Как да спасим българското кино

 

Следя с тревога нещото, наречено “българско кино”. От това, което гледах, останах с усещането, че снимането на филми е последното убежище на хора, които копнеят за самоубийство и отправят от екрана последните си послания, преди да си прережат вените.
Толкова мъка  и безпомощност няма дори във футболното ни първенство.
Някои казват, че причината за тая тягостна мизантропия и скука е липсата на държавни пари за производство на филми. Навремето, когато държавата финансирала филмите, всичко било доста по-веселичко и нормално.
Аз обаче съм убеден, че проблемът не е в парите, а в липсата на идеи. Съвремието ни изобилства от сюжети, които плачат да бъдат разказани.
И понеже по професия съм сценарист, а по душа съм патриот, аз реших да подаря безвъзмездно на българската кинематография три актуални сценария, взети от живия живот:

 

“Ако не вкараш, ти вкарват” – романтична спортна драма

Филмът започва с черно-бели кадри, снимани сякаш от любителска камера. Деца играят футбол на кална поляна. Едно от тях (малкия Митко) измъква топката, финтира няколко защитници и вкарва красив гол. Публиката е на крака.
Надпис: “няколко години по-късно”. Кадрите вече са цветни, и играчите не са деца, но ситуацията е същата – един играч се измъква с топката, финтира защитниците и вкарва същия гол. Стопкадър – виждаме, че това е вече порасналият Митко Бербатов.
На трибуните е Стоичков, скочил е на крака и вика нещо. Не се чува какво вика, но по устните му се разчитат думите “путката майна”.
На забавен каданс виждаме Бербатов, който приема овациите на публиката.
Зазвучава тъжна музика.

Гласът на Бербатов зад кадър:
Да не забравяме, че футболът е колективна игра. Заслугата е на целия отбор. Видяхте, как съдията се подигра с труда на момчетата. Освен това старото правило гласи, че ако не вкараш, ти вкарват…Не ме интересува класирането, ние мислим мач за мач. Настроението в отбора е супер. Ние си играем нашта си игра, другите не ни интересуват…

 

Кадри от голове на Бербатов, които преливат в други емблематични моменти от историята на българския футбол: Вили Вуцов подскача край тъча, Гонзо тича по гащи, фенове на “Ботев” замерят с камъни Христолов…
Отново звучи тъжна музика.

Гласът на Бербатов зад кадър:
Имахме много положения, но не стигнахме до гол. Просто нямахме малшанс. Те имаха едно положение и си го вкараха. Отдавна съм престанал да коментирам съдийството, но резултатът щеше да е друг, ако съдията беше свирил 50 на 50…

 

Камерата се пренася в оживена бирария. Капачка от бира удря Димитър Пенев по главата. Той се обръща към камерата и започва да говори. Докато говори, непрекъснато се оглежда.

 

Пенев:
Може да се каже, че аз открих Барбуков. Той е най-добрият в малката палантерия. Но така и не намерих опорен среден, който да му дава пасове.

 

Кадри от “Син Сити”. На сцената пее Алисия, а пред нея Валери Божинов и Ники Михайлов хвърлят гюбеци.
Към тях се приближава прочутата репортерка Петя с големите цици.

Петя с големите цици (към Ники Михайлов):
Какво мислиш за Митко Бербатов?

Ники Михайлов:
Кой?

Петя с големите цици (към Валери Божинов):
Какво мислиш за Митко Бербатов?

Валери Божинов:
Кой?

Петя с големите цици:
За Бербатов.

Валери Божинов:
Нищо не се чува, тука е ебати гюрултията.

Петя с големите цици (към камерата):
Както виждате, уважаеми зрители, Митко Бербатов е по-известен в Англия, отколкото у нас. Но така е, никой не е пророк в родината си.

 

Звучи тъжна музика. Вместо финални надписи, Петела съобщава на глас какъв екип е реализирал предаването и с кой петеес са го снимали.

 

“Как бе преодоляна кризата на десницата” – политическо софтпорно

Народни представителки от десните политически сили се събират в китен планински курорт на семинар по темата “Ролята на жените в обединението на десницата”. Беседите се водят на закътана поляна, край малко езерце.  Участничките в семинара са събрани около голям огън, на който мургави младежи въртят барбекю.
Разговорът бързо става неформален – дебатите за десницата неусетно преливат към темата за безбожните цени на кожените палта в мола, а оттам лека-полека се навлиза и в кулинарната проблематика.
Поводът е първата изпечена на барбекюто наденица. Палава заместник-председателка на парламентарна група демонстрира, че може да я погълне цялата, без да се задави.
Това предизвиква завист у колежките й, те грабват всички наденици от барбекюто и започват да се надпреварват коя колко може да поеме във всичките си телесни отвори.
Постепенно в този своеобразен парламентарен тимбилдинг се включват и мургавите стопани на скарата и семинарът продължава в дух на сътрудничество и конструктивизъм. Дебатът става все по-емоционален и шумен, чуват се и отделни стонове, които доказват, че за българската депутатка политиката е не само професия, но и страст.
Накрая всички участнички в семинара се обединяват около извода, че българската десница има нужда от повече твърдост и по-дълбоко проникване в проблемите.

 

 

 

“Мойта песен вече е изпята” – мюзикъл

 

В малък провинциален град расте талантливата и трудолюбива девойка Невенка. Денем тя помага на майка си в отглеждането на добитъка, а вечер пее в местната кръчма хитовете на Неда Украден и Индира Радич.
Песните на Невенка се приемат радушно от местната интелигенция, която пъха в тучното й деколте банкноти с различен номинал.
Ала един ден пред кръчмата спира стар, очукан автомобил и от него слиза самият Елвис Пресли. Суровото му лице е насечено от бурите на шоубизнеса, през които е минал. Той влиза в кръчмата, сяда сам на маса и си поръчва тройка кебапчета, лютеница с лук и голяма сливова.
В този миг Невенка запява и кебапчето засяда в развълнуваното гърло на Елвис. Той се просълзява (не е ясно дали от музиката или от лука в лютеницата, но това не е важно) и веднага след песента скача от масата, издърпва Невенка в кухнята на кръчмата и й обещава бляскава кариера в попмузиката. Малката певица тръгва към големия град….
Големият град я омайва с блясъка си, но я сблъсква и с коварството си.
Там наивната Невенка осъзнава, че пътят й към славата няма да е лек. А и всички я лъжат. Оказва се, че нейният откривател не е Елвис Пресли, а е Цецо Елвиса. Устата веднага й предлага да запишат дует, но после се отмята и го изпява със Софи Маринова. Графа й обещава да й напише парче, но е толкова зает да търчи от церемония на церемония, за да си прибира всичките музикални награди, че не му остава време за нея…
Докато се лута в търсене на собствен стил, Невенка преминава през актуалните за момента чирпански сайкъделик-фънк и симитлийски чилаут фюжън с етноелементи.
Но идва най-лошото – една вечер тя е отвлечена от злодея Милко Калайджиев, който я затваря в нелегално студио и я заставя да пее като беквокал “къде си батко, къде си батко” в едноименния му хит.
Смазана от простотията на попфолка, Невенка отчаяно се опитва да избяга. Един ден тя успява да позвъни на своя откривател Цецо Елвиса, но той й затваря телефона.
И все пак доброто побеждава. Една сутрин в нелегалното студио нахлуват антимафиоти, предвождани от министъра на културата Стефан Данаилов, изземват всички нелегални дискове, а Милко Калайджиев го събличат гол и насила го снимат в подкрепа на кампанията “Пиратството ограбва”.
На тръгване Невенка горчиво му казва: “Сбогом, Милко! За тебе песен нямам”.
След всичко преживяно, младата певица преценява, че големият град не е за нея и е време да се завърне към корените си.
Във финалната сцена тя пак е в родната кръчма и пее “Soldier of fortune” пред големия рок-меценат Цонко. Той й обещава, че след 30-40 години ще я покани в Каварна да изнесе концерт за джулай морнинг. Невенка се разплаква от вълнение, едрите й сълзи капят в лютеницата с лук.

 

 

*Текстът е публикуван в сп. MAX, март 2008

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close