ИВО СИРОМАХОВ: Телевизорът да възпитава? Това е все едно кафеварката да ни учи да четем

 

Интервю на Пепа Йорданова,
в. “Всичко за семейството”

– Български работи ли бяха и тези избори?

– Разбира се. Сюжетът е един и същ още от времето на Алеко – “Бай Ганьо прави избори”. Хората до такава степен са оскотели от мизерия, че за голяма част от тях единственият шанс да осигурят храна за децата си е да си продадат гласа за 30 лева. Това не е политически избор, това е гласуване на отчаяните.

– Какъв е твоят прочит на резултатите сега?

– Резултатите са справедливи – всеки получи точно толкова, колкото заслужаваше. Много по-добре е в парламента да има осем партии, вместо три. Това ще ни предпази от авторитарно управление. Защото в България когато една партия държи цялата власт, тя веднага тръгва да гази законите. Повече партии – повече демокрация.

– Каква е твоята надежда нещо да се случи в тази държава?

– Ако искаме нещо да се случи, трябва да променим избирателната система. Депутатите трябва да се избират мажоритарно. Съдиите, прокурорите и полицейските началници трябва да се избират пряко от народа. Важните въпроси трябва да бъдат решавани с референдум. Иначе нищо няма да се промени и ще сме вечно недоволни.

– Наистина ли всички политици са маскари?

– Не, разбира се. Само 90 процента от тях са негодници. Има едни 10 процента, които са компетентни и почтени, но техният глас няма как да се чуе в общата врява. А и те нямат шанс да се издигнат в партийната йерархия. Партийните ръководства предпочитат хора като Цецка Цачева, Лъчо Мозъка, Мая Манолова, Йордан Цонев. Читавите са избутани в периферията.

– На кого трябва да вярваме?

– Не трябва да вярваме на никого. Всеки сам кове съдбата си.

– Какво може да накара българите да гласуват?

– Защо трябва нещо да ги кара? Да не гласуваш също е проява на гражданска позиция. В общество от курви понякога е по-достойно да останеш ерген.

– Защо се промени митологията за българина – че е работен, гостоприемен…

– Защото това са митове, които никога не са отговаряли на истината. Не можем да наричаме работлив един народ, който цяла година живее с мисълта дали за Гергьовден ще му дадат шест почивни дни и дали за Коледа ще му дадат десет. Ние сме на първо място по почивни дни в Европейския съюз. Тогава защо се учудваме, че сме на първо място и по бедност?

– Често повтарят, че българите си заслужават политиците. А заслужават ли си и медиите?

– Заслужават както много по-добри политици, така и много по-добри медии. Между другото медиите през 90-те години бяха много по-свободни и много по- почтени, отколкото са сега. Бяха критични, иронични, смели. Деградацията им започна през последните 5-6 години. Голяма част от журналистите предпочетоха да са говорители на политиците, вместо да са техен коректив. Четвъртата власт беше изядена от останалите три.
Но по-страшната катастрофа е пожълтяването на медиите. Фактът, че се занимават не с действията на министрите, а с това какви чорапи носят и какъв е цветът на черчеветата в апартаментите им. Информационният поток e задръстен от тежки тъпотии, така че отвращението на хората от медиите е обяснимо.

– Мен автоцензурата повече ме стряска, а не цензурата. При теб появява ли се някога?

– Хуморът и сатирата са жанрове, които не допускат цензура и автоцензура. Ако тръгнеш да фризираш една смешка, ще я убиеш. Силата на смеха е, че той руши табута, събаря авторитети, разбива клишета и общоприети правила. Няма как да бъде възпитан, вчесан, напудрен и обществено приемлив.

– Твоето оръжие е сатирата, към кого е насочена в новата ти книга?

– Книгата “Моят таен любовен живот” разказва за една любов между българин и американка. Американката пристига в нашата мила родна страна, за да се запознае с местната култура. И се сблъсква с типичните нрави и обичаи – клане на прасе, митничарска сватба, изпращане на абитуриент, погребение… Ритуали, удавени в много алкохол и спонтанни прояви на насилие. Но си е любовен роман.

– Защо ти е да пишеш, нали българите не четели? (Аз мисля, че не е съвсем така)

– Българите четат точно толкова, колкото са чели и преди двайсет, и преди петдесет години. Четящите хора винаги са били около 5 процента. На мен това ми е напълно достатъчно.

– Как прописа, кога се нарече писател?

– Не се наричам писател, защото писател е този, който си изкарва хляба само с писане на книги. А в България такива хора няма. Прописах на 28 години, преди това изобщо не съм имал такива намерения. Не съм като певиците, които казват “аз още от тригодишна винаги съм знаела, че ще стана певица”. Кво си знаела – пяла си там с дезодоранта на майка си пред огледалото като всички деца… Та не съм някакъв вманиачен още от детските си години “творец”. Просто в един момент започнах да пиша и усетих, че ми харесва. И че нещата, които пиша, се харесват и на хората. Това е.

– Как се става писател, учи ли се?

– То си е занаят като всеки друг. Има си правила, има си техники, които трябва да овладееш. Както е да речем свиренето на цигулка. Може да имаш огромен талант, но първо трябва да се научиш да държиш лъка и да четеш нотите. Не може да минеш без това. Когато аз се учех да пиша, нямаше кого да попитам и се наложи да научавам правилата на занаята самичък, по метода на пробите и грешките. Това ми отне много време.

– В семейството или в учителите е вината за случващото се с младите?

– Голямата вина е отношението на родителите към учителите.
Българското общество е приело, че е нормално учителите да живеят с 500 лева на месец, да гладуват и да нямат пари за книги. Общество, което отрежда на учителите най-ниското стъпало в социалната стълбица, няма никакво бъдеще. Не е страшно, че след 50 години българите щели да бъдат само 2 милиона. Страшното е, че тия 2 милиона няма да могат да четат.
За голяма част от българските родители образованието не е ценност. Те гледат на училището като на място, където децата им трябва да ходят, за да им се махнат поне за няколко часа от главата.

– Как така се обърка образованието ни и от грамотни хора започна да бълва неграмотни?

– Горчива заблуда е, че нашето поколение е по-грамотно от следващото. Просто когато ние бяхме ученици, нямаше фейсбук, така че неграмотността беше по-невидима. За нея знаеха само учителите ни.

– Кое е по-страшно – апатията или агресията?

– И двете са полезни в умерени дози.

– Класическото ти образование бунтува ли се на скечовете, които пишеш за шоуто?

– Аз не виждам някакво противоречие между образованието ми и професията ми. Надявам се, че не очаквате от мен да пиша скечове за Марк Аврелий и Тома Аквински. Не че не мога, но се опасявам, че на тях ще се смеем само аз и още двама мои съученици от Класическата гимназия.

– Какъв щеше да е Иво Сиромахов, ако преди 15 години не беше започнал работа в шоуто?

– В историята няма “ако”. Нещата се случват логично и закономерно. Събитията следват своя естествен ход.

– Как се издържа на напрежението толкова години всеки ден да трябва да раждаш нови идеи?

– Напрежение е, ако е някакво неестествено задължение. Ако го правиш зорлем. Но ако това е обичайното ти състояние, ако е начинът ти на мислене, няма нищо напрягащо. Напротив – много е приятно.

– В каква посока ще върви шоуто този сезон, ще променяте ли нещо?

– Ще сменим дограмата в офиса на сценаристите.

– Не е ли време да направите и филм, сериал?

– Ако пазарът има необходимост от това, ще направим.

– Създадохте десетки телевизионни кадри, но основното ядро остава. Как се съхранява екип толкова години?

– Когато се работи професионално и добронамерено, атмосферата е вдъхновяваща. Аз усещам професията си не като някакво място, където ходя всеки ден, работя от толкова до толкова часа и вземам някакви пари, а като хоби, като забавление. Като излет с приятели.

– Кои отпадат – некадърните, недисциплинираните или свръхамбициозните?

– Гениалният Митко Коклин преди години каза нещо много точно: “не хората напускат шоуто, а шоуто напуска хората”. В един момент престават да се забавляват, вземат се насериозно и остаряват.

– Съжаляваш ли за някого, който си е тръгнал?

– Липсва ми Лили Йончева. Тя е чудесен музикант и изключително лъчезарен човек. Сега е в Лондон и се радвам, че продължава да прави музика.

– Минавало ли ти е наум да се отделиш, да направиш нещо свое?

– Какво значи “да направя нещо свое”? Нима сега правя “нещо чуждо”? Това е все едно да попитате Бербатов “абе не искаш ли да се отделиш и да играеш сам, за кво ти е тоя отбор. Излез самичък срещу “Реал”, срещу “Челси” и ще ги биеш”.

– Някак встрани от познаването на Иво Сиромахов остава драматургът. Колко твои пиеси се играят, пишеш ли нещо ново?

– В момента се играе една моя пиеса – “Операцията” в Сатиричния театър. Страхотен спектакъл стана, публиката много му се радва. Имам и две нови комедии, ако театрите проявят интерес към тях, ще се играят. Ако ли не – ще чакам да им дойде времето. Пиесите не са бързоразваляща се стока. Не се вкисват, а и не заемат много място вкъщи.

– Актьорът има ли го още в теб, помага ли ти наученото в НАТФИЗ?

– НАТФИЗ не може да те научи да бъдеш актьор. Или си актьор, или не си. Но пък годините, прекарани там, ме срещнаха с изключителни личности, от които съм научил много неща за живота. Хора като Младен Киселов, Сашо Морфов, професор Каракашев. Винаги ще нося думите им в сърцето си.

– Имаш ли самочувствието на успял човек, кое ти го дава?

– За мен успехът е да живееш в мир със себе си и сутрин да се будиш с усмивка. В този смисъл съм успял човек.

– В едно интервю казваш, че боят и сексът трябва да се практикуват разделно. Боят – с мъже, а сексът – с жени. Но боят стана средство за набиране на рейтинг. Трябва ли телевизията да възпитава?

– Не мога да си представя как боят ще набере рейтинг. Освен ако не е боят на Кубрат Пулев над Кличко, който май така и няма да видим. Телевизията е забавление, а не уред за възпитание. Да очакваме телевизорът да ни възпитава е все едно да очакваме кафеварката да ни научи да четем.

 

Пепа Йорданова,
в. “Всичко за семейството”
16 октомври 2014

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close