Писането е като секса

ИВО СИРОМАХОВ: Писането е като секса – в началото ти трябва опитен партньор

 Интервю на Мила Иванова

 

– Здравей, Иво! Ти ще бъдеш един от лекторите на курса по творческо писане, който „Сиела” организира. Какво да очакват хората, които ще проявят интерес?

 – Не знам какво да очакват. Лекторите сме много различни хора, така че предполагам, че хората, които посетят курса, ще чуят от нас много различни неща. Нямам представа какъв ще бъде резултатът.

 

– Писането може ли да бъде научено?

 – Писането е занаят и като всеки занаят се подчинява на някакви правила. Аз открих тези правила по трудния начин – с проби и грешки. И съм загубил много време, докато ги науча. Ако имаше кой да ми ги каже навремето, вероятно бих спестил много нерви и усилия. Но пък от друга страна най-ценен е опитът, който човек сам придобива. И сто пъти да кажеш на едно дете, че котлонът е горещ, то няма да разбере, докато не го пипне и не се опари.

 

– Имаш ли общи (и безплатни J ) съвети за пишещи? Би ли споделил някои от тях?

 – Съветвам пишещите да четат много. Смело да изхвърлят в кошчето всеки свой текст, който смятат за недостатъчно добър. И да се трудят яко, защото като всяко умение и писането се научава с много упражнения. Както един цигулар трябва да свири всеки ден по 5-6 часа, за да постигне майсторство, така и пишещият човек трябва да работи целенасочено, упорито и търпеливо, за да бъде в добра форма. Нали си спомняте какво пеят AC/DC: “It’s a long way to the top if you wanna rock ‘n’ roll”.

 

– Всеки ден твоите статуси във Facebook забавляват голям брой хора, споделят се по стените им, преразказват се вечер на масата. И понякога се питам: „Как ги измисляш всеки ден?” Доколко е тренинг писането? А чувството за хумор?

 – Чувството за хумор е начин на мислене. Когато свикнеш да гледаш през очилата на смеха и иронията, вече не искаш да ги сваляш, защото без тях светът ти изглежда размазан, грозен и скучен.

 

– Вярваш ли в „научаването” на креативизма? Човек, който не роден творец, може ли да се научи да бъде такъв?

 – Не харесвам определението “творец”. Какво значи “творец”? Творец е само Господ. Ние сме просто писачи бледи. Не създаваме света, а го разказваме такъв, какъвто го виждаме. Е, някои виждат повече от другите.

Вярвам в това, че добрите примери вдъхновяват. Както става в “Дон Кихот” – благородният рицар успява да запали искрата в боязливия селянин Санчо Панса, да го накара да мечтае. Духът ражда дух. Ако успеем да вдъхновим някого да напише нещо вълнуващо, мисията на курса ще бъде изпълнена.

 

– В рекламата за курса присъства следното: „Няма да ви направим писатели. Ще ви покажем пътя, по който се става писател.” Този път не трябва ли всеки да открие сам?

 – Писането е като секса. Когато си начинаещ, е добре да имаш по-опитен партньор, който да ти помогне да се отпуснеш и да ти покаже някои работи.

От всички изкуства писането е най-евтино за практикуване. То не изисква никакви материални инвестиции. На художника му трябват боички, на композитора – пиано, на режисьора – камера, а на писача му стигат лист и молив. Ако имаш идеи, сядай и пиши!

Вече не ти трябва и печатница, за да стигнеш до читателите си – отваряш си блог в интернет и започваш да споделяш със света размислите и страстите си. Можеш да пишеш на всякакви теми: от “влюбен съм безнадеждно, без нея животът ми няма смисъл”, до “хамстерът ми има запек, какво да правя?” И ако текстовете ти са интересни, постепенно си намираш непознати читатели, които започват да ги обсъждат и да ги препращат на свои приятели. Заедно с тях се появяват и анонимните хейтъри, които ти обясняват какъв тъпанар си, колко си грозен и некадърен, и със сигурност имаш сексуални проблеми. Ти се разстройваш, започваш да се съмняваш в себе си и добре че е стринка ти от Ямбол, която единствена вярва в теб и те окуражава, защото си “на стринка генийчето ми то”.

После, ако имаш талант и късмет, се оказва, че не само стринка ти вярва в теб. Канят те да публикуваш някъде нещо. Изкарваш първия си хонорар, който изпиваш с приятели. Чувстваш се победител: аз спечелих пари с писане! На следващата сутрин заедно с махмурлука идва и мрачното осъзнаване, че ако искаш този красив сън да продължи, трябва да седнеш и отново да пишеш. И днес, и утре, и вдругиден.

 

– Ти например кога нарече себе си „писател” и кой ти помогна да видиш знаците по пътя?

 – Никога не съм се наричал “писател”. Писателят е човек, който се издържа само от писане на книги, а в България това е невъзможно. То и в световен мащаб хората, които се издържат само с писане на книги, се броят на пръсти.

Учил съм се от книгите, които съм чел. От Реймънд Чандлър, Уди Алън, Джеймс Кейн, Роалд Дал, Саки, Джоузеф Хелър, Дейвид Мамет. Тези автори ме вдъхновяват.

 

– Забелязала съм, че на хората им е много любопитно как протича именно работата на сценаристите в „Шоуто на Слави”. Можеш ли да разкажеш какво се случва на голямата маса на пишещите?

 – Не бих могъл да го разкажа, защото ако не познаваш добре всеки един от сценаристите, няма да разбереш за какво ти говоря. Сценарият е резултат от комбинацията на нашите индивидуалности. От факта, че се познаваме много добре и знаем силните и слабите си страни. То е като във футбола – за да направиш силен отбор, не е достатъчно да имаш добри играчи. Трябва и да се познават, да са играли дълго време заедно. И тогава идва моментът, в който започват да си подават топката, без да се оглеждат. Просто я риташ в една посока, защото знаеш, че съотборникът ти вече е там, ще я посрещне и ще вкара гол.

През тези 13 години, откакто започнахме, имаше много амбиции да се направи всекидневно вечерно шоу като нашето и всичките се провалиха. Кой ли не се пробва – ДиДжей Дамян, Ива Якимова, Азис, Иван и Андрей. Опитите им завършиха самотно и тъжно, защото се надцениха. Вероятно са си казвали: “бе кво толко сложно има, ше турим едно декорче по-лъскавко така, ше земем некви балерини да се кълчат, ше ни напише там некой некви смешки, а ние ше излезем довечера и ше ги прочетем изразително, голема работа”. Обаче се оказа, че не става така. Доста по-сложно било. Видяха, че не се получава, прибраха си декорчетата и гузно се изсулиха от ефира.

 

– Не смяташ ли, че новите рокзвезди не са вече момчетата с китари, а тези с мозъци? По вашите представяния вече има редовна фенска маса, книгите ви се купуват по-добре като че ли…

 Да, имам доста добри тиражи, не мога да се оплача. Продавам много повече, отколкото съм очаквал. Но книгата никога няма да победи китарата като средство за привличане на красиви момичета. Няма как да танцуваш блус на фона на новия ти разказ. Колкото и да е добър.

Мила Иванова,

Сп. “Всичко за жената”,

10 октомври 2013

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close