в. “Монитор”, 6 юли 2009

в. “Монитор”, 6 юли 2009

Иво Сиромахов: Ще оцелее само Бай Ганьо

– Г-н Сиромахов, в началото на книгата ви Архимед казва: “Мързелът е главният двигател на прогреса”. Къде е мястото на българите по пътя към успеха, защото все се хвалим, че уж сме много трудолюбиви?
– Моите наблюдения показват, че има трудолюбиви българи, но те за съжаление са много малко. Повечето не са трудолюбиви. А мързелът наистина се превръща в двигател на прогреса, ако сполети умни хора. Пералнята е измислена от някой, когото го е домързяло да пере, а прахосмукачката – от някой, когото го е мързяло да мете.
– Кои са митовете, с които трябва да се разделим като народ – че сме много работливи, потентни, гостоприемни или нещо друго?
– Аз съм противник на всякакви обобщения. Не ми харесва слагането в един кюп на големи групи хора, защото хората са различни. Както има потентни българи, така има и импотентни. Смешно е постоянно да развяваме националния си пенис пред света и гордо да викаме “булгар, булгар”.
– В книгата си представяте “гавъри” на историята. Ако обаче имате възможност, какво бихте променили в учебниците ни по история?
– Иска ми се да приемаме събитията от миналото не толкова емоционално, а малко по-разумно и спокойно. Истинската история не е изградена от “чутовни герои” и “мерзки злодеи”. Повечето действащи лица на световната сцена са били съвсем обикновени хора, водени от нормални човешки страсти и пороци. Никой не е бил безгрешен или пък екстремно лош. Но историческите факти са обрасли с твърде много литературни наслоявания и те замъгляват погледа ни. Става все по-трудно да разберем каква е била реалността.
– В родния модел на демокрация какво най-силно ви отблъсква?
– Ние нямаме модел на демокрация. Имаме някакъв модел на мафия, която очевидно работи добре, защото печели много и никой не влиза в затвора. А демокрацията все още не е дошла у нас. Демокрация означава държавните служители да защитават интересите на хората, които са ги избрали. Демокрация означава депутатите да не могат да се гаврят с жени, които имат проблем със забременяването и да им подхвърлят просташки реплики за “ин виво”. Демокрация означава председателят на парламента да си гледа работата, а не да насъсква прокурорите срещу медиите, които го критикуват. Демокрация означава някой да понесе отговорност за откраднатите милиони от еврофондовете. Едва когато проработят тези механизми, ще можем да говорим за демокрация.
– Страната ни е една от малкото без референдум. Каква е целта на акцията ви за него?
– Целта ни е да има повече демокрация в България. Да се зачита мнението на хората, защото то е важно. Но политиците се страхуват от референдумите, защото хората може би ще им кажат, че са излишни.
– Как оценявате благотворителната кауза на последния ВИП Брадър?
– В конкретната ситуация думата “благотворителност” е неуместна. Благотворителност означава да дариш нещо свое, а не да ти плащат, за да призоваваш бедните да даряват. Така че в този случай по-скоро можем да говорим за проституция, свенливо прикрита зад завеските на лицемерната щедрост.
– Оптимист ли сте, че манталитетът на Бай Ганю най-накрая ще изчезне?
– Бай Ганю никога няма да изчезне. Изчезват само алековците. И нашата съвременна история ще бъде написана от байганювци, защото накрая ще оцелеят само те.
– Преди 50-60 години момичетата са мечтаели да бъдат като Мария Кюри, а днес – да имат “професия Златка”. Как ценностите могат да се наместят правилно?
– Не мисля, че преди 50-60 години момичетата са мечтаели да бъдат Мария Кюри. По-скоро са мечтаели да бъдат Марлене Дитрих. Хората не се променят, мечтите си остават същите в различните епохи. А представяте ли си общество, в което всички жени са “марии кюрита”? Настръхвам само като си помисля за евентуалната диктатура на химията.
– Доколко т.нар. интелектуалци имат право да размахват пръст и да заклеймяват всичко, което не им харесва?
– Всеки има свободата да размахва всичките си органи в произволни посоки. Въпросът е доколко тези размахвания дават някакъв резултат. Така наречените интелектуалци не са интелектуалци, те само са така наречени. Руският писател Игор Яркевич пише в една своя статия, че интелигенцията се е лумпенизирала и вече имаме само лумпенинтелигенти. Аутсайдери, които нещо си мрънкат там в ъгъла, но никой не им обръща внимание.
– Какви промени да очакваме от “Шоуто на Слави”?
– Нали не очаквате да ви ги кажа?… През септември шоуто ще започне своя десети сезон. Имаме зад гърба си над 1800 предавания и се радваме на рекордно високи рейтинги, защото във всеки сезон въвеждаме нови форми, търсим различен подход, за да изненадваме зрителите. Така ще бъде и наесен. Имаме и няколко проекта извън шоуто, за които преговаряме в момента.
– Преди години казахте, че България е като огледало, счупено на безброй парченца. Има ли все пак нещо, което да ни свързва като народ?
– Не знам. Аз съм много далеч от всякакви национални теории. Чуждо ми е мисленето тип “ние, българите”, “вие норвежците”, “те узбекистанците”. Това е комплексарско мислене според мен. И ми е много смешно, когато някой вземе да говори патетично за “българщината”. Каква е тая “българщина”? И какво я различава от “унгарщината”, “албанщината” или “финландщината” например?
– Кое е най-важното, на което се опитвате да научите синовете си?
– Най-важното е да имат честно отношение към живота. Да знаят, че успехът се постига с цената на продължителни и целенасочени усилия. Радвам се, че и двамата обичат да четат книги, защото книгите дават един много по-широк и по-верен поглед към света.

Людмила Габровска,
в. “Монитор”, 6 юли 2009

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close