Как да реформираме образованието окончателно

Как да реформираме образованието окончателно

 

Ако някой си мисли, че в България реформите не вървят, нека погледне образователната система. За последните 20 години в средното образование бяха извършени над 30 реформи и сега то представлява един букет от различни тенденции и схващания.

Западняците твърдят, че доброто образование трябва да е консервативно и да не се променя много-много. През последните години обаче българските просветни министерства обориха тази закостеняла философия и доказаха, че учениците и учителите трябва да живеят в постоянен стрес, за да не се отпускат и да не мислят за глупости.

Защо да има един учебник по история, когато може да има осем?

Нима плурализмът е нещо лошо?

Защо да има единна система за оценяване?Нима индивидуалният подход е осъдителен?

Някои черногледци мърморят, че учениците не четяли. А да не би политиците да четат?

Дошло е време да извършим и последната реформа в образованието и да обърнем учебниците с хастара нагоре. Сегашните учебници са задръстени от купища ненужна информация, която няма нищо общо с реалността и отчуждава децата от истинския живот.

Учениците са наясно, че това, което зубрят в момента, едва ли ще им потрябва някога в живота освен ако не станат автори на учебници (занаят доходен, безгрижен и безотговорен).

Да си отличник в наши дни е не само непрестижно, но и абсолютно безперспективно. Какво като знаеш законът на Джаул-Ленц, щом съученичката ти всяка вечер е в „Син Сити” и печели повече от родителите си?

Крайно време е училището да спре да произвежда безсмислено информирани аутсайдери. Животът принадлежи на прагматиците и затова училището трябва да дава по-практични и утилитарни познания. Ето няколко идеи как да стане това:

Математика

Задачите с тръби, които пълнят и източват басейни за определено време, вероятно са суперважни за авторите на учебници, но колко хора в живота ще се сблъскат с необходимостта да претакат басейни?

Ала на всеки от нас му се налага да попълни данъчна декларация или да изчисли от коя банка ще му е най-изгодно да вземе жилищен кредит. Или пък да седне на чашка с приятели и да пресмята трансферната цена на Бербатов в паундове, евро и левове. Защо тези неща не се учат в училище?

Химия

За някои по-нестандартни личности може би е твърде забавно да изравняват уравненията на окислително-редукционните процеси. Но дори да си изключително успешен в тази област, едва ли момичетата ще те харесват повече.

Със сигурност обаче ще си по-интересен, ако знаеш какви аминокиселини и протеини пият юнаците от кварталния фитнес и как те се отразяват на потентността им. Или пък кое се счита за допинг в съвременния спорт и защо нашите щангисти винаги ги дисквалифицират.

Литература

Да преподаваш “Маминото детенце” на деца, които четат “Властелинът на пръстените” е безсмислено и безнадеждно. Наивната вяра, че “всичко българско и родно” е стойностно, само убива радостта от четенето. Няма никакъв смисъл да се изучават текстове, които са толкова архаични, че учениците се спъват във всяка втора дума и се нуждаят от речник, за да разберат какво е написал авторът.

Пък и концепцията за националните литератури е демоде. Да твърдим, че в нашето тясно дворче нещата са по-стойностни, отколкото в огромния литературен свят, си е чиста комплексарщина.

Убеден съм, че много по-полезно ще е в часовете по литература да се говори за Хари Потър, Карлсон и Пипи Дългото чорапче, отколкото да се анализират пораженията на чорбаджийското мислене върху Нено и Неновица.

Биология

Предполагам, че митохондриите са важни същества, без които нито един образован гражданин не би могъл да просперира в живота. На мен обаче те ми звучат като злобни митологични зверове с враждебни планове за човечеството. Не е ли по-добре да ги оставим на мира и да се занимаваме с далеч по-забавни биологични въпроси като например: защо кокошките нямат цици? защо някои жени също нямат? и защо размерът има (или няма) значение?

Физическо възпитание

Фактът, че в България реферите вече са по-скъпи от футболистите, е знак че трябва да преосмислим концепцията за физическото възпитание. Пък и това, което виждаме по стадионите показва, че състезателите далеч не са били отличници по физическо. Те страдат от дихателна недостатъчност и затруднена двигателна координация. Най-силни са в псувните, което, надявам се, не е заслуга на българското училище.

Музика

Вагнер си е Вагнер и всички ние много уважаваме неговото творчество. (Става въпрос за Рихард Вагнер, а не за Лусио Вагнер, когото също много уважаваме). Но статистиката сочи, че когато почувстват нужда да се докоснат до световната музикална съкровищница, 99 процента от българите не си пускат “Пръстенът на Нибелунгите”, а си пускат Ивана. За някои това може да е простотия, но от друга гледна точка си е патриотичен избор. Музикалното образование трябва да се съобрази с този категоричен избор и да се адаптира към попфолк-звученето на съвременна България.

 Мерките, които предлагам, не търпят отлагане. Последната реформа в образованието трябва да започне веднага и учебниците да се пренапишат и преиздадат до две-три седмици, нищо че сме в средата на учебния срок.

След тази реформа системата или ще оцелее, което ще е белег за нейната жизнеспособност, или ще загине, което ще е знак, че е ненужна.

И България ще заживее без образование – щастлива и глуповата като начинаеща фолкпевица.

 

 

Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 4 октомври 2008

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close