Как политиката победи рапа

Как политиката победи рапа

 

Първият скандал в българския парламент беше естетически. Младият рапър и депутат от ГЕРБ г-н Тодор Йосифов-Маниака бе принуден да напусне парламента, защото навремето бил изпял следната песничка:

“Бум мада фака, ще те стрелна с патлака…

Шибани куки и шибани сделки,

във моя район не стават престрелки”

Тези думи станаха причина държавническата кариера на г-н Йосифов да приключи още преди да е започнала.

Политиката скочи срещу българския рап, въпреки че рапърите винаги са се интересували от политика и са били социално ангажирани. Още преди да влезе в затвора, любимият певец на Татяна Дончева Ванко 1 разкри недъзите на посткомунистическото общество в епопеята “Твойта мама”:

“…мечтаеш за палати,

за жена като Кати, ебати…

Много трудни бяха първите ни крачки,

до ластик, банкноти и дебели пачки.

Ще ти пусна телеграма от Панама,

от вила с перфектна панорама”

Лирическият герой в тази творба е типичен представител на останалите без работа силови структури, които са принудени да изкарват прехраната си в сенчестия бизнес. Някога той е бил уважаван в обществото, възможно е да е бил и олимпийска надежда, но сега е отритнат отвсякъде и е останал само с мечтите си за “жена като Кати, ебати”. В тази неблагоприятна икономическа ситуация той може да разчита само на кешови необлагаеми разплащания тип “ластик, банкноти и дебели пачки”. И понеже не усеща никаква социална защита и подкрепа от държавата, лирическият герой започва да мечтае да изтече като мозък на Запад и то към офшорна държава – “ще ви пусна телеграма от Панама”.

Но ако при Ванко 1 социалният протест е доста аморфен, то в творчеството на Господин 100 кила вече се очертават стройни геополитически концепции. В една от песните си той си задава фундаменталния въпрос за същността на обществения строй: ”Какво за мене означава демокрация?

Цялата нация да се изхранва с проституция”

Горчиви слова. Господин 100 кила е осъзнал, че малките икономики с нисък брутен вътрешен продукт не могат да се надяват на добро бъдеще в европейския пазар. Те са обречени да останат в сферата на обслужващия персонал.

Обществено-политическите процеси са разгледани от малко по-различен ъгъл в рап-памфлета на Колумбиеца и М’глата “Къде са моите хора” :

“Леле майко, спри се, Зайко!

Верно ли се мислиш за такъв всезнайко?

И знаеш ли какво- когато кинтите са в мен,

да го сложа на жена ти не е никакъв проблем.

Това не е проблем, онова не е проблем,

защото аз така ти казвам, разбра ли бе, кретен?”

Тази изобличаваща сатира е конструирана като въображаем диалог с някой си “Зайко”, който очевидно е почнал нещо много да се отваря и е време да бъде поставен на мястото му. За “Зайко” не е дадена почти никаква информация, освен че е “кретен” и че е женен – две състояния, които често вървят ръка за ръка. И Колумбиеца и М’глата го атакуват именно в брачния му статус – “да го сложа на жена ти не е никакъв проблем”. Дотук имаме една типична битова история. Но в следващата строфа частният случай е издигнат до общочовешки проблем:

“ти знаеш колко е лесно с парите

жените да си покажат циците”

Жестока присъда над едно прогнило общество, в което властват парите и дори млечните жлези са превърнати в разменна монета.

В българския рап присъства и темата за местното самоуправление и проблемите на общинските администрации. Типичен пример за това е култовият хит “Ямбол” на Дражето:

“Ямбол е града, Ямбол е стила

Във Ямбол живеят всички мои хора

Ти си от друг град и си мислиш, че си от отбора

Но не си! Разбираш ли ме ти?

Като не си – махни се, отивай си!”

Колкото и да сме либерални, трябва да признаем, че свободното придвижване на работна ръка създава проблеми в някои селищни системи. На много места инфраструктурата не е планирана да поеме голям човекопоток и се създават конфликти между местните жители и пришълците. Този процес генерира нежелани шовинистични нагласи у някои по-експресивни натури – “махни се, отивай си!” Постулатите на Дражето ни карат да се замислим дали пък не е време да върнем жителството като ограничителна мярка срещу свръхурбанизацията?

Много анализатори обвиняват българските рапъри в липса на ясна идеология – леви ли са или десни? Повечето изпълнители избягват да се заявят, за да могат да пеят на предизборните концерти и на едните, и на другите. Има обаче и творци, които не крият убежденията си. Типичен пример за това е Устата, който постоянно снове като сърцат парламентьор между два уж враждуващи жанра – рапа и чалгата. Още в началото на кариерата си той категорично заяви пристрастията си към левите идеи в своята изповед “Лявата ръка”:

“Никоя жена, нито, нито една

не е била по-добра от лявата ръка.

Нито една, нито, нито една

не е била по-добра от лявата”

С този текст Устата демонстрира правилното отношение на истинския марксист към капиталистическата жена – щом тя отказва да прави секс без пари, трудещите ще се оправят със собствената си работна ръка. И то лява, за да няма никакви съмнения какви са убежденията им.

Както виждате българските рапъри са раждали много повече обществено-политически послания през годините на прехода, отколкото българските депутати. Но въпреки това Маниака бе изхвърлен от системата като ненужно тяло.

Един човек на изкуството падна в жертва на новата власт.  

 

 

Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 18 юли 2009

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close