в. “Класа”, 19 юли, 2008

в. “Класа”, 19 юли, 2008
Иво Сиромахов: Новините вече не са толкова интересни

– Защо озаглави книгата си „Дневници и нощници“?
– Защото реших, че ако героите ми са си водили дневник, то може би част от него са писали през нощта. Така ми хрумна закачката „Дневници и нощници“. В българския език думата “нощници” означава нещо, което човек облича, когато си ляга, но в моя случай е като контра на дневниците. Както казва Хъмпти-Дъмпти: “Когато аз употребявам една дума, тя означава само това, което АЗ искам да означава”. Не съм очаквал, че книгата ще върви толкова добре на пазара. В класацията на книжарници „Хеликон“ вече четвърта седмица е в топ 3 на най-продаваните заглавия. Зад “Дневници и нощници” са новите книги на Паулу Коелю и Джон Гришъм. Явно има глад за смешни и забавни четива. Не съм се опитвал да кажа някакви големи истини с книгата или пък да поучавам някого. Не съм от онези писатели, които се изживяват като някакви морални стожери.
– Няма начин да не си спестил на читателите някоя история докато си редактирал. Това ли е най-трудният писателски процес?
– На мен писането винаги ми отнема дълго време. Не само, защото съм много зает, но и защото не обичам бързата работа. Предпочитам да изпипвам нещата, редактирам ги много. Докато пиша, аз винаги изпадам в някакви въодушевления и си мисля, че написаното е много яко. На другия ден обаче виждам, че не е станало толкова добре, а след седмица може изобщо да не ми хареса и да махна целият текст.
– Как избра чии дневници да включиш?
– Започнах да си задавам разни въпроси, които предполагам всеки човек си задава – например какво е правил Исак Нютон, за да му падне ябълка и да измисли закона за гравитацията. Защо изобщо е стоял под дървото? Моята хипотеза е, че е бил градинар, а физиката му е била хоби. Аз наричам “Дневници и нощници” гавър-версии, защото има голяма доза ирония към историческите факти.
– Фотографираш медийния, рекламния, телевизионния бизнес… защо Шекспир е копирайтър, а Омир – военен кореспондент на в. „Ахейски новини“?
– Чудех се защо действието в шекспировите пиеси се развива на различни места – „Отело“ е във Венеция, „Хамлет“ – в Дания, „Ромео и Жулиета“ – във Верона. И предположих, че това може би е било свързано с рекламна поръчка, най-вероятно на туристическа агенция, която е искала да развива тези дестинации. И чрез театралните представления Шекспир е направил оригинална кампания на една туристическа фирма. Зададох си и въпроса какво е правил Омир в Троянската война, след като не е участвал в нея? Няма нищо по-логично от това да е бил военен кореспондент, за да остави сведения за нея. Според мен обаче тази война не е била в Троя, а в Троян. Иначе щеше да се нарича тройската война.
– А героят ти Киркор Колумбиян, който е продуцент от арменски произход, не визира ли продуцент от арменски произход от нашата действителност?
– Не, аз не познавам продуценти от арменски произход.
– Чия история ти допада най-много?
– Всички. Историята винаги ми е била по-интересна от съвременността. Писането на „Дневници и нощници“ ми даде възможност да се кача на една машина на времето и да поживея мислено в други епохи. Беше голямо удоволствие.
– Защо няма български дневници?
– От съображения за сигурност (смее се). У нас хората са обидчиви. Винаги могат да кажат, че поругаваш историята. Още не е дошъл моментът, в който ще разказваме историята си с ирония, както е да речем в сериала „Ало, ало“. Това е най-смешната комедия, правена някога, и то защото англичани, французи и германци се самоиронизират. При тях историята може да се коментира иронично, а в България това се смята за недопустимо.
– Твоите дневници как биха изглеждали?
– Никога не съм писал дневници. Когато бях ученик, имаше такава мода сред момичетата. Но аз смятах това за несериозна работа.
– Може пък историите на Сиромахов да са достойно четиво за историците след време?
– Едва ли. Кого го интересува как минава един мой ден? Как се събуждам, как пия кафе и отивам на работа… пиша сценарий… Едва ли един такъв дневник би бил интересен за някого.
– В книгата ти има много нецензурни изрази. Не се ли притесняваш от езика пред синовете ти, например?
– Големият ми син е на 13 години и я прочете. Много се смя и мисля, че му хареса. Не се притеснявам от текстовете си. Аз съм от родителите, които смятат, че колкото по-рано говориш с децата си свободно на всякакви теми, толкова по-добре. Не обичам табутата. Най-готиното е, че има неочаквани мнения на читателите по форумите. Свикнал съм хората да казват, че това, което съм писал, е смешно или пък че съм голям тъпанар. Но получих и отзиви от читателки, които твърдят, че “Дневници и нощници” е предизвикала възбуда у тях. Това направо ме шокира.
– Излиза, че българинът включва по-рядко телевизора, предпочита да чете, при това български книги?
– Не знам какви са тенденциите, но виждам, че има много нови и хубави книжарници. Книжният пазар от площад „Славейков“ постепенно се измества в тях. Явно книгите се търсят. Най-популярният жанр в момента е наръчникът – как да отслабнем, как да задоволим жената, как да оправим пералнята…
– Защо не напишеш наръчник на тв сценариста, например… едва ли има такъв?
– Опитът показва, че няма как да подредиш в стройни правила действията на един сценарист и това да доведе до идеален сценарий. В нашата работа няма правила. Всичко е въпрос на усет.
– Спадът на рейтинга на „Шоуто на Слави“ заради сценария ли е?
– Какво значи спад на рейтинг? В телевизионната история няма предаване, което в продължение на 8 години да задържи рейтинг от 15-16%, а ние сме имали периоди на повече от 20%! При това дълги периоди с такива стойности. В САЩ предаването на Джей Лено прави 4-5 пункта рейтинг и това се счита за огромен успех. Най-гледаното шоу там е на Опра Унифри със 7-8%. Тук, при нас, 15-16% се смята за нормално, но като стане 13%, вече било с паднал рейтинг. Не са реални очакванията към нас. Какво означава, че пазарът тук е различен? В Америка има по-малко телевизии от България, тук има повече телевизии – 400, отколкото зрители. При положение, че аудиторията може да избира между толкова качествени програми, ние имаме много добри рейтинги. Държим дори световния рекорд. Ще говорим за спаднал рейтинг като станем 6%.
– Преди години бяхте изключително критични към властта, сега притъпихте остротата си. Защо се примирихте?
– Винаги сме осмивали властта и продължаваме да го правим. Но тези хора произвеждат все по-малко новини. Политиката се професионализира. Вече няма такива странни птици като Жорж Ганчев, Кире Либерало, Свободка Стефанова, Васил Нубиеца, Гошо Тъпото. Новините вече не са толкова интересни. В някакви периоди зрителите са припознавали в нас ролята на революционери, но човек не може да живее в постоянно състояние на революция. Нелепо е.
– Ти ли играеш ролята на Росен Петров като шеф на сценарния екип?
– Не, в момента никой не играе неговата роля. Работата ни винаги е била екипна. Не е имало такава йерархия като в една вестникарска редакция например.
– А усеща ли се липсата му?
– Зрителите трябва да кажат. Аз нямам усещане за липса, за някаква драстична промяна. Толкова много колеги работиха при нас, а след това се отказаха и поеха по различни пътища. Потокът от хора е нещо нормално за всяка динамична медия.
– Телевизиите наблягат на риалити форматите.
– Риалитата са мода, както едно време бяха телевизонните игри. Преди 7-8 години всички телевизии излъчваха игри. След това игрите отшумяха. Според мен времето на риалити-програмите също изтича. Бъдещето ще бъде друго.
– За да оцелее шоуто, не трябва ли да слезе от поне за малко екрана, както се казва за хигиенизация?
– Защо да слизаме от екрана? В Щатите подобни предавания вървят по 40-50 години. Идва месец август – ще го използваме, за да се хигиенизираме (смее се).

Андриана Михайлова,

в. Класа, 19 юли, 2008

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close