сп. “Жената днес”, март 2010

сп. “Жената днес”, март 2010

ИВО СИРОМАХОВ: IT’S SHOWTIME

– “Изкуството е единственото сериозно нещо на този свят, а творецът – единственият човек, който никога не е сериозен”, казва Оскар Уайлд… Колко е важно да бъдеш сериозен в днешно време?
– За мен е важно да бъда несериозен. Забелязал съм, че колкото по-тъп е човек, толкова по-насериозно се взема.
– Преди 18 години у нас се зароди един тв дисПут – между културата и бахура. Докъде стигна той, според Вас? Кой кого изяде? Имат ли бъдеще заедно?
– В гениалния скеч на Теди Москов нямаше противоречие между културата и бахура, напротив. Лирическият герой обичаше и културата и бахура и се разкъсваше в любовта си към тези две екзистенциални потребности. Аз лично също обичам и двете и се старая да намирам баланса между тях.
– За какво мечтаехте като малък и в какво се превърнаха мечтите ви?
– Мечтаех да стана футболист. Не станах и се радвам, че не станах. Днес вероятно щях да ритам в нашето посредствено първенство и да се напивам по чалга-клубовете. Сега мечтая да видя децата си успели хора.
– Казвате, че постоянно изправяме децата си до стената и ги разстрелваме с тъпи въпроси. Какво научихте от своите синове? За какво мечтаят те?
– Тъпотата наистина може да те убие. Особено когато си дете и все още нямаш изградени защитни механизми срещу Вселенската Простотия. От моите синове се научих да прощавам. И на други неща съм се научил от тях, но те са твърде лични и не ги споделям с никого.
– Какъв е мъжът днес? По какви жени се прехласва “той”?
– Не знам. Аз съм противник на всякакви обобщения. Предполагам, че истинските жени са харесвани през всички епохи.
– Най-добрият съвет, който сте получавал?
– Когато бях на 18 години, кандидатствах режисура в НАТФИЗ. Не знаех какво точно трябва да правя на изпитите, затова отидох да се посъветвам с големия режисьор Младен Киселов. Споделих му намеренията си с надеждата той като преподавател да ме „светне” за някой номер, да ми каже каква е печелившата стратегия на изпитите, за да бъда приет за студент. Вместо това той ми каза само: „Бъди себе си, не се прави на нещо друго”. Спомням си, че тогава бях много разочарован. Казах си: тоя човек нещо ме будалка и не иска да ми каже никакви хватки. А бях убеден, че има някакви хватки, които гарантират успеха. Днес, 20 години по-късно разбирам, че Киселов ми е дал велик съвет – да бъда себе си. Съвет, който следвам всеки ден.
– Книгите, театъра, телевизията – коя е най-силната ви страст или част?
– Телевизията ми е професия, писането ми е страст, а театъра остана в миналото ми. Но пък сегашната ми работа има много допирни точки с театъра – създаваме роли, работим с актьори, изнасяме представления всяка вечер. При това пред милионна публика.
– Какво не трябва да знаят зрителите и читателите за Иво Сиромахов?
– Нищо не трябва да знаят за мен, така както и аз не знам нищо за тях. Най-добре е да си останем забулени в неизвестност един за друг.
– Вашето творчество разсмива /вероятно и разплаква/ много хора. Вас какво ви разсмива?
– Мен ме разсмива творчеството на Уди Алън, Мънро-Саки, Марк Твен, Хашек.
– Има ли някоя вселенска мъдра мисъл, която да дава тон в живота ви?
– Кажи ми кои са приятелите ти и аз ще ти кажа какви тъпанари са.
– Какво си казвате, когато нещата са зле?
– Казвам си: бахмааму, загазих.
Какъв е фьешън-стайлинга на медиите в България?
– Позорен. Модата е да се върви след силните на деня и да се славословят безсрамно. Затова казионните медии вървят към своя залез, а на преден план излизат независимите интернет-блогове, в които има много повече обективна информация и по-честни анализи.
– Бихте ли провели тв референдум за избор на най-тачения актьорски образ в “Шоуто на Слави”? /Шишо Бакшишо, бай Шиле, Цеко Сифоня и Хулиган Кучков и останалите../?
– Не. Всеки един от тези образи, пародира различни черти на българина. Безсмислено е да ги противопоставяме. Те се допълват и сборът от всички тях може би ще ни даде картината на съвременния човек.
– От какъв супер-герой има нужда българския народ?
– Само нациите в беда имат нужда от герои. Нормалните народи не се нуждаят от герои, а от професионалисти. А у нас забелязвам постоянно озъртане за това кой да е следващият герой. Може би ни трябва някой като Супер Любо, да хвърчи безсмислено напред-назад, да му се радват бабичките…
– Наистина ли вярвате, че хората обичат да са единни в глупостта?
– Разбира се. Този процес най-отчетливо се наблюдава по време на избори. Тогава хората масово загубват разсъдъка си и подкрепят разни типове, които твърде скоро започват да им причиняват страдания.
– Какъв е шансът чушкопека да цъфне на българската евро-банкнота?
– Аз се съмнявам, че ще доживея времето, когато ще се появи българска евро-банкнота. Но ако някой ден след 200-300 години това все пак се случи, чушкопекът ще е най-подходящият символ на българската култура. Повечето от нещата, създадени у нас са точно такива – грозни, функционални и изразходващи много енергия.
– Каква е топлата връзка между българските политици, чалга-певици и футболисти?
– Плейбекът. Всичките само имитират работа.
– На какво се смее българския народ?
– На същото, на което се смеят и другите народи. Добрият хумор няма националност.
– Най-новата Ви книга “Няма смисъл” е посветена на нашенския елит. Ще ли ви се някой ден да има повод да напишете “Има смисъл”?
– Не вярвам това да се случи. Безсмислието не може да свърши просто така, от само себе си. Нужни са постоянни целенасочени усилия в тази посока. А това очевидно не е сред приоритетите на обществото. Така че дефицитът на смисъл ще продължава да расте.
– Вашата рождена дата, 29-ти декември съвпада с тази на доста видни личности:
Андрю Джонсън /17-ти президент на САЩ/, актьорите Джъд Лоу и Джон Войт, Били Мичъл /баща на US Air Force/. Вярвате ли в знаците на съдбата?
– Това че съм роден на една дата с тези велики хора не ме прави велик, уви. На всяка дата от календара са се раждали както много успешни хора, така и големи боклуци. За да успееш, не е достатъчно само да се родиш. Трябва и да поработиш.
– Според астролозите, тъгите на България започват с факта, че е основана под знака Козирог. Вие също сте от тази зодия. Какво ви говорят звездите?
– Звездите нищо не ми говорят, а и аз им мълча. Не са правени опити за установяване на контакт нито от едната, нито от другата страна. Към хороскопите съм настроен скептично. Зодиакалните прогнози по вестниците са едно от най-ярките проявления на колективната глупост. Ето, казвате, че съм роден на една дата с Джъд Лоу, но се съмнявам, че ни се случват едни и същи неща.

Мария Тонева,
сп. “Жената днес”, март 2010

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close