Иво Сиромахов: Бедни сме, защото сме тъпи, а не обратното

Интервю на Искра Пулин, sedmicata.com
13 май 2014

 

– Преходна ли е литературата на прехода?

– Аз не вярвам в термина “преход”. Не виждам да прехождаме на някъде. Ние сме в някакво блато. Преход означава да има някакво движение, някаква посока. Аз нещо не я виждам тази посока. Макар, че някои казват: той преходът свърши. Ама как ще е свършил, като не е започвал. Така че терминът преход е много несигурен и доста спорен. Относно литературата– след време ще се разбере коя е преходна и коя – не. Сега някои книги може да ни се струват изключително важни и много талантливи, а след пет години никой да не ги помни. И обратно – някои неща, на които сега не обръщаме внимание, е възможно след време да се окажат много силни. Като случая с “Параграф 22” – книга, която е била отхвърлена от десетки издателства, преди да стигне до печат. Повечето издатели смятали, че това е някаква глупост, кой ще я чете. А сега е обявен за един от най-големите романи на 20-ти век.

 

– Има ли конюнктура в съвременната българска литература?

– Политическа ли? Не мисля. Напротив, дори смятам, че съвременните писатели тенденциозно бягат от политическите теми, защото смятат политиката за нещо недостойно, каквато тя до голяма степен в България е. И може би ги е страх да не се оцапат по някакъв начин. Изобщо политиката сякаш отсъства от съвременната българска литература, което не е добре, защото тя е доста важна тема от живота ни.

 

– А има ли мода в съвременната българска литература – като започнем с мафиотските романи на Христо Калчев, преминем през емигрантските и т.н.?

– По времето на Христо Калчев на мода бяха самите мафиоти. После те измряха и тази мода изведнъж изчезна. Модата следва това, което се случва в обществото. Има писатели, които са по-сетивни, по-чувствителни и успяват бързо да реагират. Трябва да знаеш какво се случва около теб, не може да живееш в някаква кула от абаносова кост и да си издигнат над тълпата и да не те интересува съвременността и какво става около теб. Въпросът е да си наблюдателен и да успееш да го уловиш.

 

– Иронията като средство – доколко дава резултат?

– Никакъв резултат не дава. Иронията може само да създаде у четящия настроение. Аз изобщо не вярвам в това, че литературата може да променя хората. Първо, защото хората трудно се променят, освен в най-ранна детска възраст, докато още не могат да четат. След това като станеш на 30-40 години, няма как да се промениш. Иронията е добро средство за комуникация. Знаете, че в компания хората винаги харесват този, който е най-остроумен, най-забавен. Иронията е добър проводник, тя е успешна медия да кажеш някои неща, които може би иначе те е страх да споделиш в прав текст. Нещата по-лесно се приемат, когато са казани на шега. Ако, разбира се, хората имат чувство за хумор. Защото хората без чувство за хумор приемат всичко много драматично.

 

– Уж сме член на ЕС, уж сме в Европа географски много отдавна, пък говорим за Български работи…

– Защото българският манталитет е по-силен от европейските правила.

 

– Според теб – те ли ще станат по-българи или ние – по-европейци?

– Аз вече виждам как побългаряваме всички. Идват европейци в България да правят бизнес – гледаш ги сериозни хора, дошли от Швейцария, от Германия. И само за няколко месеца стават абсолютни българи, тарикати – започват да гледа каква далавера да направят, как да заобиколят закона. Оказва се, че нашият манталитет е много силен и много заразителен. Така че едва ли някога ще станем европейци в онзи смисъл, в който би ни се искало. Както казва Алеко – “европейци сме, ама все не сме отам”.

 

– Добро изброяване си направил – невежеството, безпочвеното патриотарство, сексуалното самохвалство, агресивната простащина…

– Да, има ги тези неща.

 

– На мен дори страшничко ми звучат.

– Да, така е. Но по някакъв начин трябва да им противостоим. Моят начин е да им противостоя чрез осмиване.

 

– Добре де, но на невежеството как можеш да му противостоиш?

– Ами пак по съшия начин – присмиваш му се.

 

– Ами той като е невеж – няма да разбере…

– Той може и да не разбере. Но пък като започнат всички да му се присмиват, той може да си каже – абе, дай да опитам да не съм толкова невеж, не е хубаво да си тъп…
Вчера във Фейсбук се водеше една дискусия за това, че много неграмотни хора излизат от училище. И някой каза – защо ги обвинявате, те защо да са грамотни, като знаят, че и да учат, и да не учат – все ще вземат 500 лв. И аз казвам: добре де – това ли е единственият стимул да учиш – парите, които ще получаваш? А не е ли достатъчен стимул желанието да не си тъп? Значи него не го е страх, че ще остане тъп, ами го е страх да не се мине нещо с парите.

 

– Защо парите са единствената ни мерна единица?

– Защото сме бедни. Лошото е, че си мислим, че сме тъпи, защото сме бедни. А то е обратното – бедни сме, защото сме тъпи. Ако положим малко повече усилия да се самоусъвършенстваме, може и парите да дойдат някой ден. Но няма да стане с мисленето “абе аз на тоя за 500 лева няма да му работя”.

 

– Излишно е да те питам дали се интересуваш от политика. Предполагам гласуваш, но виждаш ли тези, за които си гласувал – да те представляват?

– Действително много се интересувам от политика и винаги гласувам, но тези, за които гласувам обикновено не участват в политиката. Не съм представен в парламента. Първо, защото няма мажоритарна система. И второ – защото голямата грешка на българите е, че избират себеподобни. Представи си, че на предстоящите избори се изправят двама кандидати. Единият знае четири езика, ходи винаги спретнат, хубаво облечен, чист. Добър специалист е в професията си, отнася се добре с хората, поздравява ги, галантен е към жените. И представи си че срещу него застане един, който ходи с размъкнат анцуг, мирише леко на пот, говори народняшки, тупа журналистите по рамото, намига на журналистките, щипе ги. Изобщо такъв – както се казва “наш чуйек”. Как мислиш – кого ще изберат?

 

– Аз не се разпознавам във втория типаж…

– Ти не се разпознаваш, обаче кой ще спечели, кой ще събере повече гласове? Опитът досега показва, че ще изберат втория. Такива хора си избираме и на следващия ден вече съжаляваме. Ама чакайте, за какво съжалявате? Не знаехте ли че е негодник? Къде гледахте, като го избирахте? Какви качества искате да притежава? Какво очаквате да ви свърши?

 

– Тоест сами сме си виновни за съдбата си като народ – всъщност не съм съгласна. Не аз и хората като мен, които гласуваме, определят нещата, а циганските гласове, които се купуват!

– Не само се купуват гласове, ами и избирателната система е изключително порочна – с тези пропорционални листи ти нямаш никакъв избор. Те ти спускат някакъв човек и после дори не знаеш кой ти е народният представител в твоя район. А и той през целия си мандат изобщо не стъпва в района си.
Но има и проблем с това, че повечето избиратели отиват на избори с чисто емоционални подбуди: “абе, този е готин, харесва ми, симпатяга е, затова ще гласувам за него”. Не си казват: той ще отиде там, ще гласува еди-кой си закон, който мен ме интересува, ще защитава еди-какъв си интерес, който по някакъв начин ще промени живота ми. За съжаление изобщо не се разсъждава в такава посока.

 

– Къде е отговорността на медиите в този процес – те някак си следват политиците ни?

– Медиите трябва да защитават интереса на хората, а не интереса на политиците. Сега журналистите са обърнати с лице към политиката. А когато си обърнат с лице към политиката, показваш задните си части на народа. Затова са и такива резултатите – все повече хора отказват да четат вестници, отказват да гледат телевизия – просто не им вярват.

 

– А дали няма едно търсене на по-низките неща от медиите, което и определя предлаганото от тях?

– Не съм съгласен. Смятам, че истината винаги ще се търси.

 

– Къде е изходът за България – нали не е терминал 2, защото за нас от Русе е Отопени Букурещ?

– Където и да отидем, все ще носим в нас българските си демони. Струва ми се, че трябва да се научим да вярваме повече в себе си, а не в някакви други хора. Да разберем, че качеството на живота ни зависи най-вече от нашите усилия, от това доколко сме инвестирали в себе си, доколко сме любопитни, любознателни, доколко искаме да сме образовани, да станем по-добри в професията или дори по-добри като хора. Това е начинът.

 

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close