Поезия и мъка в българската попмузика

10-те най – тъпи текста за всички времена

 

Напоследък много се говори, че българската попмузика е във възход.

Доказателство за този изумителен просперитет е фактът, че нашите поппевци са лауреати на много повече музикални награди отколкото да речем американските им колеги.

Какво са няколкото жалки “Грами”-та на Мадона и Майкъл Джексън в сравнение с десетките статуетки от “БГ радио” и телевизия “ММ” на изтъкнати творци като Графа, Мария Илиева и “Каризма”?

Ала в безмилостната битка за нови хитове някои творци залагат повече на клиповете, силикона и напиванията по “Какао бийч” и сякаш не им остава време и енергия да поработят върху текстовете на песните си.

От това недоглеждане се получават недоразумения, които заслужават да бъдат подредени в една представителна класация на десетте най-тъпи текста в българския поп.

 

10. Ирина Флорин “Цвят лилав”

 

По неизвестни причини лилавото е най-възпяваният цвят в българската попмузика (спомнете си “Стая с лилави стени”). В песента на Ирина Флорин обаче се усеща известна двойственост. От една страна “цвят” може да означава боя, багра, краска, а от друга страна може да означава цвят на растение. Затова цялата песен става някак двусмислена.

 

“Ще посрещна изгрева сама,
ще докосна слънчева искра
и ще скрия в дланите роса,
за да пия през деня”

 

Още в първия стих лирическата героиня заявява намерението си да посрещне изгрева – ритуал, който ни отвежда или към традициите на “джулай морнинг” или към практиките на дъновистите.

Четвъртият стих обаче е леко смущаващ – за да пия през деня” Кой пие през деня, при това сам? Единствено алкохолиците.
Нека видим какво се случва по-нататък:

 

Ще приема залеза с тъга,
ще запазя дневна светлина
и ще скрия в себе си сълза,
за да пия през нощта.


Опасенията ни се потвърждават. Лирическата героиня кърка не само през деня, но и през нощта. Затова съвсем логично в припева се появяват и халюцинациите й:

 

Аз съм само цвят лилав –
люляк съм, люляк съм.
Аз съм само цвят лилав –
теменуга съм.

 

Тук и най-добронамереният слушател ще се запита: е добре, аджеба, какво си в крайна сметка? Люляк или теменуга? Очевидно в този момент вече става въпрос за тотално раздвоение на личността, вследствие на алкохолния делириум.

9. Каффе “Пак там”

 

На девета позиция в класацията е текстът на група “Каффе” “Пак там”. Текстът е кратък и с това се изчерпват всичките му качества:

 

“Сам съм, пак сам, по-добре да съм сам.
Там съм, пак там, по-добре да съм там.
Па-ра-ра-ра-ра-ра-ра.
Сам съм, пак сам, по-добре да съм сам”

 

Какво разбираме от този поетичен вопъл? Научаваме, че лирическият герой по някаква причина е останал пак сам, но тази самота никак не му тежи – напротив, той се чувства добре в нея. Може би именно в този момент той е открил предимствата на мастурбацията пред казионната любов – хем е по-хигиенична, хем е по-евтина, хем не си късаш нервите.

От втория стих обаче става ясно, че човекът е “пак там”. Къде е това “там”? Очевидно е някакво място, което не е удобно да се назовава. И в което човек ходи сам. Демек – в кенефа. Значи може да става въпрос за мастурбация, но може и да се възпява обикновената голяма нужда, при която човек е “пак сам” и “пак там”.

И в двата случая обаче тази песен прокламира идеалите на солипсизма – философия, според която човек си е самодостатъчен и не му трябват нито гаджета, нито фенове, нито награди от “Евровизия”. Може би именно това парче обяснява защо група “Каффе” се разпаднаха в самота. 

 

 8. Камен Воденичаров  “Едно кафе без кофеин”

 

Понеже стана дума за кафе, трябва да отбележим, че темата за кафето присъства често в поетичните търсения на българските попизпълнители.

Ярък пример за това е песента на Камен Воденичаров “ Едно кафе без кофеин”. 

 

“Едно море, приятен бар,
вълшебен звук, танцуваме.
Едни вълни, игрален филм
със хубав край, едно кафе…без кофеин”


В този текст метафорите на пръв поглед са простички и не затрудняват публиката. Едно море” е ясно. Става въпрос за Черно море. Очевидно лирическият герой не страда от националистически амбиции, иначе щеше да изпее “България на три морета”.

Много по-озадачаващ е изразът “приятен бар”. По българското Черноморие всички барове са неприятни, затова се питаме кое място се възпява в това парче?

Авторът не ни дава повече информация освен факта,  че има “едни вълни”, което е често срещано явление по плажовете. “Игрален филм със хубав край” също е много общо, но подозираме, че става въпрос за “Мила от Марс”, защото най-хубавото на този филм е, че свърши.

И сега поантата: “едно кафе без кофеин”. Защо без кофеин? Може би Камен страда от безсъние или пък вече е изпил 3-4 нормални кафета и не иска да рискува сърцебиене? Защо тогава не пие една бира, ами се лигави с тия безкофеинови кафета?

 7. Лилана “Невинна”

 

Лилана изгря наскоро, но вече е на престижното седмо място в класацията на десетте най-тъпи текста с парчето “Невинна”.

В българските фолклорни традиции терминът “невинна” е синоним на “девствена” – нещо, което Лилана със сигурност не е, но това не й пречи да възпява времената, в които хименът й е бил цял и непокътнат.

Нека видим какво се случва в тази драматична изповед:

 

“Събличам всичко, но не знам защо
остава толкова горещо в мислите ми…”

 

Още в първите два стиха Лилана заявява гражданската си позиция по най-сериозния съвременен проблем – глобалното затопляне. Лирическата героиня е съблякла всичко, но жегата я мори. И забележете – най-горещо е в мислите й! Това е безспорно доказателство, че Лилана има мисли, каквото и да говорят за нея завистниците. След това публицистично въведение веднага е посочена и причината за страданията на младата певица:  
”О, бейбе, това е твоя вина!”

Тук възниква логичният въпрос: кой е “бейбе”? Подозираме, че това е особа от мъжки пол, но защо не се споменава името му? Вероятно от съображения за дискретност – човекът може да е женен и да не иска да се афишира.

Въпросният “бейбе” обаче продължава безмилостно да подгрява лирическата героиня по полов път и воплите й стават все по-жални:

”О,бейбе, става ми горещо така!
Защото, о, бейбе, ме караш да правя това!
Гори в мен бейбе, усещам го така,
събужда разни мисли, няма начин да го спра…”

 

От тези редове става ясно, че “бейбе” е някакъв сексуален душманин, но хубавото е, че поне “събужда мисли”. Сами се убеждавате, че мисловният процес не е чужд на Лилана, той върви като червена нишка през цялата песен.

И в този миг внезапно идва припевът:

”Такава ли съм, не, не съм,
Не знам какво ми става полудяла съм!
Такава ли съм, не, не съм,
така се получава, но невинна съм.
Такава ли съм?”

 

Именно в тези редове Лилана задава най-важния си екзистенциален въпрос: “Такава ли съм”? Този въпрос е неясен. Каква “такава”?

Ако се върнем към заглавието “Невинна” (разбирай “девствена”), можем да допуснем, че истинският въпрос е “такована ли съм”. Тази хипотеза ни дава ключ към истинската драма в текста – бейбе е подгрял лирическата героиня, “събудил е мисли” в нея , но не е свършил работата докрай и е оставил Лилана да се лута в лабиринта на горестните си въпроси.

6. Теди Кацарова “Бельо от кадифе”

 

Теди Кацарова влиза в класацията с едно материалистично парче, възпяващо аксесоари от облеклото. В този смисъл “Бельо от кадифе” е продължител на традициите на старата градска песен “Червената ти връзка, Ленче ле, сърцето ми пръска”.

Но ако нашите деди са били пуритани и са възпявали само червени връзки, Теди Кацарова е много по-дръзка и не се бои от директната еротика:

 

“Бельо от кадифе,
карирано бомбе,
когато видя те,
сърцето ми ще спре!”

По всичко личи, че обектът на желанията на Теди Кацарова се е явил пред нея само по бельо от кадифе и карирано бомбе. Този екстравагантен дрескод до такава степен е развълнувал лирическата героиня, че тя е получила кратко спиране на сърцето, известно в медицината като “екстрасистоли”.

Трябва обаче да отбележим, че бельото от кадифе не е особено хигиенично. Кадифето запарва, затова е по-добре да не се подвеждаме по еротичните фантазии на певицата, а да заложим на класическите памучни боксерки.

5. Ан Джи “Еректус”

 

Между еротиката и порното има само една крачка и Ан Джи не се поколебава да я направи с предизвикателното си парче “Еректус”.

В тази песен определено не става въпрос за палеонтоложкия термин “хомо еректус”, а за “пенис еректус”.

 

“Не, не спирай
цяла нощ си мой
Не, не спирай
само ти и той.
Не, не спирай
гледам твоя вид
и възбуда в моя вид”

 

От текста става ясно, че лирическата героиня е изпаднала в състояние на тежка сексуална абстиненция, характерна за войниците на наборна служба.

След дълги полови лишения, най-после й се е удала възможност да утоли либидото си и тя решава да си навакса всички пропуснати ползи.

В “Еректус” Ан Джи подканя и насърчава партньора си към подвизи, така както някоя сърцата футболна агитка подкрепя любимия си тим (нещо като “цялата страна ви гледа, искаме победа”)

Малко ни озадачава четвъртият стих – “само ти и той”. Кой е той? Дали не става въпрос за групов секс? Или пък “той” е свенлив евфемизъм за половия орган на любимия?

За сметка на това последните два стиха завинаги покоряват сърцата ни с оригиналното римуване на “вид” със “вид”. Този похват ни отвежда към традициите на социалистическата поезия, когато Орлин Орлинов римуваше “полковник” с “подполковник”.

 

4. Антибиотика “О, не”

 

На четвърта позиция в класацията е чаровното трио “Антибиотика” и изпълненото с недомлъвки парче “О, не”

 

“Не мога да правя онези неща,
които толкова много си искам
А искам толкова много неща,
не мога, а толкова много ги искам

Обичам да правя, обичам да искам
Искам да мога да обичам искам
Правя да обичам, обичам да мога
Но днеска не мога, не мога, не мога”

 

Първият куплет на тази песен е толкова загадъчен, че хвърля в смут и най-печените анализатори на текстове. Кои са “онези неща”, които трите момичета толкова много искат? И защо са възпрепятствани да ги осъществят? Мистерия!

Във втория куплет обаче всичко се изяснява. Поетесата заявява “искам да мога да обичам…” и в края на куплета измрънква “но днеска не мога, не мога, не мога…”

Именно това “днеска не мога” хвърля светлина върху същината на проблема. По всичко личи, че лирическата героиня е сполетяна от месечния си цикъл, който й пречи “да може да обича” с цялото си същество. Така въжделенията й остават неудовлетворени поради прищевките на природата. Е как да не грабнеш перото и да не излееш мъката си?

Изящен текст, който намира заслужено място в съкровищницата на менструалната поезия.

3. Нети  “Луната спи”

 

Този текст е възторжен триумф на поезията над здравия разум:

 

“Луната спи безплътен призрачен сън.
Луната спи – космическо видение.
Луната спи – брилянти светят навън.
Луната спи, луната спи.
Луната спи, а някой краде птици,

друг – рисува очи съвсем тихо
Луната спи, а паяк плете сноп лъчи
луната спи”

 

Първото нещо, което се набива на очи, е че фразата “луната спи” е повторена цели осем пъти. Това означава, че Нети не е много сигурна в тезата си и затова я повтаря до припадък, разчитайки на старата мъдрост, че “една лъжа, повторена сто пъти, става истина”.

Но да оставим луната. По-интересно е какво се случва, докато тя спи. Забележете: “някой краде птици”. За какви птици става дума? Вероятно са кокошки, мисирки или пуйки, тоест птици, отглеждани със стопанска цел, иначе защо ще ги крадат? 

Именно в този стих откриваме ярката гражданска позиция на лирическата героиня. Чрез средствата на изкуството тя сезира правораздавателните органи за извършено престъпление от общ характер.

За съжаление не е упоменато мястото на престъплението, но в следващия стих се казва “друг рисува очи съвсем тихо”, така че бихме могли да предположим, че кражбата е извършена в района на Художествената академия. Министър Петков, вземете мерки!

2. Мария Илиева “Нищо”

 

Това парче хвърля нова светлина върху икономическите несъвършенства на пазарното общество:


„Искаш да имаш, но нямаш
можеш да искаш да имаш
можеш и всичко
да имаш ако нямаш
Мен ако нямаш,
значи нямаш нищо,
нямаш нищо, нищо

 

Песента явно е адресирана към някакъв алчен тип, който робува на материалните ценности. Този тип очевидно е близък на певицата, защото тя му говори на “ти”. (Иначе щеше да пее “искате да имате, но нямате…” и т.н.)

Става ясно, че този човек до такава степен е заслепен от блясъка на парите, че пренася консуматорското си мислене и върху интимните отношения. Той иска да има и певицата, сякаш тя е някаква вещ, която можеш да си ползваш срещу известно финансиране!

Ето до какви морални деформации води „огромното натрупване на стоки”, за което ни предупреждаваше Маркс в „Капиталът”.

Лирическата героиня обаче не се поддава на провокацията и директно заявява на натрапника, че няма да му се даде току-така. И че неговото богатство е изградено на фалшиви основи, защото “мен ако нямаш, значи нямаш нищо”.

Изводът е, че нито един българин не може да се смята за истински богат, ако не е имал Мария Илиева.

 

1. Графа “Глава”

 

Дами и господа, моля станете на крака, за да посрещнете безспорния шампион сред тъпите текстове – “Глава” на Графа.

”Вчера имах дълга коса,
днес имам къса коса,
утре ще бъда с гола глава,
вдругиден не знам.
Вчера имах дълга коса,
днес имам къса коса,
утре ще бъда с гола глава
Вдругиден ще имам ли…
глава, глава, глава, глава, глава, глава
не знам дали ще имам…
глава, глава, глава, глава, глава, глава
Не знам дали ми трябва…
глава”

 

В началото на песента лирическият герой споделя драмата си, свързана с външния му вид.

Става ясно, че човекът е имал  известни проблеми с бръснаря си (или както е модерно да се казва “коафьор”), в резултат на което всеки ден е с различна прическа и е започнал да изпитва основателни страхове за бъдещето си –“вдругиден не знам”.

Този бръснарски произвол до такава степен е деформирал психиката на младия певец, че той вече се опасява дали изобщо ще има глава (или както пее Графа “гуава”).

В крайна сметка обаче оптимизмът побеждава и Графа заявява, че дори да загуби главата си, това не е чак толкова лоша перспектива, защото не е сигурен дали му трябва “гуава”.

И наистина, ако съдим по текстовете му, глава въобще не му е нужна.

 

 

Текстът е публикуван в списание MAX, октомври 2007г.

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close