Category Archives: Разкази

Ivo Siromahov

ХРАМ ЗА НИКОГО

До черквата се стига трудно. Трябва да се провреш през високите бурени, да се откачиш от тръните на шипките, които дърпат дрехите ти и да внимаваш да не настъпиш някоя змия. Но усилията си заслужават. Между дърветата е сгушена малката изоставена черква “Успение Богородично”. Всъщност

Чадъри

  Валеше оня ситен студен дъжд, който най-много мокри. Бях се сгушил в яката на коженото яке като костенурка, която се опитва да скрие главата в корубата си. Свечеряваше се и хората се прибираха от работа. Огромна върволица от мрачни лица, в мрачни дрехи, скрити

Автор на илюстрацията: Ива Сашева

Мъгла

Мъглата беше толкова гъста, че не можех да си видя обувките. Вървях през парка по силата на всекидневния навик. Можех да стигна до редакцията и без да си отварям очите. Но сега ги бях отворил широко. Обичам да гледам в мъглата. Харесва ми как от

ОЧИЛА

ОЧИЛА Съучениците му викаха Слепия. Не беше сляп, но очите му бяха болни и се налагаше да носи очила с големи диоптри. Зад огромните лупи лицето му изглеждаше неестествено и това беше повод да отнася всекидневни подигравки. Криеха му тетрадките, ритаха му чантата, обиждаха го.

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close