през последните десет години, гледат на парламента като на окоп, който в никакъв случай не биха напуснали. И на 5 октомври ще се окаже, че в Народното събрание влизат същите хора, които преди два месеца изгонихме оттам. С малки изключения. Готов съм да се обзаложа, че от новите 240 депутати, поне 180 ще са същите като в предишния парламент. Хем им плащаме издръжката под формата на данъци и партийни субсидии, хем не ни разрешават сами да си изберем представителите. Докога ще търпим това?

– Докога? Все пак това ни е политическата класа… А има ли класа на нормалните хора? На интелигентните?

– Такива хора има и те са мнозинство. Но не са класа, защото са разединени. Те не виждат общ интерес. Всеки се е затворил в черупката си и се спасява поединично.

– Защо е така?

– Преди години, когато още живеех в града, по едно време станах домоуправител на входа. И трябваше да се вземат общи решения за битовите проблеми. На пръв поглед интелигентни и нормални хора, не успяхме да постигнем съгласие по нито един от въпросите. Покривът протекъл, обаче тия от долните етажи викат: оправяйте си го сами, на нас не ни тече… Събирахме по 3 лева на месец за тока на асансьора, обаче цената на електричеството се вдигна и се наложи да почнем да събираме по 5 лева. И пак вой и съпротива: 5 лева били много пари. А някои заявиха, че изобщо не ползват асансьора, качвали се пеш и било несправедливо и те да плащат… Е като не можем да постигнем съгласие в един вход, как да го постигнем в цялата държава?

– Значи вкупом сме си виновни, излиза. Но кое пречи да сме успешни като нация? Неверието в собствените качества? Простотията? Генът?

– Манталитетът ни е отвратителен. Има една фолклорно-социална теория, според която шансовете за просперитет на една нация зависят от това кои са й героите от приказките, вицовете и народните песни. При нас най-популярният персонаж в народните приказки е Хитър Петър – човек, който постига просперитет с измами, с надхитряне, с тарикатщина. Това е водеща черта в нашия манталитет. Гледах онзи ден интервю на български футболист преди мач и той каза: „Излизаме срещу класен съперник, но ще гледаме да ги излъжеме“. Значи той не излиза на терена с нагласата да играе футбол, да се състезава честно и да победи, а излиза с надеждата „да излъжеме“ там нещо, ако може така някак си с хитрост да се промъкнем.
Спомнете си какво беше отношението на обществото към мутрите през 90-те години. Те рекетираха, биеха, изнасилваха, убиваха, но на тях се гледаше не като на престъпници, чието място е в затвора, а като на народни герои. Повечето хора им се възхищаваха, подражаваха им, искаха да са като тях. В държава, в която бабаитите са модел за подражание, не можем да очакваме нищо добро.

– Но кой следва да е Главният възпитател? Може ли телевизията да е такава, например? Знаем, че тя много дава, но и взема.

– На мен нищо не ми е взела, но има хора, които наистина губят разсъдъка си от светлината на телевизионните прожектори. Започват да си мислят, че щом ги дават „по телевизора“, значи са нещо повече от останалите. Смятат, че телевизията им принажда някаква стойност. Да, пудрата може да поприкрие бръчките ти, но не може да скрие умствените ти дефицити. Ако си глупак в живота, ще си глупак и по телевизията. Ако си лайно в живота, ще си лайно и по телевизията. Ако си комплексар в живота, комплексите ти ще личат и по телевизията.

– А ако си политик, непременно ли си негодник? Политиците ни ли са негодни, или главно негодните стават политици, та сме все така патологично недоволни от тях?

– 90 процента от политиците наистина са негодници. Между тях има и неколцина свестни, но те са принудени да се подчиняват на тъпаците по силата на партийната дисциплина. Промяна може да има само ако въведем мажоритарна избирателна система. Но всички партии са против нея, защото тя ще отнеме абсолютната власт на партийните лидери. Ще им се наложи да търсят уважавани личности, а не послушковци. Затова трябва да предизвикаме референдум и хората сами да решат по какви правила да избират представителите си.

– Изглежда бая ви нервират тия теми. Какво всъщност ви нервира най-много?

– Най-много ме нервира липсата на възпитание и произтичащите от това наглост и безцеремонност.

– А нещо разсмива ли ви искрено?

– Най-много ме разсмива простотията.

 

*

в. “Сега”, 20 септември 2014

КОМЕНТАРИ

Коментара

Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close