Как да станем автори в списание

Как да станем автори в списание

 

       “Във всеки тих бар на света

има по един тъжен мъж”

                                                               Реймънд Чандлър

 

“Във всеки тих бар на света

     има по един графоман”

                       Иво Сиромахов

 

Преди десетина дни, докато си пиех “Bushmills”-а в един бар, ме заговори някакъв агент, да го наречем Евлоги, който каза, че бил чел статиите ми в MAX и много го кефело как пиша. В първия момент ми стана приятно, но понеже съм високомерно копеле, сложих на лицето си маската на безразличието и се направих, че не ми пука. Един вид: аз такива похвали слушам по сто пъти на ден, разбираш ли….

Евлоги обаче продължи да ме хвали, дори цитира някакви мои лафове и каза, че като ги четял “направо се насирал от смях”. Взе да ми става досадно и за да прекратя разговора, му казах “наздраве”.

Това беше грешка от моя страна. Моето “наздраве” така го отприщи, че вече виждах как вечерта ми върви към провал.

Тоя пич не знае ли, че понякога човек отива на бар просто за да помълчи?

Върху мен се изсипа поток от думи и чак след няколко минути разбрах каква била цялата работа. Евлоги се изживявал като неоткрит литературен талант и ме помоли да му дам акъл как да “пробие в лайфстайл-списанията”, както той се изрази.

Аз му казах, че ще си помисля и ще му отговоря след няколко дни.

Човекът яко се зарадва, взе едно листче и ми написа номера на джиесема си и даже мейла си.

Аз обаче загубих това листче. И понеже съм обещал, а аз държа да спазвам обещанията си, чрез страниците на MAX му изпращам отговора си:

 

Драги Евлоги,

 

Въпросът ти ме затрудни.

Първо: не знам как се “пробива” в списание. Пробивал съм само вкъщи с помощта на бормашина. Но дупките станаха малко криви, така че едва ли бих могъл да ти бъда гуру в пробиването.

Второ: не знам какво е “лайфстайл-списание”. Според мен има мъжки, женски и специализирани списания (тип “Пчела и кошер”, “Орач и плуг” и т.н.)

Пък и изобщо се съмнявам, че в българския лайф има някакъв стайл, ама това е друга тема.

Добрата новина за теб е, че в днешно време доста хора се препитават с писане.

По страниците на списанията се подвизават цели армии от редници на перото, които са скътали в раниците си маршалската клавиатура и вярват, че все някой ден ще дочакат своя “Пулицър”.

Някои от тези автори са наистина талантливи. Други сегиз-тогиз почесват топките на Пегас и кротко чакат хонорарите си пред касите на редакциите.

Така или иначе – в българската преса има място под слънцето за всеки амбициозен човек.

Но не е достатъчно да си само амбициозен.

Трябва да си избереш и амплоа. Авторите в българските списания се делят на няколко основни категории:

1. Автори-отворковци

Това са хора, които самонадеяно и безапелационно се изказват по всички актуални въпроси. Те разбират от политика, телевизия, футбол, секс, наясно са с кризата в Ирак, глобалното затопляне, птичия грип и дори дават акъл как да се държим с Кадафи.

Ако си решил да ставаш автор-отворко, трябва да имаш някаква теза (всъщност може и да нямаш) и да я представяш на леко просташки жаргон, сякаш си работник-интелигент, седнал да изпие няколко бирички с приятелите си.

Друго важно условие да станеш автор-отворко е винаги да защитаваш глупави популистки тези като “защитата на крайните интернет-потребители”, “легализацията на меката дрога” или някаква екологична простотия.

2. “Скандални” автори

Под тази квалификация се препитават доста автори, които страдат от т.нар. “синдром на мръсната уста”. Всъщност не страдат те, а читателите им, но това не бива да те притеснява, драги Евлоги, защото българският читател е свикнал да страда.

“Скандалните автори” смятат, че са “скандални”, защото текстовете им изобилстват от думи като “кур”, “путка”, “педал”, “да го духаш”,  “да ти го начукам” и т.н

Използването на такива изрази издава сериозни сексуални проблеми, но какво ти пука? Нали искаш да ставаш лайфстайл-писач, а не сваляч?

При “скандалните” автори формулата на успеха е простичка и прозрачна. Вземат някакъв социален проблем – да речем наводненията в Ихтиман и правяг статия за това колко лошо нещо са наводненията и как държавата не може да се справи с тях. След което поръсват цялата статия с думички като “хуй”, “путка”, “мама ви да еба” и т.н.

Тоест вместо да напише: “Питам се къде се е скрил премиерът по време на наводненията”, “скандалният” автор пише: “Питам се чий хуй дърви премиерът по време на наводненията?”

Аз лично не виждам нищо скандално в това. Скандален е Майкъл Мур, скандален е Салман Рушди. Да пишеш “путка” и “хуй” изобщо не е скандално. Но се продава.

Така че, драги Евлоги, ако си избереш ролята на “скандален автор” иди на някой мач, седни в агитката и записвай всичко, което чуеш. После се прибери, изсипи вWord-а всички псувни, които си записал и статията ти е готова.

3. Автори-патриотари

В някои издания се толерира наглата байганьовщина, скрита зад “национални каузи”. Идеята на повечето такива каузи, драги Евлоги, е че колкото си по-прост и по-космат, толкова си по-родолюбив.

Авторите-патриотари са убедени, че българите сме по-висша раса от другите народи, но някой все ни прецаква.

Ако решиш да се присъединиш към тази група, трябва редовно да гледаш Юлиян Вучков, да споделяш вижданията му  и да пишеш по теми като “спасете АЕЦ Козлодуй”, “ограбването на държавата”, “изтичането на мозъци“, “еврейския заговор”, “политиците обслужват чужди интереси”, “събудете се, българи!”, “европейците искат да ни прецакат с тоя евросъюз” и т.н.

4.Автори-мрънкачи

Те са една малко по-импотентна разновидност на патриотарите. В смисъл че не са толкова агресивни. В текстовете си те не се карат на читателя, а по-скоро мърморят като пенсионер, ударен от футболна топка. 

Любимите им теми са:  “намалете цената на хляба”, “вдигнете пенсиите”, “дайте повече почивни дни за Коледа”, “съсипаха здравеопазването”, “българките са най-красивите жени, но работят като проститутки в Европа”, “децата на България са наркомани”, “интелигенцията гладува”.

Зад тези фрази стоят едни тягостни въздишки по комунизма, когато некадърните автори-мрънкачи имаха прилични с нищо незаслужени доходи.

5.Автори-неразбрани гении

Това са автори, които са прочели (или някой им е разказал) две-три “постмодерни” книжки и се опияняват от собствената си ерудиция. Основната тема в текстовете им е да обвиняват “българската простотия” за собствената си несъстоятелност. Вярват, че чалгата, телевизията и градският транспорт са създадени с единствената мисия да пречат на таланта им. Обичат да цитират Дерида, Хабермас и Тойнби и смятат, че това ги прави с няколко сантиметра по-високи от всички останали.

Ако решиш да си в тази група, няма никакво значение какво ще пишеш, защото никой няма да чете текстовете ти, но пък ще си вземеш малкия постмодернистичен хонорар.

6.Автори-конспиратори

В тази кохорта се препитават автори, които си дават вид, че разполагат с вътрешна информация, която не е достъпна за простосмъртните.

Те се разхождат с физиономия, която загатва, че може би снощи са провели поверителни разговори с Блеър, Буш и Путин и те искрено и лично са им изповядали страшни тайни за голямата политика.

Конспиративните анализатори вярват, че са нещо като Бухала, за когото Мечо Пух казва: “Ако някой знае всичко за всичко, това е Бухала, който знае нещо за нещата”

Тези автори най-често черпят сведения от някой дребен политик, който им подхвърля някаква измислена клюка, за да им гледа сеира.

После тази клюка бива облечена в мистериозни изречения от сорта: “От централата на БСП излъчват недвусмислени сигнали, че ключов министър ще бъде пожертван на идния пленум…”, “В следващите няколко дни ще стане ясно чие лоби ще надделее…”, “ръководни кадри от трите управляващи партии намекват за непреодолими конфликти в коалицията…” и т.н.

Авторите-конспиратори винаги правят предвиждания, които никога не се сбъдват, но никой не им държи сметка за това.

Така че, ако искаш да си от тях, драги Евлоги, пиши загадъчно и хвърляй смело на публиката своите версии и прогнози!

7. Автори-смехурковци

Това най-често са автори в напреднала възрасткоито се опитват да гледат иронично на събитията и както са ги учили навремето “да осмиват недъзите на обществото”.

Но тъй като водят мизерно съществуване, целият хумор на “смехурковците” се върти около цените на парното, акциза на домашната ракия и плетените жилетки от леля им.

Понеже са и мързеливи, работят основно в кратките форми. Най-често пишат епиграми от сорта:

“Каква поредна драма,

поскъпна пак салама”…

Проблемът е, че вече никъде не публикуват такива нещастни текстчета. Дори и в “Стършел”.

 

И така, драги Евлоги, погледни добре горните седем категории и си прецени, към коя те влече най-много.

След това седни и пиши. Ако си талантлив, все някъде ще харесат текста ти.

Накрая искам да ти дам един приятелски съвет. Ако случайно в някой бар срещнеш автор или редактор от някое списание, в никакъв случай не го заговаряй.

Ако видиш такъв човек, имай предвид, че той е имал тежък ден – най-вероятно от сутринта се е бъхтал над Counter-strike и сега дави в алкохол мъката си от факта, че якия скок не му се получава, въпреки че всеки път мощно се набира на спейсбара и яростно върти мишката наляво.

И ако в такъв момент седнеш да му говориш за творческите си планове, той със сигурност ще те отсвири, а може дори да те напсува.

Разбираш ли сега, драги Евлоги, какъв късмет си извадил, че попадна на търпелив и възпитан автор като мен, който нито те напсува, нито те отсвири, ами даже ти пише тука да ти дава акъл, сякаш му пука за тебе!

И ако някой ден немилостивата съдба отново ни срещне в някой бар, просто кажи едно “наздраве” и ходи да пробиваш в лайфстайла някъде другаде, графоманино нещастен!

  *

Текстът е публикуван в сп. MAX, юли 2007

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close