Любими книги

Любими книги

 

Това не е класация. Това е личната ми антология. Нещо като – книгите, които бих взел на самотен остров. Подредил съм ги по реда, по който съм ги прочел от шестгодишна възраст досега.

 

Астрид Линдгрен, „Карлсон, който живее на покрива”

Много полезен роман, защото разбива лицемерните клишета на така наречените “добри обноски” и учи децата на самонадеяност, нарцисизъм и наглост. А това са изключително важни качества в наши дни, ако не искаш да останеш мрачен, мърморещ лузър.

 

Ангел Каралийчев, „Тошко Африкански”

Българският Кинг-Конг. Малко известен факт е, че в тази уж невинна детска повест Ангел Каралийчев яко се ебава с Дора Габе (най-дълголетната бг-писателка, нещо като Лили Иванова в литературата). Твърди се, че Дора Габе е прототип на бабата на Тошко Тодора Гъбева.

 

Вацлав Чтвъртек, “Румцайс”

Румцайс е първият горски дисидент в соц-литературата. А главата, в която Румцайс подарява слънчево пръстенче на Манка според мен е най-красивата любовната сцена в световната проза. Няма как да усетиш Робин Худ и Айвънхоу, ако не си сричал първите си думички точно над “Румцайс”.

 

Хенри Райдър Хагард, „Рудниците на Цар Соломон”

Върхът на приключенските романи. Историята е вцепеняваща – канибали, едноок крал, тристагодишна вещица и трима джентълмени, които вървят от една смъртна опасност към следващата гладко избръснати и леко ухаещи на скоч.

 

Робърт Луис Стивънсън, „Островът на съкровищата”

Мрачна история с дъх на ром и много кръв. Слепия Пю, капитан Смолет, доктор Лийвзи, кормчията Изреъл Хендз и разбира се Лонг Джон Силвър просто къртят мачти. Човек, прочел тази книга, гледа някак снизходително на смешните „Карибски пирати”.

 

Луис Карол, „Алиса в страната на чудесата”

За Карол разправят, че бил педофил, но аз подозирам, че тези грозни слухове са пуснати от негови провалени конкуренти-графомани. За мен по-важното е, че Карол е създал изключителни образи като Хъмпти- Дъмпти, който решава какво трябва да означават думите, и като Чеширския котарак, който изчезва и само усмивката му остава да виси във въздуха.

 

Дж. Р. Р. Толкин, „Хобит. Билбо Бегинс или дотам и обратно”

Билбо определено е по-добрият Бегинс от Фродо и е най-симпатичен от всички хобити. А романът според мен е много по-добър от „Властелина на пръстените” по две причини: Първо – защото е доста по-къс и второ – защото е доста по-къс. Чете се бързо, а и не ти тежи в сака, ако го вземеш на пътуване.

 

Клифърд Саймък, „Резерватът на таласъмите”

Като човек, имал привилегията да израсне с автори като Клифърд Саймък, Рей Бредбъри и Айзък Азимов, мога да си позволя да гледам високомерно на сегашната фентъзи-вълна в литературата. Да, големите майстори на фентъзито са мъртви. Но книгите им никога няма да напуснат библиотеката ми. “Резерватът…” на Саймък е приключение, в което буйстват троли, таласъми, саблезъби и духът на самия Шекспир.

 

Уди Алън, „Ако импресионистите бяха зъболекари”

Когато не снима филми, Уди Алън пише разкази и според мен това е по-силната му страна. Докато чета текстове като “Списъците на Метерлинк” и “Кореспонденцията Госаж-Вардебедян”, ставам на крака и смирено се покланям пред гения.

 

Реймънд Чандлър, „Дългото сбогуване”

Чандлър заема специално място в читателското ми сърце и ми е много трудно да избера само един роман, ама все пак “The Long Goodbye” си остава номер едно. В този роман Филип Марлоу е по-хитър, по-безскрупулен и по-депресиран отвсякога. А лафовете на Чандлър както винаги са хладни и искрящи като лунен лъч, пронизал бучката лед в уискито ти.

 

Кърт Вонегът, „Котешка люлка”

Това, което ме смущава у Вонегът е, че през живота си е изхабил доста енергия в защитаването на съмнителни социалистически идеи и едностранчива публицистика в стил вестник „Дума”. Но романите му са яки. “Котешка люлка” е най-доброто му според мен.

 

Фредерик Бегбеде, „Любовта трае три години”

Бегбеде е леко дразнещ нафукан писател-юпи, ама пише страхотно. В “Любовта трае три години” човекът се осмелява да хвърли в публичното пространство собствената си история. Много кураж трябва, за да изплющиш подобен емоционален стриптийз. А и майсторство. На Бегбеде определено му се е получило, защото книгата успява да трогне както отчаяни млади секретарки, изоставени от шефовете си, така и закоравели алкохолизирани журналисти.

 

Виктор Пелевин, „Generation “П”

Налудничавата история на безработния филолог Вавилен Татарски, нает да адаптира американски реклами за руския потребител, е наистина много смешна. Виктор Пелевин е ерудиран, забавен и изненадващ автор. А Кучето Хуй е най-свежият митологичен образ, който съм срещал в съвременната литература.

 

Стивън Кинг, „Мизъри”

Докато я четеш, ти иде да си прережеш вените, но всъщност това е любовен роман. Роман за зловещата сила на любовта към литературата. Жестоко предупреждение към всички, които си изкарват хляба с писане, защото не знаеш зад кой ъгъл те дебне откачена фенка с моторна резачка, предназначена за краката ти.

 

Ърнест Хемингуей, “Събрани съчинения”

Хемингуей винаги ме е респектирал със суровата си проза и с изключителното внимание към детайла. Той успява да превърне и живота си в литература и да сложи блестящ финал на личния си роман, налапвайки дулото на пушката.

 

Захари Стоянов, „Записки по българските въстания”

За мен овчарят Джендо от Медвен е началото ( и за съжаление краят) на българската литература. Няма друг текст, който така правдиво, вълнуващо и иронично да разказва българската действителност. Да не говорим че има и огромен исторически принос. Ако не беше Захари Стоянов, сега щяхме да знаем за Априлското въстание толкова, колкото знаем и за хан Кормисош.

 

Ярослав Хашек, „Швейк”

Трябва да имаш наистина здрави топки, за да се ебаваш с толкова сериозна тема, каквато е войната. Успешните примери в световната литература са два – “Параграф 22” и “Швейк”. В моето сърце обаче палмата я държи господин Хашек – първо защото е чех и с усмивка носи славянската си обреченост и второ, защото е много по-смешен.

 

Милорад Павич, „Хазарски речник”

Когато за пръв път четох тази книга, отначало си помислих, че авторът нещо се ебава с читателите – хем роман, хем речник, хем хроника за един изчезнал народ. Обаче след двайстата страница усетих, че не мога да оставя книгата. Когато я затворих, ме обзе някаква страшна мъка, че е свършила.

 

Михал Вивег, „Възпитаване на девойки в Чехия”

Авторът на тази книга е пич на моята възраст. Романът е автобиографичен – пичът е бил учител на някаква ревлива тийнейджърка и от дума на дума я изчуква. Но после нещата се сговняват и тя се самоубива. Абе гадна история, ама истинска. И написана много забавно. Любопитна подробност е, че след като романът излиза, съпругата на Вивег го напуска. Явно нищо не разбира от литература, тъпата кифла.

 

Хектор Хю Мънро-Саки, “Хрътките на съдбата”

Саки е от онези джентълмени в английската литература, които биха иронизирали и умиращата си майка, ако от това ще стане добър разказ. За този човек няма нищо свято и затова разказите му са най-смешното нещо, написано през 20-ти век.

 

Чък Паланюк, “Боен клуб”

Много мъжкарски роман. Някакви хора се събират в свободното си време, за да се бият до смърт. Тревожните изречения на Паланюк ме увлякоха и изобщо не можах да се усетя, че авторът ме пързаля и че всъщност двамата главни герои са един и същ човек. Майсторска работа.

Куентин Тарантино, Оливър Стоун, “Родени убийци”

Тарантино и Стоун са мъже, които не хранят никакви романтични илюзии спрямо човешкия род. Техните герои са водени по-скоро от атавистични страсти, отколкото от възвишени идеали. И затова са истински. Историята на Мики и Мелъри Нокс, които прекосяват Америка, стъпвайки върху телата на 48 трупа, е роман, който винаги препрочитам в моменти, когато ме обземе безпричинна филантропия.  

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close