„Шоуто на Слави“

„Шоуто на Слави“, 18 април 2007

Росен Петров:
Уважаеми зрители, гостът ми тази вечер е роден на 29 декември 1971 година в гр. София. Още като четвъртокласник започва да пише любовна поезия. Първото му стихотворение е „ Цъфна трънка. Цъфна вънка. Вънка, вънка цъфна трънка”. През 1990 година завършва Националната гимназия за древни езици и култури. Висшето си образование завършва през 1996 година в НАТФИЗ, специалност „Театрална режисура”.
Като студент работи в БНР, където заедно с Ути Бъчваров води предаването „ И рибар съм и ловец съм” в продължение на 5 години. В радиото е назначен и за заместник главен редактор на програма „Христо Ботев”. Като режисьор е работил в Малък градски театър зад канала и в Театъра на българската армия.
От август 1998 до април 2000 година работи във вестник „24 часа”, като автор на политически фейлетони и завеждащ отдел „Култура”.
Режисирал е театралните постановки:
„Женитба“ от Гогол, „Обърни се с гняв назад“ от Джон Осбърн, „Макбет“ от Уилиам Шекспир, „Чаровна нощ“ от Славомир Мрожек, „Били Лъжеца“ от Кийт Уотърхаус.
Писал е текстове за списанията „Playboy“, „Hustler”, и „МAX”
Носител е на наградата за дебют в областта на изкуствата през 1995.
Автор е на пропитата с оптимизъм книга „Една нощ в гробищата”, издадена през 1999 година. В момента подготвя втора книга с работно заглавие „Оптимистична теория за българския секс”. От май 2000 година е отговорен сценарист на Шоуто на Слави.
Женен, с двама сина на 10 и 12 години.
Представям ви един уникален човек, моя колега и приятел сценариста Иво Сиромахов.

Добър вечер г-н Сиромахов!

Иво Сиромахов:
Добър вечер!

Росен Петров:
Каква биография!
Иво Сиромахов:
Ти знаеш много неща за мен. Ти знаеш за мен повече неща, отколкото аз самият знам за себе си.
Росен Петров:
Нещо невярно?
Иво Сиромахов:
Да не си ми чел досието?
Росен Петров:
Разбира се. Ти имаш досие. Всички знаем за това. Всички дейци на културата се следяха… Каква е вашата версия за тази ваша странна фамилия, г-н Сиромахов?

Иво Сиромахов:
За фамилията Сиромахов, откъде е произлязла, няма достоверни източници.
Росен Петров:
А недостоверни?
Иво Сиромахов:
Има една версия, която ми е разказвал баща ми, че всъщност дядото на моя дядо, моят прапрадядо, той е бил земеделец и че обичал да си пийва. И като продаде там, каквото има да продаде от всичко, което е изкарал от нивите, отивал в кръчмата и почвал да мрънка… Че е сиромах, как щял да изхрани синовете си… Съселяните му го взели на подбив и оттам дошла фамилията. Но дали това е вярно – историята мълчи. Това е просто една хипотеза.
Росен Петров:
Значи това е една лъжлива сиромашия.
Иво Сиромахов:
Никой не знае всъщност откъде са тръгнали тези неща.
Росен Петров:
Г-н Сиромахов, ние с вас се познаваме отдавна, учили сме в едно училище…
Иво Сиромахов:
Така е, има една шуробаджанащина тази вечер във шоуто.
Усещам я.
Росен Петров:
Но ето нещо, което не знам за вас, е: откъде ви е дошъл ищаха да пишете. Как започна този творчески процес?
Иво Сиромахов:
Ти в началото цитира първото ми стихотворение. То е писано в четвърти клас. Напролет, когато се събуждат някои пориви в младежката душа. Трябваше да бъде любовно стихотворение. И всъщност след около един час напъни над белият лист, аз стигнах до „Цъфна трънка… цъфна вънка…”
Росен Петров:
И си бил в четвърти клас?
Иво Сиромахов:
Да.
Росен Петров:
Много рано са ти се събудили поривите.
Иво Сиромахов:
Ами така беше тогава. Ядяхме екологично чиста храна. Може би от това се получаваха нещата. Повече играехме навън…
Написах го това стихче. Прочетох го няколко пъти. И се убедих, че поезията няма да е моя жанр. И че е по-добре, тези усилия, които хвърлям в поезия, да ги пренасоча към футболните дербита с келешите от махалата. И така направих.
Росен Петров:
Описвал си мачове?
Иво Сиромахов:
Не, играех ги.
И сега 25 години по-късно виждам, че това е било едно от наистина малкото мъдри решения в живота ми.
Росен Петров:
Аз бих искал да покажем една снимка на нашите зрители.

Иво Сиромахов като малъкТова е младият Сиромахов.

Иво Сиромахов:
Да, това е актова фотография. Тук съм на около 2 години. И всъщност с тази снимка аз показвам, че в едно голо тяло няма нищо срамно, когато е красиво.

Росен Петров:
Очевидно, че е малък. В смисъл порасна ли след това или остана на…
Иво Сиромахов:
Нека да не говорим на тези теми, че са малко … не говорят добре за мен.
Тук излизам като един афродит от морската пяна. Забележи какво държа! Това е лейка. С тази лейка аз греба от океана на хумора, за да напоявам пясъците на невежеството.
Росен Петров:
Нека да видим, снимка номер 2.

Иво Сиромахов като тийнейджърЗабележете, уважаеми зрители! В лицето е типичен Арнолд Шварцнегер. Какво пълниш? Делвата на хумора ли?

Иво Сиромахов:
Това е една антична делва. Която трябва да подчертае, че съм завършил класическата гимназия. И всъщност се опитвам да се оттласна от античните си корени.
Росен Петров:
Това е бягство от културата…
Иво Сиромахов:
Снимката би трябвало да е правена някъде около 87-ма година.

Росен Петров:
Снимка номер 3

Сватбата на Иво Сиромахов

Иво Сиромахов:
Това вече е нещо много сериозно. Това е един от най-светлите моменти в живота ми.
Росен Петров:
Това отзад Чочо ли е?
Иво Сиромахов:
Това е Чочо Попйорданов, който е наш кум и Хилда Казасян. Много се радвам, че съпругата ми винаги ме е подкрепяла.
Росен Петров:
Още си женен?
Иво Сиромахов:
Да, все още съм женен. Смятам да остана женен още доста дълго време. Граучо Маркс, един от любимите ми хумористи, казва: „Бракът е чудесна институция, но кой би искал да живее в институция?”. Аз смятам, че бракът е не само институция. И особено за човек като мен с неуравновесена душа е много хубаво да има някой на когото да разчита в живота. Това са моята съпруга и моите прекрасни синове.

Росен Петров:
Тук наистина си за завиждане. Семейството ти е много хубаво. Аз го познавам лично. Но има една очевадна разлика между този млад красив господин (на снимката) и човека, който стои срещу мен. Защо така се промени? Какво ти се случи?

siromahov_4
Иво Сиромахов:
Виж как ме съсипа шоубизнеса. До какво ме докара.
Росен Петров:
Не, наистина! Аз те помня в гимназията… Уважаеми зрители, в гимназията Сиромахов беше един водещ плейбой. Всички жени му се лепяха. Той беше актьор. Снимаше се във филми… режисьор… и после изведнъж се битовизира… Докара се до нашето положение. Ти имаше големи перспективи, защо ти е да си като нас.
Иво Сиромахов:
Тук малко ще те апострофирам. Всъщност тези успехи, за които ти говориш, те дойдоха пак във връзка с писането, което е много странно. Това вече се случи някъде в единайсти-дванайсти клас, аз пишех едни такива кратки пиески-простотии в рамките на страница, страница и половина. Със странни заглавия като например: „Защо се бръснеш всеки ден” или „Ификрат, цигулката и зъбът”. Някакви безсмислени неща. Пишех ги в часовете, в които ми беше скучно и след това в пушкома, знаеш това беше едно важно място за неформални срещи…
Росен Петров:
Ти беше лидер на пушкома!
Иво Сиромахов:
… нашият съученик Ивайло Цветков, който сега е главен редактор на „Максим”, измъкна от ръцете ми листчето и почна да го чете, почна да се смее.. Почна да чете на глас една от тези пиеси. На мен ми беше неудобно, но момичетата започнаха да се смеят и започнаха да гледат на мен с други очи. Изведнъж започнаха да ме збелязват.
Росен Петров:
Те са открили твоя сексапил.
Иво Сиромахов:
Да. Покрай тези смешки, които тогава пишех. Това, разбира се, страшно ме мотивира да пиша и за един месец написах около 30 -40 такива пиеси. И всеки ден Ивайло ги четеше на глас. И всеки ден обожанието към мен растеше. Обаче, какво се случи после? Аз много бързо, така да се каже, осребрих литературния си успех…
Росен Петров:
Жена ти е тук!
Иво Сиромахов:
Да. Но това е факт. Трябва да го призная. Изконсумирах обожанието…
Росен Петров:
В какъв смисъл си го изконсумирал?
Иво Сиромахов:
В смисъл че … така… отдадох се на някои други страсти. И от този момент загубих мотивация и спрях да пиша. И какъв е изводът от това, г-н Петров?
Росен Петров:
Какъв е изводът?
Иво Сиромахов:
Изводът е, че писачът винаги трябва да е леко гладен. Дадеш ли му всичко, талантът заминава.
Росен Петров:
Ти често си участвал в нашето шоу. Предлагам да видим един микс от твоите участия:

Сиромахов (реплика към Сергей Станишев):
„ …струва ми се, че със стари полови труженички е трудно да се направи ново увеселително заведение…”
Сиромахов (реплика към Азис):
„…като оставим на страна педерастията ти, която ме отвращава, честно казано, ти си един талантлив човек…”

Росен Петров:
Иво Сиромахов и политиката! Иво Сиромахов и Азис! Как може да кажеш…
Знаеш ли какво било ВИП? „Въй, изгониха педала”. Просто ми се откъсна… не можах да се сдържа, съжалявам… извинявам се…
Иво Сиромахов:
Аз искам първо да кажа нещо по темата ВИП. Хората в България, които се наричат ВИП, в никакъв случай не са ВИП. Това е някаква пак измишльотина, защото виждаме, че хората, които най-малко имат какво да кажат – не млъкват! Те просто не млъкват. И се появяват навсякъде и ни занимават с някакви техни интимни подробности: кой се разделил с гаджето си, кой какъв крем за бръснене си купил… Това е нещо, което е много смешно, защото в България колко хора сме? Всички се познаваме. Тук сме, както се казва – едно семейство. И сега да седне някой да се прави на ВИП или да говори за звезди…
Росен Петров:
А политиката? Кое те дразни най-много в политиката? Един сериозен въпрос.
Иво Сиромахов:
В политиката много неща ме дразнят. И не само ме дразнят, но и ме провокират да пиша на такива теми. Аз обичам да пиша политически хумор. Най-много ме дразни, разбира се, глупостта и наглостта на голяма част от политическата класа, които в момента, в който влязат в парламента и се качат на мерцедесите решават, че са дошли от някакъв друг свят. Че са родени може би в някаква друга галактика. Това не е така и липсата на връзка с реалността им прави лоша услуга. Те в един момент започват да говорят неща, които нямат нищо общо със живота. Целият политически език е кух.
Росен Петров:
Добре! Да те питам конкретно, ясно е и аз мисля така…
Ето, един човек, Сергей Станишев. Младо момче, с очила. Видимо интелигентно. Кое те дразни в него например? Кое мислиш, че му е слабост? Сега е премиер. Тогава му задавахме какви ли не въпроси …
После той стана премиер.
Иво Сиромахов:
Виж колко незабележима фигура е той в това правителство. Може да се каже, че това е първото правителство, в което премиерът като че ли е най-непопулярен от всичките министри. Аз не съм го видял той да излезе и да заеме някакво становище по някакъв въпрос. Да каже: това тука не е така, с това не съм съгласен, предлагам да се направи еди какво си… Кои са напред в момента? Двамата Руменовци – Петков и Овчаров.
Росен Петров:
Може да има причини те да са напред.
Иво Сиромахов:
Най-вероятно има някакви причини, но тези причини остават скрити за нас, които гледаме телевизия и гадаем какви са посланията. Но Станишев не излъчва никакви послания. Нито едно послание не е излъчил той за последните две години, откакто е министър-председател.
Росен Петров:
Хубавото Наде? Тя пък какво ти пречи?
Иво Сиромахов:
На мен лично никой от тях не ми пречи. На мен ми пречат всичките – като съвкупност, като отбор, като комбинация. Конкретно за всеки един от тях бих могъл да говоря, но ще стане много дълъг разговор пък и общо взето това, което сме си мислили, ние в скечовете сме го казали.
Росен Петров:
Добре! Защо толкова време минава, минава и все пак хората продължават да се интересуват от политика? Като че ли се сграбчват в нея. Ето, у нас наистина няма ВИП личности и няма звезди, кой знае какви в шоубизнеса. Безсмислено е да се твърди, че има такива. А като че ли политиците ни отговарят на всички тези изисквания. Те наистина живеят изолирано, наистина изкарват много, много, много пари, които са съизмерими с една звезда от шоубизнеса и по света. Те като че ли наистина са истинските ВИП персони. Всъщност Симеон Сакскобургготски е по-голяма звезда от един рапър, по простата причина, че с дейността си изкарва доста повече пари и някак си стои по изолирано от останалото общество.
Иво Сиромахов:
Така е. Въпросът ти какъв беше всъщност?
Росен Петров:
Защо хората продължават да се концентрират върху политиката.? Хем уж не гласуваме…, не ни интересува…, всички са лайнари…
Иво Сиромахов:
Защото хората очакват от политиците да свършат работата, която те непрекъснато отлагат да свършат. Това са немного неща, но простички неща, свързани най-вече със здравеопазването, с образованието, с онези части от обществения живот, в които не е възможно да се мине без държавата. Иначе в личния си живот, в работата си, хората според мен вече все по-малко са зависими от политиката, за щастие. Всеки, който има някакви качества, той си ги развива. Работи си професията. Но всичко останало, държавата, политиците трябва да създадат тази среда, която… ама айде сега да не говоря и аз като някакъв ментор, да давам акъл на…
Росен Петров:
Четох, че 39 процента от българите, живеят под прага на бедността. Което е 153 лв. на месец на човек. Трийсет и девет процента от българите! Как се прави шоу за аудитория, която 39 процента живее под прага на бедността. Шоуто е свързано с разходи, с блясък. Трябва да е гламурно, шармантно. Ти работиш като сценарист в нашето шоу. Как да се прави?
Иво Сиромахов:
Роска, и бедният, и богатият обичат да се смеят. Общо-взето чувството за хумор не е много различно. В това съм се убедил. И бедният, и богатият се радват на Гацо Бацов, на бай Шиле, на Кольо Фичката, на този хумор. Когато една смешка е добра, тя е универсална. И аз нямам притеснения за това и никога не съм си мислил, когато пиша: бе как ще погледнат на това бедните, как ще погледнат богатите… Мисля, че когато един текст е добър, всички го възприемат добре.
Росен Петров:
А доколко, когато пишеш… знам, че това съществува във всеки един от нас… доколко се опитваш да отговаряш на това, което хората очакват. Ти може да имаш една позиция, но се опитваш да угодиш на зрителското очакване. Да речем, твоята позиция може да не съвпада с това, което хората очакват да кажеш. Ние сме имали такъв случай със събитията в Ирак. Повечето българи и до ден днешен са против това, че ходиха наши войници там. Че загинаха… Докато ние бяхме на другата позиция и си имахме и своите отрицателни последствия за нас. Носили сме упреци, критики. За тази цензура, цензурата да угодиш, да искаш да се харесаш.
Иво Сиромахов:
Когато пиша, основното нещо за което си мисля е… в правилна последователност да натискам бутоните на клавиатурата.
Шегувам се.
Аз не мисля, че ние някога сме изневерили на нашата лична позиция само и само, за да бъдем популисти по някакъв начин или за да се харесаме на определен кръг хора. Ние винаги сме заявявали това, което мислим. И именно този кадър от предаванията с политиците и с Азис го доказват. Никога не сме били конформисти или да сме се съгласявали с някакви нагласи. А вече публиката, гледайки избира, кое предаване е най-близо до нейните разбирания.
Росен Петров:
Заговори за образи… Според теб кой е най-типичният образ, който сме създали в шоуто? Ти да речем, създаде доста образи, например – Шиле Попйорданов, който е мнителен. „В Русия съм… в Русия съм…”
Иво Сиромахов:
Мнителният човек е много характерен за България. Има много такива хора. Аз съм срещал подобни хора, които непрекъснато се опитват да си обясняват собствените си несполуки с някакъв световен заговор срещу тях. И това наистина е комично. Но тези хора си вярват. А специално Бай Шиле пък, според мен той има прекалено много свободно време да разсъждава върху проблемите поради характера на професията си. Един овчар има доста време да развива такива теории. И аз предполагам, че той ще развие още по-сериозни теории. Страх ме е да си помисля докъде ще стигне.
Росен Петров:
А ти самият докъде стигна?
Иво Сиромахов:
Аз самият стигнах до тук. До това да си говоря с теб. Много ми е приятно, защото тук компанията…
Росен Петров:
Ти бачкаше в „Часовете”, почнахме заедно да правим „24 хъша”, и в един момент разбрахме, че имаш желание да работиш в „Хъшове”…
Иво Сиромахов:
Да. И това, което най-много ми хареса е, че тук съм сред приятели и много се забавлявам.
Росен Петров:
Помниш ли за един случай, когато искаше да пиеш успокоителни?
Иво Сиромахов:
Как да не го помня, разбира се, че го помня. Този случай е най-страшният момент в кариерата ми. Това беше в едно от първите предавания от „Шоуто на Слави”. Аз бях, тогава имахме такава длъжност, отговорен сценарист за деня. И за този ден, аз бях отговорен сценарист. Отивам във офиса. Няма никой. Нито един от сценаристите. Десет часа. Секретарката казва: „Тошко се обади, че нещо му се счупила колата и е на ремонт…”. След малко ми звъни Ивайло Вълчев и казва: „Иво, ще закъснея, защото трябва да водя децата някъде”. Казвам: „няма проблем и аз имам деца, знам как е”. Драго ми се обажда, казва: „имам стомашни проблеми”. Също уважителна причина. След малко дойде и ти във офиса и каза: „аз ще сляза да пия долу едно кафе”. И ме оставихте съвсем сам. Сам с белия лист. Аз в този момент абсолютно блокирах. Не мога да мисля, нищо смешно не ми идва в главата. Идват ми само някакви обиди по ваш адрес. Които дори не мога да изрека, защото няма на кого. И си спомням, че бях написал само изречението „Добър вечер, уважаеми зрители”
Росен Петров:
И идваме ние. Правим му номер. Идваме, влизаме и той написал: Шоуто на Слави. Каш – балет. Добър вечер уважаеми зрители.
Е това сценарий ли е?
Иво Сиромахов:
Е какво да напиша, аз бях полудял. А те ми правили номер. И идват след малко и носят валидол. Какъв валидол ми носите. Идваше ми тогава просто да ви убия.
Росен Петров:
Разкажи ни за синовете си. Тези невероятни същества. Ние веднъж играехме на мач, на стадион „Академик” обикновено играем мач и аз отивам, гледам хората се събрали вече. Отбора нашия, с „Вот на доверие” играехме мач, Бойко Борисов играе на съседния терен и аз виждам на трибуните две джуджета. С бради, с коси, с някакви каски. И понеже съм обществено ориентиран, си казвам, явно джуджетата са решили да гледат мач на Шоуто. Викам си, това сигурно е някаква организация на джуджетата. Оказа се, че това са децата на Сиромахов, които той облякъл като герои от „Властелинът на пръстените”. С бради, със шлемове, с брадви и ги е прекарал през цяла София така. Ходят облечени с някакви секири…
Иво Сиромахов:
Аз нямам никаква вина за това. Те тогава ги бяха получили, Борис беше получил костюм на Гандалф, а Мартин на Гимли или обратното всъщност беше. И те не искаха да ги свалят тези костюми. Когато тръгвах за мача се опитах да ги разубедя, но те казаха: не,не много сме си добре така…
И тръгнаха в този вид. Така играха мач. И бяха дори в агитката, която обаче скандираше преимуществено за „Вот на доверие”. Аз бях много засегнат.
Росен Петров:
Явно Гарелов ги е впечатлил със възрастта си.
Иво Сиромахов:
Може би.
Росен Петров:
Я кажи тази покъртителна история за Зоро.
Иво Сиромахов:
Историята за Зоро датира от преди 4-5 години. Както сам разбираш, те двамата са големи почитатели на киното и гледат всички героични филми и то не по веднъж, а по няколко пъти. Веднъж, преди 4-5 години, Борис се прибира вкъщи много мрачен. Казвам: някакви проблеми ли има? Той казва: не, не, няма проблем, ще ми мине, ще се оправя сам.
Но аз разбирам, че има някакъв проблем. И настоях: все пак, кажи какво е станало. Той въздъхва тежко и казва: тате, знаеш ли, че Зоро е починал?
И аз не знаех какво да му кажа, освен факта, че Зоро не може да почине. Това е един безсмъртен герой. Но той не ми вярваше. Беше получил достоверна информация от свой съученик, че Зоро е починал. Сега вече знае, че Зоро е здрав, само учителя Йода си отиде. Но той си беше на възраст, човека.
Росен Петров:
Йода почина наистина.
Иво Сиромахов:
Йода е пенсионер от тринайсти век. Как може да живее толкова?
Росен Петров:
С тия пенсии…
Иво Сиромахов:
Той позеленя вече накрая. Но нека да не ровим костите на героите.
Росен Петров:
Добре, Иво. Наближава моментът за сюблимния извод. Знаеш, че винаги при един разговор с госта, накрая казваме: а сега, ако искаш да благодариш на някой, ако искаш да кажеш нещо, което считаш за основно, важно за теб, за зрителите, може да го направиш.
Иво Сиромахов:
Ами изводът, от всичко казано дотук, освен че Зоро е жив, а Йода е мъртъв…
Аз наистина бих се обърнал към колегите, понеже вече имаме и по-млади колеги-сценаристи, които понякога се отнасят с известна ирония към възрастта ни…
Росен Петров:
Разбира се, 20 години не са малка разлика. Със Слави им е 35.
Иво Сиромахов:
А с Евгени Йотов близо 50.
Росен Петров:
Така е.
Иво Сиромахов:
Та бих си позволил накрая да им дам един съвет. Който разбира се, може и да не приемат. Но като човек с по-голям опит в професията, искам да им кажа: Колеги, тайната на добрите сценарии е в умението правилно да редувате пръстите по бутоните на клавиатурата.

ШОУТО НА СЛАВИ, 18 април 2007 г.

siromahov_6

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close