Как телевизиите обединяват дясното

 

 Един от удивителните феномени на медийния пазар е, че по едно и също време всички български телевизии дават едни и същи неща.

Вероятно хората, които пишат програмните схеми, са различни, но всички те са единодушни, че в неделя следобед пред телевизора седят само изперкали спортни маниаци, които изпадат в остра информационна абстиненция, ако не научат къде са отишли на лагер-сбор националите ни по стрелба с лък.

По някаква друга загадъчна логика авторите на програмни схеми са установили че сутрин, когато едва отварям залепналите си клепачи и с мъка влача натежали крака към кафеварката, аз изпитвам въпиюща нужда да разбера докъде са стигнали нещата с обединението на дясното.

Гледам в продължение на няколко месеца тези тежки сабахлешни анализи и в мен започва да се прокрадва подозрението, че дясното се обединява само в сутрешния блок, а по време на следобедните сериали яростно се разединява, за да има какво да ми говорят на следващата сутрин.

Конкуренцията между електронните медии е стигнала дотам, че понякога се случва да гледаш един и същ събеседник – обединител на дясното – и по трите национални телевизии. Такава телепортация съм виждал само в “Седморката на Блейк”!

От това прескачане на “обединители” от медия в медия печели само зрителят, и то този зрител, който си е загубил дистанционното и не може да сменя каналите.

Какво обаче ще стане ако дясното по някакво чудо наистина се обедини? Дали телевизиите ще вкарат свои тайни агенти в партийните среди, които отново да разединят дясното, за да го върнат като основна тема в сутрешния блок?

Отворете “Под игото” и ще видите, че дори в Ганковото кафене се дискутират далеч по-смислени теми като “Бои ли се Турция от херцеговците?” и “Ще си наляга ли Аустрия парцалите, ако се намеси Горчаков от Петербург?”…

Какво изобщо означава мантрата “обединение на дясното”?

На всички – и на зрители, и на водещи, и на политици, им е ясно че зад тази фраза всъщност се крият едни хора, които не могат да се разберат за едни пари и яростно завиждат на едни други хора, които вече са се разбрали за едни други пари.

Ала как да си обясним факта, че интелигентни телевизионни водещи канят неинтелигентни празнодумстващи политици и с престорен интерес ги слушат как говорят глупости?

Щом четвъртата власт е видимо по-умна от останалите три, щом въпросите на журналистите са много по-интересни от отговорите на политиците, защо изобщо ги канят? Защо не ги оставят да говорят за десните си обединения и леви сексуални предпочитания по партийните централи? Защо просто не им теглят една майна?

Щом те не им я теглят, ще им я тегля аз. Натискам спасителното копче OFF и телевизорът весело угасва. Осъзнал невъзможността да помогна за обединението на дясното, сядам в левия ъгъл на масата и започвам да обединявам сутрешното си кафе с един кроасан.

Спонтанната коалиция между кафето и кроасана, макар и да е безпринципна, ми дава крехката надежда, че не всичко е изгубено.

 ***

Текстът е публикуван в списание “Егоист”, брой 105, ноември 2005г.

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close