Как разгромиха блестящото ми обръщение

Как разгромиха блестящото ми обръщение

Класиците твърдят, че семейството е основната клетка на обществото. Това означава, че когато в обществото става нещо, то трябва първо да се експериментира в клетката. Зареден с такъв обществено-клетъчен патос, седнах онази вечер на масата, погледнах съпругата си като виетнамец в меден месец и казах:
– Скъпи съсемейници!
Жена ми си изтърва вилицата.
– Не можеш ли поне една вечер да не се държиш като идиот? – въздъхна тя.
Разбрах, че се налага да оставя протокола за по-добри дни и заговорих на простонароден език.
– Смятам, че е време да вземем някои мерки за излизане от кризата. Набелязал съм няколко неща. Първо – двойно увеличаване на детските надбавки.

– Йес! – извикаха синовете ми.

Усмихнах се доволно. Благодарение на премерения си популизъм спечелих двама съюзници още в началото на обръщението си.
– Второ – продължих невъзмутимо – съкращаване на администрацията, която така ли иначе нищо не произвежда, а само харчи общите пари.

– Не те е срам! – скочи обидена тъщата, без дори да съм я погледнал.

– Аз не мога да ви предложа друго освен кръв, труд, пот и сълзи. Никъде по света няма безплатен обяд, както и тъщи на дотация! Това трябва да се спре в името на затягането на финасовия контрол.

Тъщата припадна. Аз ликувах – опозицията беше нокаутирана. Жена ми обаче мълчеше, а това предвещаваше най-малко чирпанско земетресение.
– Има обаче и една лоша новина. Неизбежно е повишаването на режийните. Ще трябва да внасяте в семейната каса по-големи суми, за да изкараме тежката зима,която ни предстои. Но както е казал Чърчил: “Уверен съм, че нашите страдания за каузата няма да бъдат напразни”
– Аз съм съгласна – каза тихо жена ми.
Настръхнах. Най-лошо става, когато тя се съгласява с мен.
– Бих се радвала обаче – продължи тя с гласа на касационен съдия – ако и ти поемеш част от тежестите на прехода. Като например да плащаш акциз за всяка бутилка изпит алкохол.
Такъв удар под кръста не бях очаквал. Да ми облага ракийката и то в навечерието на Шампионската лига! Трябваше да се измъкна по някакъв начин от тая ситуация.
– Ние кейнсианците… – изръмжах авторитетно.
В този миг тъщата неочаквано се свести.
– Знаех си аз, че си някакъв сектант! – изсъска тя. – Мръсен кейнсианец!

– Тати е марсианец! Тати е марсианец! – радостно викнаха децата.

Усетих, че не срещам разбиране в най-малката обществена клетка. Скочих отчаян от масата и отидох в кръчмата да изпия една малка. Без мезе и акциз.

КОМЕНТАРИ

Коментара

Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close