Playboy

Playboy, април 2009

ИВО СИРОМАХОВ: Дразнят ме “светските личности”

– Иво, кой измисля вицовете? Имам чувството, че ти си от тези хора.
– Вицовете са народно творчество. Не вярвам да има някаква тайна институция, която да ги генерира. Забелязал съм, че в света се въртят ограничен брой вицове – според мен са не повече от пет хиляди. Само действащите лица в тях се сменят. Някогашните вицове за милиционери сега се разказват за мутри, но сюжетите са същите.
– В първата си книга „Дневници и нощници“ правиш „гавър“ версии на биографии на известни личности от световната история. Коя български знаменитости би включил, ако решиш да направиш втора част?
– В нашата история има много интересни личности. Но моите “Дневници и нощници” са пародии, а у нас пародирането на българската история все още се смята за кощунство. Има хора с тежки комплекси на тая тема. Те твърдят, че на миналото ни не бива да се гледа с чувство за хумор.
– Ти си семеен мъж, но ще говорим за опита ти отпреди това. Имаш ли наблюдения върху българките по регионален принцип – в кой град са най-дащни, в кой са най-хубави и т.н.
– Това са тотални глупости. Не знам кой ги прави тия статистики. Несериозно е да се говори, че примерно в Монтана жените са по-хубави отколкото в Добрич. Очаквам скоро да излезе статистика в кои градове жените са с четен брой косми по главата и в кои градове преобладават жените с нечетно окосмяване.
– Връткали ли са ти номера жени? Знаеш ли някой истински курвенски номер (в смисъл не телефонния номер на курва, нали…)
– Те и мъжете правят курвенски номера. То не е въпрос на пол, а на характер. На мен обаче ми е много по-любопитно да разбера какъв е този митичен “номер на китайката”, който чак е станал нарицателен. Предполагам, че е било нещо потресаващо.
– Типовете хора, които те дразнят и ти желаеш да ги срещаш колкото се може по-рядко?
– Дразнят ме така наречените „светски личности”. Тъпанарите, които прекарват загубения си живот по разните скапани партита. Носят костюми за по десет бона, а вкъщи бият жените си и си изхвърлят боклука през балконите. Не знам откъде се появи цялата тая измет. Затова избягвам да ходя по места, където се събират такива хора.
– Какво мислиш за така наречения “български шоубизнес”?
– Той само така е наречен. Според мен по-подходящият термин за нашата ситуация е “сеир”. Непрекъснато се появяват някакви нови певици, дето нямат и една песен, но се шлевят наляво-надясно или пък участници в някое риалити, които са се прочули с това, че са мастурбирали пред камерата. Още по-смешно е, че по медиите се пишат чутовни глупости за тях – една си била сменила имиджа, демек си е изрязала ноктите, друга отишла с гаджето си на почивка в Шкорпиловци, а трета за малко щяла да се срещне с Брус Уилис, защото били на море по едно и също време – само че той в Маями, а тя в Кушадасъ.
– Защо си с тази прическа? Това не е ли сляпо подражание на шефа?
– Не ми било подражание, мила моя майно льо, най ми било от неволя. Истината е, че оплешивявам, а като съм късо подстриган не си личи чак толкова. Но не бих си сложил перука тип „Вальо Михов”. Липсата на коса не е драма. Колкото има – толкова.
– Шоуто на Слави се записва от 20:30 до 21:30. Като се прибереш вкъщи, гледаш ли го отново?
– Не. Вече съм го гледал на живо, защо да го гледам пак. Аз по принцип почти не гледам телевизия освен мачовете от английското първенство.
– А смееш ли се на твоите смешки?
– Е, не съм толкова самовлюбен.
– Има ли тема-табу, по която не би си позволил да се шегуваш в сценариите за „Шоуто на Слави“?
– Да. Не бих се подигравал на болни хора, на хора с някакъв недъг. Не приемам този тип хумор.
– Кои са любимите ти „епизоди“ от „Шоуто на Слави“?
– Много са. Най-ценното нещо в моята професия е, че благодарение на шоуто се срещнах на живо с хора като Михаил Горбачов, Лех Валенса, Шимон Перес, Роб Халфорд, Дзукеро, “Манхатън Трансфер”, Ървин Уелш, Карл Луис, Франц Бекенбауер.
– Кое предаване би искал да претърпи пълна промяна под твое ръководство и в какво ще се състои тя?
– Мечтая си някой ден да видя по някоя българска телевизия едни истински, добре направени новини. За съжаление сме много далеч от този момент. Засега само Сашо Диков има куража, амбицията и таланта да прави такива неща, но пък той не разполага с пари и техника, за да покаже всичко, каквото може. Забелязал ли си, че като стане някакво извънредно събитие в държавата, всички превключват на Канал 3?
– Коя е шегата, с която се гордееш най-много?
– Не ги помня. Шегата винаги е нещо моментно, актуално, свързано с конкретна ситуация. Важно е да я кажеш навреме. Отмине ли моментът, вече не звучи толкова смешно.
– Как пишете сценариите на Слави – чисто технически, информативно – в колко се събирате, правите ли брейнсторминг, как се определят и раздават темите…
– Това е професионална тайна. Като рецептата за “Кока-Кола”. Ако я издам, ще разваля магията.
– Преследват ли те фенки, пишат ли ти любовни писма, правят ли ти неприлични предложения…
– Направо ме съсипват. На стълбището пред апартамента ми постоянно спят манекенки, увити в спални чували. Неприятно е, защото се налага да ги прескачам, за да си вляза вкъщи. Направо ми се къса сърцето.
– А спирали ли са те на улицата, за да си поговорят с теб?
– Предимно катаджии ме спират, за да си поговорят с мен. Въпреки че съм много дисциплиниран шофьор.
– С кого искаш да се напиеш?
– С удоволствие бих пийнал по едно с Дейвид Мамет, Куентин Тарантино или Клинт Истууд.
– А от българите?
– С Кеворк Кеворкян.
– С кого категорично отказваш да пиеш заедно?
– С тъпаците от така наречения “светски елит”.
– Събирате ли се с екипа извън шоуто на маса?
– Често. На маса се раждат най-хубавите идеи. Имахме навремето едно турне в Банско, по време на което пишехме сценариите направо върху салфетките в една механа. Знаменити лафове се родиха тогава.
– Слави на какво носи повече – на пиене или на майтап?
– Слави обича да организира софри и да черпи екипа, но не пие. Аз не го разбирам тоя типично балкански бабаитлък – дай да видим кой носи повече на пиене. Много по-важно за мен е какво се случва около този процес – разговорите, закачките, онова усещане за безгрижна лекота. А виж, на майтап Слави носи много. Ние постоянно се подиграваме помежду си и ако не носиш на майтап в нашата среда, си загинал.
– Не ми казвай, че отношенията с балерините са чисто професионални. Кажи ми голата истина.
– Разбира се, че са чисто професионални. Защо да не са? Голата истина е, че момичетата работят много, постоянно правят нови танци и усилено репетират. Ако предпочитаха да изкарват пари с оная си работа, нямаше да работят, а щяха да бръмчат по заведенията около богатите чичковци.
– Имаш издадени няколко книги. При такава творческа плодовитост не може да не ползваш някакви тайни техники за вдъхновение. Може би гнили ябълки в чекмеджето като Шилер или леген с топла вода за краката като Балзак?
– Тайната ми техника е, че по време на писане се въртя като дервиш и призовавам на помощ синовете на великата мечка.
– Какви са бъдещите ти творчески планове в певческата ти кариера?
– Имам големи планове. България е идеалното място за изява на певци с огромни амбиции и нищожни гласови способности като мен.
– Има ли място за оптимизъм в българския секс при тази финансова криза?
– Факт е, че финансовата криза се отразява и на секса. Все по-трудно става да ти отпуснат лизинг. Но място за оптимизъм има. Аз концерт на Графа преживях, та една световна финансова криза ли няма да преживея?

Playboy, април 2009

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close