Похот и преход

 Похот и преход

Как бяха излъгани надеждите на милиони почтени полови труженици

Eдин мой приятел беше женен за известна красавица. 
Всички му завиждахме и то със завист, която в никакъв случай не може да се нарече благородна.
(Впрочем този термин “благородна завист” е най-голямата глупост, която съм чувал).
Заради красивата си жена моят приятел доби самочувствие на полов гений и взе да се разхожда по улиците на София с надменния поглед на Щирлиц на 9-ти май.
Но приказката свърши. 
Преди известно време известната красавица заряза моя неизвестен приятел и стана гадже на известна мутра. (Извинявам се за термина “мутра”, защото той вече е политически некоректен. Новото време повелява да наричаме тези хора “лобисти”)
Та човекът, който взе жената на моя приятел, си е типичен “лобист”, представител на едрия български лобаж. Як червенобузест комсомолец с непринуден веселяшки речник, в който преобладават хумористични фрази като: “Маце, гол да го бараш!”, “Че гърбиме Джопето” и т.н.
Ясно е на каква основа е пламнала романтичната искра между красавицата и лобиста. Една такава любов е съвсем логична от гледна точка на естествения подбор в посттоталитарна среда.
Обаче моят приятел не мисли така. 
Той не иска да се примири с факта, че жената, заради която всички му завиждахме, е узурпирана от някакъв си лобист.
И ме пита със сълзи от обида в очите: “Това ли е демокрацията? За това ли скачахме по митингите?”
Какво да му отговоря?
В първия момент ме смущава политизирането на интимните проблеми, но като се замисля, виждам, че човекът е прав. Наистина има пряка зависимост между обществената ситуация и половите отношения.
Днес никой не може да отрече, че пазарната икономика в България се появи първо на сексуалната сергия.
Тази сергия беше деполитизирана и денационализирана много преди 10-и ноември.
Кошлуков още не беше влязъл в затвора, когато българските сексуалдисиденти вече чукаха частно и сееха сладкото семе на свободното предприемачество сред красивите жени на номенклатурата.
Философията на тези смели дисиденти беше, че 
сексът не може да бъде монопол
на комунистическата диктатура.

И така стотици български мъже тръгнаха срещу тоталитарната система с гол в ръката.
Те не се плашеха да слагат рога на генералните директори и да стават баджанаци с партийните секретари. 
От този героичен акт до рухването на Берлинската стена оставаше по-малко от крачка.
Разбира се, трябва да отдадем дължимото не само на мъжете, които громяха в леглото недъзите на социализма. 
Не по-малка заслуга имат и самите номенклатурни съпруги и любовници. Защото тъкмо те дадоха първия иширет за смяна на системата. Закърмени с Маркс и Ленин, жените разбраха, че “низините вече не искат стария, а върховете не могат като младия”. 
И се отдадоха без съпротива на Съпротивата.
Може би си спомняте, че демокрацията в България дойде именно с лозунга 
“Долу член Първи!” 
По онова време този лозунг вече не беше протест, а констатация. Повечето Първи членове отдавна вече бяха долу и дори мощта на българо-съветската дружба не можеше да ги вдигне.
След рухването на системата настъпиха времена на вълчи сексуален капитализъм. Пазарът се либерализира. Гордите герои на българската сексуалреволюция станаха нейни жертви. Дойдоха лобистите, на които тогава им викахме просто “мутри”. И с груба сила сложиха ръка върху националния полов капитал.
Този капитал във вид на 15-18 годишни сексбомби влезе в БМВ-тата и забрави за бившите герои. Така преходът, извоюван от стотици дисиденти, беше осребрен от шепа тарикати.
Следващата илюзия за полова справедливост беше наречена
Масова приватизация 
Раздадоха на хората някакви си там бонове и им обясниха, че за да ползваш идеални части от някое гадже, трябваше да се сдружаваш с още двеста-триста баджанаци. Откъде-накъде? Българинът е индивидуалист, пък и от такива ортаклъци файда няма. Най-много да хванеш някоя болест. 
В същото време лобистите така излобираха тогавашното правителство на Жан Виденов, че сексът абсолютно се обезцени. Изведнъж се оказа, че жените и любовниците, в които си инвестирал толкова труд и средства, вече струват само 2-3 долара. Е как няма да грабнеш паветата и да се юрнеш към парламента!
СДС дойде на власт с обещание да постави секса на по-демократични и социално справедливи основи. А депутатът Лучников издигна глас в защита на пострадалите от сексуалната национализация през 40-те години. 
Този благороден порив обаче се изроди в
Далавера с компенсаторки
Очевидно беше, че държавата не може да върне на бившите собственици жените, които са им отнети, тъй като сексбомбите от 40-те години през 97-а вече бяха руини и никой не би ги пожелал в реални граници. 
Затова Лучников предложи на хората да се дадат вместо жени – картинки с голи жени. Та тези картинки един вид да ги компенсират.
Каква компенсация! Вместо жени – картинки!
Но интересното е, че поради напредналата си възраст повечето от компенсираните май останаха доволни.
Защото, ако им бяха върнали истинска собственост, трябваше да работят, да я стопанисват, да инвестират във виагра и други средства за производство. А картинките просто си ги гледаш и им се радваш. 
Но и този път най-много дивиденти от политическата ситуация натрупаха лобистите. Те наложиха 
Системата РМД
Това е схема, при която картинките се разменят за истински жени. Е, позавехнали, и не първи красавици, но все пак реална плът. Дето се вика, доста хляб има в тях, докато ги фалираш тотално…
Всъщност, като замисъл ремедето не беше нещо лошо. Философията на РМД беше, че половата собственост трябва да се даде приоритетно на тези, които я работят. И по този начин да се мотивират потентните… 
Обаче не се получи така.
В крайна сметка готините гаджета отново ги отнесоха лобистите, които вече се подвизаваха с веселяшкия прякор “братовчедите”. Настъпи масов братовчедски секс и кръвосмешението стана пълно. 
Нека да обобщим казаното дотук. 
Сексбомбите, които вдъхновиха революцията, първо бяха масово приватизирани, после зорлем обезценени, после раздадени на картинки за компенсация на разни възрастни хора и в крайна сметка изчукани от братовчедите.
Прочетете още веднъж горното изречение и ще разберете защо хората гласуваха за царя.
Като хитър идалго, прекарал живота си в родината на Дон Жуан, 
Царят извади преди изборите 
два силни сексуални коза
1.Обеща да вкара в парламента красиви жени. 
2.Обеща продължително оправяне. Цели 800 дни.
С първия ход беше спечелен мъжкия електорат, който повярва, че петъчния парламентарен контрол може да изглежда като канала ХХL
На второто обещание клъвнаха жените – коя не би искала да я оправят в продължение на 800 дни!
Година по-късно на всички е ясно, че нито ХХL-а е ХХL, нито оправянето е оправяне.
Народът за пореден път е незадоволен и сексуално изнервен.
Историята се повтаря, само че на бившите братовчеди, ремедейци, масови приватизатори и мутри сега им викат “лобисти”.
Но няма никакво значение как им викат. Важното е, че сексът пак е изцяло в техни ръце. 
А всички останали българи в потентна възраст са насила изолирани от този процес. За тях е отредена тъжната роля на воайори.
Тези хора са омерзени. 
Те вече нямат мотивация да правят секс в България. 
“Махам се оттук!”, казва и моят приятел, бившият мъж на настоящата лобистеса.
Всъщност не е нужно да ми го казва, защото водим този разговор на летището. Аз му развивам теориите си за сексуалния преход, а той не ме слуша и само повтаря: “Махам се! Махам се!”
Нямах аргументи, с които да го спра. Човекът се качи на самолета и отлетя нанякъде в търсене на полова справедливост.
А аз му обещах да напиша тази тъжна история. 
Това е моят начин да лобирам за сексуално онеправданите.

 *

Текстът е публикуван в Playboy, брой 11, февруари 2003г.

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close