Как да четем интервю с политик

Как да четем интервю с политик

Следя политическите процеси у нас с почуда и омерзение. Българският политически живот се развива в неизвестна посока и става все по-безсмислен. А изразите, с които си служат хората от властта, стават все по-неразбираеми. Когато един британски политик няма какво да каже, той си мълчи. Когато един български политик няма какво да каже, той дава интервю. Тези интервюта поразяват с липсата на всякакъв смисъл. В тях се въртят десетина клишета, които трябва да прикрият липсата на здрав разум. И понеже вече не можеш да разбереш за какво иде реч, аз предлагам на читателите на “24 часа” един кратък речник на най-често употребяваните клишета:

“Трябва да обединим дясното” = трябва най-сетне да седнем и да се разберем за онези пари, за които навремето се скарахме.

“Искаме гаранции за едрия бизнес” = много от спонсорите ни ги изтрепаха.

“Преходът свърши” = кой ебал-ебал, кака се ожени.

“Да правиш тиха дипломация” = да седиш на някое бюро в Министерството на външните работи и тихо и гузно да си почесваш топките. Дипломацията се състои в това колегите ти да не те усетят.

“Корупция има във всички европейски страни” = така де, да не би само ние да крадем?

“Имаме подготвени кадри за всички нива на администрацията” = имаме много безработни роднини, които чакат за някоя служба.

“Трябва да водим гъвкава външна политика” = трябва отзивчиво и чевръсто да въртим задните си части към онези държави, които дават по някой лев за нашата партия.

“Крайно време е да отворим всички досиета” = стига сте се занимавали с мен, има и по-големи мръсници.

“Отварянето на досиетата застрашава националната сигурност” = ако приятелите ми разберат, че съм ги топил, с кого ще си пия уискито?

“Ние сме за пълна прозрачност в приватизацията” = дайте някое заводче и на нас и ще млъкнем.

“Националните медии налагат тенденциозно затъмнение върху нашата дейност” = крайно време е да напишете и за мен статия, как съм бил пълен отличник до седми клас и колко са ме уважавали другарчетата ми в махалата.

“Пропорционалната избирателна система е най-подходяща за българския манталитет” = при мажоритарни избори ще видя парламента през крив макарон.

“Членството ни в Евросъюза ни изправя пред нови предизвикателства” = нямаме представа какви са европейските закони.

“По тази тема е необходим широк обществен дебат = не знаем какво да правим и се надяваме някой да ни даде акъл.

“Трябва да стимулираме българския производител” = чуждите фирми не са свикнали да ни дават рушвети.

“Необходими са данъчни преференции за туризма” = брат ми има няколко хотела на морето и му е много кофти, когато се наложи да плаща данъци.

“Медиите са корумпирани и обслужват нечии интереси” = една добра дума не са казали за мен.

“Получихме ясни гаранции от европейските ни партньори” = хората от Европейския съюз казаха нещо, ама как да ги разбера, като не знам английски.

“Някой трябва да поеме политическата отговорност” = крайно време е тия некадърници от ръководството на моята партия да отстъпят поста си на някой способен човек като мен.

“Няма проблем да си подам оставката, но това няма да реши проблемите на държавата” = никой не мой ма върна на село.

“Нужен ни е закон за лобизма” = Стига сте давали пари само на управляващите. Дайте нещичко и на нас!

“В политиката трябва да има морал” = чувствам се прецакан, че някои мои колеги чукат манекенки, а аз – не.

“Демокрацията породи чувство на носталгия към комунизма” = когато бях в окръжния комитет на БКП, беше ебати кефа.

“Единственият изход в момента са предсрочни парламентарни избори” = мечтата на мама е да ме види министър.

“Нашата партия направи задълбочен анализ на политическата ситуация” = снощи се напихме като кучета в една кръчма и яко псувахме правителството.

“Оперативно интересни лица” = престъпници, които ми дават пари.

“Оперативно безинтересни лица” = престъпници, които не ми дават пари.

“Нужна ни е повече толерантност към различните” = кво като съм педераст? Тва да не би да е обидно?

Предложеният от мен тълковен речник е универсален. С негова помощ ще можете да разберете всяко едно политическо интервю. Но от това едва ли ще ви олекне.

 

*Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 26 април 2008

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close