в. “Монитор”, 13 септември 2008

в. “Монитор”, 13 септември 2008
Иво Сиромахов: У нас акълът е най-евтината стока

– Г-н Сиромахов, защо винаги обяснявате политическите процеси чрез секса? Къде са допиaрните точки между двете?
– И политиката и сексът се правят на тъмно и са неща, за които не е прилично да се говори.
– У нас обаче всички разбират и говорят за секс и политика…
– Да говориш за нещо и да го разбираш са две различни неща. У нас акълът е най-евтината стока, затова се раздава наляво и надясно. Вече се приема за нещо нормално мошеници да дават акъл по морални въпроси, мутри да ни учат на християнски ценности, а педерасти да ни съветват как да се обличаме.
– В „Дневници и нощници” правите кавъри (гавъри) на биографии на исторически личности. Защо сред тях няма български знаменитости и политици?
– Защото не са ми интересни.
– Какви асоциации ви изникват, когато чуете фамилиите Станишев, Сидеров, Костов, Сакскобургготски или Масларова?
– Свързвам ги с едни посредствени хора. Те са толкова скучни и предвидими, че не предизвикват асоциации, а само досада.
– За полова немощ има виагра. Каква е панацеята за политическо безсилие?
– Политическото безсилие е неизлечимо. Но може да бъде донякъде ограничено с една мажоритарна система.
– Гласувате ли по избори или сте от мълчаливото мнозинство?
– Винаги гласувам. Никога не оставям други хора да вземат решения вместо мен. Защото другите хора обикновено вземат грешни решения.
– Какво им липсва на българските политици, та електоратът все незадоволен остава?
– Електоратът по начало е склонен към мрънкане и оплакване и обича да се чувства прецакан. Странно ми е, когато някои кажат, че били разочаровани от политиците. За да се разочароваш, трябва преди това да си бил очарован. А какво очарователно може да има в българските политици?
– Някои имат очарователна усмивка, други – мускули, трети – леви идеи….
– Ако ги избираме заради усмивките или мускулите – тежко ни. А идеи досега не съм чул – нито леви, нито десни. Дебатите най-често се водят около темата кой колко ще вземе.
– В световен план има ли политик, когото харесвате?
– Имах късмета да израсна във време, което роди великани в политиката – Маргарет Тачър, Роналд Рейгън, Вацлав Хавел, Михаил Горбачов. Те вдигнаха летвата много високо. От днешните политици с тях може да се съизмерва само Ангела Меркел.
– И днес на къщите в много градчета се мъдрят табелки „образцов дом”, как си го обяснявате?
– Хубаво е в живота да има образцови неща – образцов дом, образцов двор, образцова улица. Лошото е, че в повечето образцови домове живеят безобразни хора.
– Доста качествени хора от вашето поколение емигрираха от образцовия дом. Вас какво ви задържа в България?
– Качествените хора са качествени където и да отидат. Светът е едно голямо село и човек вече може да избира в кой край на селото да си вдигне къщичка. Понятието “емиграция” остана в миналото. Сега всеки живее там, където се чувства най-добре.
– От осем години сте сценарист в Шоуто на Слави, какъв сценарий следва животът ви?
– Не съм от хората, които си правят сценарии или каквито и да било планове. В живота ми има приоритети, но не и предначертания.
– Преди повече от месец от Шоуто на Слави си тръгна Росен Петров, тези дни се разбра, че са напуснали и режисьори… Да очакваме ли промени във формата? Как ще се развива този жанр?
– Във всяка динамична медия е нормално да има движение на хора – едни си отиват, други идват. При нас промените винаги са били за добро. Това, че някой е напуснал, не може да повлияе на формата. Така е и във футбола – един играч напуска, друг го заменя, но отборът не спира да играе.
– Коя е професионалната деформация на сценаристите?
– Това че е много трудно да им разкажеш виц, който да не знаят.
– Защо основната битка между телевизиите е на основата на шоупрограмите, а не на новините и публицистиката?
– Новините и публицистиката са жанрове, които тепърва ще се развиват. В момента те са по-скоро една вяла статистика на убийства, автомобилни катастрофи и битови инциденти. Предстои им да придобият кураж и да започнат да правят разследвания, да информират за корупцията, за престъпленията. Предстои им да започнат да търсят отговора на въпроса: Кой е виновен?
– Имате ли отговор на този въпрос?
– Имам отговор. Надявам се и прокурорите най-сетне да отговорят на този въпрос и да вкарат поне един човек в затвора.
– За какво се сетихте, когато за първи път чухте на концерт публиката да приглася на песни по ваши текстове?
– Става въпрос за песента “Ебати пича” в изпълнение на рап-звездата на Северозапада Цеко Сифоня. Мислех си дали Краси Радков ще я изпее без да обърка текста. Но той се справи без грешка, и аз си отдъхнах.
– Защо този тип герои – Цеко Сифоня, Станислав Христосков, Галена Прехвалена, Гацо Бацов, се радват на такава популярност сред народа?
– Защото не са абстрактни, а са взети от живота. Публиката разпознава в тях конкретни хора, типично български персонажи поставени в типично български ситуации. Човек обича да се смее над познати неща.
– Сценарист сте и на нов български сериал. Тв зрителите обаче са скептични към този тип родни продукции. Как ще преборите конкуренцията на „Дързост и красота”, „Отчаяни съпруги”, „От местопрестъплението”, „Сексът и градът”?
– Не можем да знаем дали зрителите са скептични, защото досега не са гледали качествен български сериал. А чуждите сериали не са конкуренция, защото представят една действителност, която е много далече от нашата. В България няма хора като персонажите от “Дързост и красота” или “Сексът и градът”. Затова зрителите няма как да се идентифицират с тях.
– По образование сте режисьор, не сте ли се изкушавали да заснемете сам филм по собствен сценарий?
– Сигурно ще дойде и такъв момент, но засега интересите ми са насочени изцяло към писането. Аз не мога да разбера защо българските режисьори постоянно реват, че нямало пари за кино при положение, че снимането на филми вече е достъпно за всеки – вземаш една камера, събираш няколко приятели, снимаш, монтираш, качваш филма в Youtube… Всеки ден там се появяват стотици пародии на клипове или филмчета, някои от които са много талантливи.
– Логото на сайта ви е It’s Showtime . Има ли шоубизнесът почва у нас и какви цветя и плевели избуяват в нея?
– Не знам дали има почва за шоубизнес, защото още не се е появил. Чакам го с нетърпение. Засега има почва най-вече за хумор, сатира и забава.
– Определят Клеопатра като жена с мъжки мозък. Според вашата теория в „Дневници и нощници” тя е манекенка – да не би да намекваш, че египтяните са измислили и изкуствения интелект?
– Чудният свят на манекенките винаги ме е привличал. Когато бях малък, си мислех, че думата “дефиле” е някакъв термин от месарството. Нещо като филето и контрафилето. По-късно разбрах, че не съм бил много далеч от истината. Дефилетата са си демонстрации на месо, обвито в различни опаковки.
– А на какво е демонстрация фотосесията на Албена Вулева за „Плейбой” пред Парламента и Президентството?
– Не съм я гледал. Старая се да спазвам известна хигиена.
– На вас дължим откритието, че усмивката на Мона Лиза се дължи на секс играчка – интересно тогава защо са щръкнали мустаците на Салвадор Дали?
– На талантливите хора всичко им стърчи.
– Като говорим за таланти – вие лично кога за последно открихте талант?
– Преди няколко дни прочетох „Улица без име” на Капка Касабова. Изключителен текст, блестяща литература… И ето поредният български парадокс – Капка е писател с международен авторитет, с много награди по света, а в България никой не е чувал за нея. Това е доста тъжно.
– Имате ли предположение какви мисли са минавали на кучето на Павлов, когато му светне лампичката?
– Вероятно си е мислело, че хората са много първосигнални същества – когато светне лампичката, идват и ти носят храна.
– Според Хегел единствената поука от историята е, че никой не се е поучил от нея. Каква е поуката от досегашната история на Шоуто на Слави?
– Има много поуки. Но аз ще спомена само десетте най-важни според мен:
1. Който копае гроб другиму, най-добре се смее.
2. Бързата кучка е по-бърза от бавната кучка.
3. Кажи ми кои са приятелите ти и аз ще ти кажа какви тъпанари са.
4. На лъжата краката не миришат.
5. Никой не е по-голям от баба.
6. Тихата пръдня е най-дълбока.
7. Вълкът козината си мени, но не се епилира.
8. С какъвто се събереш, с такъв ще се разведеш.
9. Молена пичка – кисело ебанье (македонска поука)
10. Само една черна нинджа може да убие друга черна нинджа.

Елена Кръстева,
в. “Монитор” , 13 септември 2008

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close