Как политиката съсипа секса

Как политиката съсипа секса

 

Напоследък се говори, че политиката имала все по-малко влияние върху мисленето на българите.

Това е горчива заблуда.

Още Аристотел е открил, че “човекът е обществено животно” и всичките му действия, стремежи и емоции по някакъв начин са подчинени на политическия живот.

Днес ние живеем в една особена разновидност на демокрацията, при която цялата власт принадлежи на народа, а всичко останало принадлежи на властта. Включително и сексът. Макар че преживяхме сексуална революция, ние все още не сме извоювали половата си независимост. Действията ни в леглото продължават да бъдат функция на успехите и провалите на правителството.

Каква е ситуацията в момента?

Имаме висока инфлация, която удари и секса. Горивата поскъпват, жените се обезценяват. Силиконовите гърди – този символ на прехода от тоталитарна стагнация към свободен полов живот – девалвират със страшна сила. До тази криза се стигна, тъй като през последните години пазарът беше удавен от всякакви силиконови цици. Появиха се и много ментета. В един момент предлагането надвиши многократно търсенето, мъжете се пренаситиха и започнаха да търсят натурални гърди. Сривът на силикона беше неизбежен.

Скандалите в МВР също се отразиха зле върху половия живот на данъкоплатеца. Откакто се разбра, че в държавата всеки подслушва някого, сексът се превърна в опасна игра. Как да напишеш на гаджето си есемес “dove4era 6e te skusam”, когато не си сигурен дали посланието ти няма да мине през ГДБОП и да бъде обсъдено в парламентарната комисия по национална сигурност?

Освен това през последните години бяха убити знакови фигури, които са инвестирали много средства както в сексуалния бизнес като цяло, така и в отделни манекенки. Това събуди съмненията на чуждите инвеститори към стабилността на българския сексклимат.

Във външнополитически план нещата са противоречиви. От една страна сме членове на Европейския съюз, което е много по-добре отколкото да сме прости балкански членове. Принадлежността към ЕС дава възможности за по-голямо разнообразие и интеграция към европейските сексуални структури, стига да знаеш езици и да се държиш що-годе прилично.

Това членство обаче породи остра реакция в средите на тези, които не знаят езици и не са научени да се държат прилично и те създадоха националистическа организация, която проповядва завръщане към архаичното онождане. Симпатизантите на тази организация смятат, че трябва да запазим косматата си некъпана идентичност и са убедени, че хигиената и епилацията са символи на омразната глобализация.

Особено деликатно в тази сексуално-политическа ситуация се оказа признаването на Косово. На пръв поглед това беше един акт, подкрепен от цялата световна демократична общественост. Ала някои интелектуалци съзряха в претенциите за независимост опасен прецедент. Представете си например, че задникът на жена ви обяви независимост. Как ще се отрази този сепаратизъм върху геополитическата карта на съвместния ви сексуален живот?… В крайна сметка гласът на интелектуалците не беше чут, вероятно защото повечето от тях вече не са в потентна възраст.

Но може би най-зле върху сексуалните отношения се отразява повсеместната корупция. Вече е почти невъзможно да чукаш без рушвет. Ако навремето беше достатъчно да заведеш жената на кино и да я почерпиш с боза и тулумбички, днес пътят към леглото минава през много по-сериозни инвестиции, започващи с яростно пазаруване в мола и стигащи до закупуване на автомобили и мезонети в полза на сексуално-отговорното лице. И това вече се приема като нещо естествено! Трябва ли да чакаме и в секса да се появи изнервен гражданин като архитект Янев, за да се извика, че така повече не се издържа?

Четвъртата власт също е длъжна да понесе своята отговорност за влошения сексуален климат. Потокът от ужасяващи новини за катастрофи, епидемии и кризи води до трайна импотентност… Има ли изход от кризата?

Днес в сексуално-политическия живот безизходицата изглежда по-страшна отвсякога – левицата е налегната от старческа полова немощ, десните не си говорят, в центъра се опитват да въртят задните си части накъдето задуха електоратът, а електоратът вече се е уморил да духа.

Затова не е странно, че народът привижда като единствено спасение “твърдата ръка”. Когато всичко останало е меко, то поне ръката да е твърда.

 

 

*Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 28 юни 2008 

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close