Мъгла

Мъглата беше толкова гъста, че не можех да си видя обувките. Вървях през парка по силата на всекидневния навик. Можех да стигна до редакцията и без да си отварям очите. Но сега ги бях отворил широко. Обичам да гледам в мъглата. Харесва ми как от падналия облак изплуват силуетите на непознати хора.
Тоя силует обаче изобщо не изплува, а изскочи внезапно до мен и се хвана за лакътя ми. Беше жена. Толкова се стреснах, че не посмях да се обърна да я огледам, но по докосването разбрах, че е красива.
– Извинете, че ви безпокоя, ще ми кажете ли как да стигна до улица “Себастиан Кац”? Боя се, че изгубих пътя, а и тази мъгла съвсем ме обърка…
Гласът й ме погали. Беше от ония гласове, които ти се иска да чуеш, преди да заспиш.
– Много ще съм ви благодарна, ако ме упътите – продължаваше тя. – Тръгнах към пощата, за да пратя телеграма на леля ми в Залцбург, но адресът й остана на улица “Кац”. И от половин час имам чувството, че се въртя в кръг.
– Съжалявам, госпожице, но не знам за такава улица.
– Е как не знаете? Да не би да не сте от София?
– Напротив, от София съм и добре познавам града, но такава улица няма. Готов съм да се хвана на бас.
– Имате странно чувство за хумор. Как може да няма такава улица, като идвам от нея?
Не знаех какво да отговоря на тая желязна логика, затова замълчах.
– Да не ме мислите за луда? Не съм тръгнала по парковете да си търся компания. Не съм стигнала дотам. Все още.
Усмихнах се и се обърнах да я огледам. Беше по-красива отколкото предполагах. Цялата в черно. Най-странното беше, че високите й ботуши не издаваха никакъв звук. Чувах само собствените си стъпки.
– Сега сигурно ще ме питате защо трябва да пускам телеграма на леля ми. Защо просто не й звънна по телефона, а? Мислите, че се правя на интересна, нали?
– Моля ви се, не съм казал такова нещо.
– Но си го мислите, нали? Ами не се правя на интересна. Просто леля ми е глуха и не чува шибаните телефони, това е всичко. Досаждам ли ви?
– Не ми досаждате.
– Разбира се, че ви досаждам. Но вие как бихте постъпили на мое място? Нямаше ли да се обърнете към първия срещнат с молба да ви упъти?
– Вероятно щях да постъпя точно така.
Непознатата внезапно спря, извади от чантичката си сребърна табакера, отвори я бързо и взе една пурета.
– Имате ли огънче?
Докато й палех цигарата, се наведох към нея. Косите й ухаеха на мързелив есенен следобед.
Тя дръпна от цигарата и отново ме хвана под ръка. Продължихме да вървим в мъглата.
– Трябва да ви призная нещо – каза тихо непознатата. – Излъгах ви. Тя всъщност не ми е леля. Сестра е на баба ми. Един вид лельо-баба. Навремето тя и моята баба се забавлявали като криели една от друга разни неща и после ги търсели с помощта на специални карти и кодове за разгадаване. Стигнали дотам, че един ден заровили всички семейни бижута край някакъв замък. Направили карта с указания къде са заровени и скъсали картата на две. Половината останала в лельо-баба ми в Залцбург, а другата половина у баба ми – тук, на улица “Себастиан Кац”. Но баба ми почина преди две седмици и аз дойдох тук да взема нейната половина от картата. Това е всичко.
– Намерихте ли картата?
Непознатата спря, погледна ме в очите й се усмихна.
– Надявам се, че можете да пазите тайна. Благодаря ви, че повървяхте с мен, но аз трябва някак си да продължа на северозапад.
И докато кажа “довиждане” или нещо подобно, непознатата изчезна в мъглата. А аз се почувствах някак си тъпо и реших да не казвам на никого.
… След няколко месеца агенциите разпространиха светската новина, че някой си барон Себастиан Кац се оженил в Залцбург за наследничката на богатата графиня Лизелоте фон Щромхойер. И имаше снимка на младоженците. Баронът беше жизнен червенобузест дядка, а съпругата му – млада, чернокоса и много красива.
Стори ми се, че я познавам отнякъде.

КОМЕНТАРИ

Коментара

2 thoughts on “Мъгла”

Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close