novinata.bg, 10 октомври 2008

novinata.bg, 10 октомври 2008

Предпочитам Гацо Бацов пред Макбет

– Г-н Сиромахов, защо се развълнувахте точно от тези дневници и нощници, не открихте ли по-интересни неща в съвременния живот?
– В световната история има много въпроси, на които няма отговор. Не са ясни обстоятелствата около Троянската война, около ролята на Омир. Как е описал всичко това, щом е бил сляп? Моята хипотеза е, че е бил репортер, подведен от пиарите на ахейци и троянци. А прословутата усмивка на Мона Лиза, според мен, може да се дължи само на секс играчка. Колкото и дебели книги да изчете човек по тези теми, никога няма да стигне до цялата истина за нещата. Това ме провокира да погледна историята от друг ъгъл, през призмата на иронията и моя житейски опит.
– Да не би днешните събития, ежедневни скандали и политици да са ви скучни или пък ви омръзва да ги иронизирате в „Шоуто на Слави“?
– “Шоуто на Слави“ е актуално, то се занимава със събитията от деня. Колкото и скандални да са тези събития, те много бързо се забравят и заминават в небитието. Ако погледна сега един сценарий, който сме писали преди 4-5 години, за повечето от текстовете няма да мога да се сетя по какъв повод са писани. В момента, в който излезе утрешният вестник, днешният вече е мъртъв.
– Какви отзиви и реакции породи „Дневници и нощници“?
– Най-интересната реакция беше на главния редактор на сп. “Максим“ Ивайло Цветков–Нойзи, който ми каза: „Какво си направил, в описанието на редакцията на братя Грим, все едно си записал нашите спорове със Сашо Жеков…”
Известно недоразумение се получи с разказа за продуцента от арменски произход. Всички решиха, че става дума за конкретна личност и колкото да твърдя, че не съм имал подобно нещо предвид, и че не познавам никакви арменски продуценти, ми отговарят: „Да бе, да, тия ги разправяй на някой друг!“
Някои приемат книгата много лично и се обиждат. Получавам имейли, в които пише, че било недопустимо да се гавря с велики исторически личности, които трябвало да си останат на пиедестал. Но аз смятам, че иронията не е израз на неуважение.
Освен това бях обвинен в плагиатство от някакъв преподавател от Нов Български Университет, който бил кръстил някакъв литературен семинар „Дневници и нощници“… Беше много смешно.
Най-добре за една книга е църквата да я заклейми, но нашите свещеници май не четат книги.
– Според статистиката българинът напоследък четял предимно документалистика или пък наръчници с рецепти как да натрупаме милиони, или пък как да отслабнем. Кои са Вашите читатели?
– Големите тиражи на книгите за отслабване са пряко следствие от големите тиражи на готварските книги.
Не знам какви са тенденциите. Според мен има пазар за всякаква литература. Вкусовете на читателите са необятна тема, по която може да си говорим до утре сутринта.
– Какво четете?
– Предпочитам английската и американската литература. Любимите ми автори са все от англо-саксонската школа – Реймънд Чандлър, Луис Каръл, Роалд Дал, Саки, Уди Алън, Харолд Пинтър, Дейвид Мамет.
– Защо решихте да смените Макбет с Гацо Бацов? Театърът не ви ли изкушава отново да се върнете към него?
– Не мисля, че е коректно да се противопоставят театъра и телевизията. Те са просто различни проявления на едно и също нещо.
А причината да сменя режисурата с писането е, че в българския театър нравите са много лоши – има страшно много завист, страшно много злоба, страшно много дребнавост. Аз съм доста емоционален и тези неща ми действаха потискащо. В един момент си казах – добре, защо трябва да си причинявам всичко това? Да се товаря с тия гнусни интриги… Айде нема нужда. За да може човек да работи добре, той трябва да е в добро разположение на духа, в добро настроение. Затова предпочетох Гацо Бацов пред Макбет.
– Няма да сменяте формата?
– Нямам такива намерения.
– А как се прави шоу от този тип всеки ден?
– Трудно. Шоуто е сложна машина, която всеки ден трябва наново да се задвижи, един голям екип от много различни хора – музиканти, сценаристи, актьори, които трябва да гледат в една посока.
Най-важното е, че за повечето от нас това не е просто професия, а начин на живот. До известна степен е и кауза, ако това не ви звучи прекалено патетично. През тези години ние срещнахме зрителите с хора, които няма къде другаде да видят – Михаил Горбачов, Лех Валенса, Шимон Перес, Ървин Уелш, Карл Луис, Франц Бекенбауер, Дейвид Ковърдейл, Роб Халфорд… Това са най-великите личности на нашето време, хора, които промениха света.
– Какво мислите за изваждането на досиета на журналисти?
– Отдавна трябваше да се отворят досиетата на всички, а не да се вадят на порции, защото хората с досие могат да бъдат манипулирани. Да имаш някаква мръсна тайна в миналото си – това е страшна зависимост. Ако бяха отворили всички досиета наведнъж, както направиха да речем в Чехия, щеше да се проведе този дебат в обществото, да се зададат всички въпроси, които сега си задаваме, и тази тема щеше веднъж завинаги да е приключена. А при нас тя се точи мъчително и унизително вече 20 години.

Красимира Лекова,
www.novinata.bg, 10 октомври 2008

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close