Интервю с Иво Сиромахов, Lira.bg

Интервюта

Иво Сиромахов: Писането на

книги е диалог, а не проповед

 

Интервю на Елена Бойчинова, Lira.bg

„Български работи“ отново ли е толкова тъжна, като предната ти българска злободневна книга „Уважаеми зрители“?

– Аз не смятам, че “Уважаеми зрители” е тъжна книга. Вярно е, че описва една тъжна действителност, но със средствата на иронията и сарказма. Най-лесният начин да приемеш отвратителната реалност е да й се надсмееш. Подобен е и подходът ми в “Български работи” – книга за неумиращата байганьовщина, за невежеството, безпочвеното патриотарство, сексуалното самохвалство и агресивната простащина. Това са неприятни черти от българската народопсихология, но погледнати отстрани изглеждат смешно.

– Анотацията на книгата описва доста негативни „български“ качества. Толкова ли е грозна картинката на настоящето ни?

– Ами не е особено оптимистична. Въпреки, че географски и политически сме част от Европа, манталитетът ни хич не е европейски. Мръсотията, тарикатщината, завистта, бабаитлъка са неизкореними. Както е казал великият Алеко “европейци сме ний, ама все не сме дотам”.

– Колко често трябва да препрочитаме „Бай Ганьо“ и какво трябва постоянно да си припомняме от него?

– “Бай Ганьо” е българската Библия. Но когато говорим за четене, думата “трябва” е неуместна. Четенето е удоволствие, не бива да го смесваме със задълженията.

Смяташ ли да напишеш изцяло хвалебствена и положителна книга за българщината?

– Постоянно се опитвам да напиша нещо позитивно, но все иронично излиза.

– Не те ли притеснява това, че осмиването на разпространени предразсъдъци, те прави „черен“ в очите на хората. Все пак не всеки крал обича да му казват, че е гол…

– Да, някои хора са докачливи и не обичат да се шегуват със себе си. Разпознават се в художествени образи, обиждат се и започват да пищят, че не били такива. Ами такива сте, съжалявам. Щом се обиждате, значи наистина имате проблем.

– Кога ще се изчерпят глупостта и пошлостта, които създават сюжети като този в „Уважаеми зрители“, а най-вероятно (според анотацията) и в „Български работи“?

-Глупостта и пошлостта са неизчерпаеми. Те са единствената национална традиция, за която съм сигурен, че ще пребъде във вековете.

– Кое е най-тежкият проблем на днешното време – политиците ни, бизнесът ни, мързелът ни, „свободните ни медии“ ли?

– Те са свързани. И политиката, и бизнесът, и медиите са резултат от националния манталитет. Ако на избори се кандидатира образован, възпитан човек, който знае няколко езика и срещу него се изправи мутра-тарикат, който не е чел нито една книга, но говори “народняшки” и обещава на избирателите, че “ще ги оправи”, кой според вас ще събере повече гласове? Хората избират политици, които разпознават като себеподобни. Предпочитат онзи, който гледа намръщено, мрази съседите си, ходи с размъкнат анцуг, мирише на пот, бие жена си, преяжда на празници, изхвърля боклука си през прозореца, и изобщо е “наш чуйек”.
Същата е ситуацията и в медиите. Чудесно е да има сериозна, авторитетна преса, но кой ще я чете? Тиражите на жълтите вестници са десетократно по-високи. Излиза, че читателите, които изпитват потребност да четат гнусотии, са много повече от онези, които искат да получават качествена и смислена информация. Това е положението.

– Протестите трябва ли да се възобновят и това може ли да доведе до промяна?

– Протестите могат да доведат до промяна само ако се обединят около някаква кауза. Сега хората са разединени, и политиците се възползват от това.

Миналото лято не ти ли даде малко надежда?

– Да, има надежда, но малко. Хората ходиха цяло лято по улиците, надуваха свирки, биха тъпани, караха кънки, разхождаха си кученцата, но така и не казаха какво искат. Мажоритарни избори ли, премахване на партийните субсидии ли, референдуми ли… Смяната на хора няма да промени нищо, ако няма промяна в системата.

– Хуморът и осмиването водят ли до промяна в мисленето?

– Не. Водят само до добро настроение. Но и това не е малко. Не страдам от комплекса, че писателят непременно трябва да е ментор, който дава акъл и размахва пръст пред читателя, сякаш го превъзхожда в нещо. Писането на книги е диалог, а не проповед.

– Ти си един от най-публичните български писатели. Работата ти в Шоуто на Слави държи фокуса върху теб, това пречи ли или помага?

– Помага при първата книга. Да ти научат името. Оттам насетне, ако не си добър, никаква телевизия не може да ти помогне. Наивно е да се надценява силата на рекламата. Колкото и рекламирана да е една книга, ако тя не е добра, никой няма да купи следващата книга на този автор. В писането на книги нямаш право на грешка.

– Имаш ли рецепта за правенето на бестселър?

– Да се говори за бестселъри в България е твърде пресилено. Тук като продадем десет хиляди книги, се разцепваме от кеф, а това са смешни тиражи на фона на истинските бестселъри Гришъм, Джоан Роулинг, Патерсън, Балдачи.

– На какво учиш начинаещите писатели в курсовете по творческо писане?

– Давам им практически съвети, защото писането е преди всичко занаят, който се подчинява на строги правила. Аз съм научил тези правила самичък, по метода “проба-грешка”, не е имало кой да ми ги каже. И сега ми е изключително приятно, че има с кого да споделя опита си.

 

Интервю с Иво Сиромахов, Lira.bg

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close