Иво Сиромахов с таен любовен живот

 

В България да си ВИП означава да си беден, тъп и остарял, твърди сценаристът

Светослав Пинтев,
в. “Седмичен труд”

– Иво, тези дни на пазара ще излезе новата ти книга “Моят таен любовен живот”. Каква е, продължение на адски смешните „Дневници и нощници“ ли е? Отново ли се бъзикаш с египетски фараони, които си патят от днешни майстори, с репортера Омир…?

– Не. В романа “Моят таен любовен живот” става дума за една американска актриса, холивудска звезда, на име Скарлет, която пристига в България и се влюбва в лирическия герой, който се казва Иво Сиромахов. Но не се знае дали това съм аз…

– Може би твоето второ аз е лирическият герой на тази книга?

– Възможно е, но не е доказано… Романът няма нищо общо с реални личности и събития. В една книга винаги трябва да има някаква загадка. Да не си много сигурендали това, което четеш е истина или художествена измислица, защото иначе ще е като журналистически репортаж. Приемете, че разказвам за един мой адаш.

– Какъв е сюжетът на романа?

– Когато американката пристига в България, върху нея се стоварват всички български нрави и обичаи. Тя присъства на клане на прасе, на митничарска сватба, на изпращане на абитуриент, на българско погребение. Тези събития подлагат на изпитание връзката между американката и българина и любовта им в един момент се разпада.

– Защо?

– Заради варварството, което битува у нас. В България празниците обикновено са свързани с кланета на животни – на Коледа – прасе, на Гергьовден – агне… Всичките ни празници са окъпани в кръв и алкохол.

– И аз познавам едни българи, дето заклаха свиня насред Лондон, после я гонили по улиците със забит във врата нож… А Слави, не ти ли подхвърля в своя стил: „Сиромахов, кога работиш, само книги пишеш?

– Писането на книги не ми пречи на работата, напротив. В крайна сметка професията ми е да пиша. Не съм тръгнал да правя нещо извън уменията си. Например – да садя картофи.

– Как реагира Слави след прочитането на поредната ти книга?

– Добре реагира. Досега не е имало случай да каже: „Сиромахов, не харесвам книгата ти“. Вероятно, защото е добре възпитан и не иска да ме огорчи.

– Разбрахме за тайния ти любовен живот, сега да минем на тайния ти живот във Фейсбук, където пусна обръщение да се гласува за Оби Уан Кеноби от „Междузвездни войни“… Защо?

– Нищо не сте разбрали за тайния ми любовен живот, ще разберете, като прочетете книгата. А животът ми във фейсбук изобщо не е таен, той е явен и публичен.
Относно Оби Уан Кеноби, аз съм убеден, че той е нашата последна надежда. Той е джедай, владее силата и ще свърши много работа, ако влезе в парламента. Само за 24 часа може да реши всичките проблеми на държавата. Между другото в момента всички политици ни убеждават, че и те могат същото. Казват ни, че ако ги изберем, ще потекат реки от мед и масло. Живот ще си живеем.

– И в двата случая обаче се появява повелителят на тъмните сили Дарт Вейдър, който спира тези прекрасни планове…

– Във филма „Междузвездни войни“ не успява да ги спре. Във филмите доброто винаги побеждава, а в живота – невинаги, за съжаление.

– Изписаха се всякакви неща за теб по жълтата преса, какви ли не щуротии, поне 300 пъти си напускал шоуто със скандал… Каква е истината?

– Не ги чета тия простотии, Светльо. Аз съжалявам хората, които си изкарват хляба с писане на откровени лъжи. Това е най-жалката съдба, да си принуден там за 200-300 лева да пишеш всякакви гадости за хората. Остави ме мен, ама се изписаха какви ли не глупости за наистина светли хора. Тоя гасне от рак, оня гасне от СПИН, отвратителни работи. Дори човек като Валери Петров не пощадиха. Това е отвратително. Затова стоя далеч от тези неща, не им обръщам внимание. Когато някой ми каже, че е прочел нещо за мен в жълтата преса, спирам да общувам с него. Щом чете такива работи, значи той е същият идиот като тези, които ги пишат.

– Слави водеше доста дела срещу жълтата преса, спечели няколко, останалите как вървят?

– Всичките ги спечели. Проблемът е, че съдът присъжда малки суми. Ние не сме ги водили за пари тези дела, всичките спечелени суми ги дарихме за болни деца, но смисълът от воденето им е съдът да присъжда големи глоби, за да спрат да пишат такива работи. А сега какво става – съдът ги осъжда да дадат 3000 лева, те ги плащат и на другия ден пак пишат същите неща. Така че от тези присъди няма никакъв реален ефект.

– Добре де, ама по рано това го имаше само в жълтите вестници, а сега се мултиплицира и в телевизията. „ВИП брадър“ е по тежък случай, от който и да е жълт вестник. Единият ВИП-персонаж си признава, че правил секс за пари, другият разказва още по безумни неща, с такива випове какво правим?.

– Какво в България означава ВИП? Според представата на някакви телевизионни продуценти, това означава да си беден, тъп остарял. Никой не се интересува от теб, но ти твърдиш, че си ВИП. И с какво точно си ВИП? С какво са известни тези хора, с какво си изкарват хляба? Уж са випове, а като се съберат там, почват да се запознават: „аз съм еди-кой си, аз съм еди-какъв си“. Е какъв ВИП си, щом се налага да се представяш?

– Само с „Шоуто на Слави“ сте вече близо три петилетки на екран, как успявате толкова време да измисляте нови и нови смешки, няма ли някакъв предел, когато си казал всичко смешно, което може да се каже. Проблем ли е това?

– Не, никога не можеш да кажеш всичко смешно. Източникът на хумор е неизчерпаем. Като се замислиш, за тези 14 години, в които правим шоуто, животът доста се е променил. Хората са станали различни, навиците им са станали много различни. Преди 14 години например никой не знаеше какво е селфи…

– Ами тая мода да се снимаш сам с мобилния телефон се появи наскоро. Преди 14 години изобщо нямахме мобилни телефони, като се замислиш…

– Да, и фейсбук нямаше. Когато се променя животът, съответно се променя и хуморът.

– Хрумвало ли ти е някога да влезеш в политиката, както направи например твоят бивш колега-сценарист в „Шоуто на Слави“ Росен Петров, преди това Любен дилов -син, с когото също правехте сценарии….

– Виж сега, хората не са равни. И то не са равни най-вече по акъл. На едни е даден повече акъл, на други – по-малко акъл, на трети изобщо не е даден акъл. И според това на кого колко е дадено, човек си избира съдбата… Един иска да ходи при Бареков, друг иска да пише книги. От друга страна пък, казват, че който има по-малко акъл, той живее по щастливо. Така че може би са по щастливи тия хора, които влизат в политиката, откъде да знам… Навремето имаше един боксьор Серафим Тодоров, помниш ли го?

– Е как, толкова пъти съм го посрещал на летището, когато спечели?

– Та той отиде в Турция да се състезава в някакъв частен клуб. И замина той, а по „Дарик“ направиха интервю с него. Звъни му Томислав и го пита: “Какво става? Пристигна ли в Турция?“ А Серафим Тодоров отговаря: „Пристигнах, сега чакам гювеча“. Та такава е ситуацията и в българската политика. Влизат в парламента и чакат гювеча…

– Гледах предаванията ви с Лиляна Павлова, с Бареков, с Меглена Кунева, с разни други такива…. „Я не мога да ги разберем тия ора“ , както казва един съсед на вилата… Политиците ни са твоя любима мишена, изненадват ли те още ?

– Политиците отдавна не могат да изненадат никого. Те са влезли в едни рамки, от които не могат да излязат, колкото и да искат, а те не искат. Когато ги интервюираш, те изобщо не слушат какво ги питаш. Научили са си там някакви клишета и държат непременно да си го кажат, независимо какво ги питаш. Много трудно се разговаря с някой, който не те слуша.

– Какъв им е проблемът, че четвърт век вече не са в час, докога?

– Проблемът е, че изобщо не искат да чуят хората… Избирателите им казват някакви неща, а те се правят, че тези хора ги няма, че те не съществуват…

– Мислил ли си по въпроса – защо напоследък ни се струпаха луди политици, криза, каквато няма другаде, бедствия…

– За природните несгоди не знам каква е причината, а за другите беди главната причина е глупостта. Тя е в основата на всичките ни нещастия.

– Ние и по рано си бяхме глупави, друго ще да е …

– Разбира се, глупостта не е нещо ново за България. Манталитетът ни е такъв, байганьовщината…. Мисленето на повечето хора продължава да е в схемата: “Дай да видим как да прецакаме другия, ако можем нещода откраднем, далавера да направим”. Никой в България не вярва, че човек може да успее с честен труд. Това е огромен проблем.

– Политиците ли ни вкараха в този капан, гадовете?

– Политиката е само едно от проявленията на това мислене. Тя просто е концентриран модел на всичко онова, което стои в нашето мислене, но големите проблеми са преди това.

– И те са?

– Те са във възпитанието, в това, че винаги търсим късите пътеки, в липсата на ред. Ние някак си сами не искаме да си променим живота. Задавал ли си си въпроса защо е мръсно в България? Много хора си мислят, че е мръсно, защото нямало глоби. Не е, защото няма глоби. Просто българите не искат да им е чисто. Те искат да си хвърлят фасовете на улицата, виж само колко фасове има около нас…

– Не е ли, защото глоби има, но никой не глобява. Германците, ако не ги глобяват, те също ще са като нас…

– Не, не са като нас. Германците обичат да им е чистичко. Всичките им дворчета са идеално окосени, на всеки прозорец има цветя. Тук защо не е така? Просто, защото за българина чистотата не е ценност. Той смята, че е много готино да си хвърлиш боклука през прозореца, а след това да викаш: „Ама тя общината трябва да чисти, аз съм си платил.“ Ти като си идиот, никога няма да ти е чисто, ако ще след всеки българин да сложат по един инспектор, който да върви след него с кочана с глобите. Манталитетът ни е много лош… Байганьовщината продължава да живее в нас и няма да можем по никакъв начин да я изкореним, поне през следващите сто години. Замислял ли си се например защо българският фолклорен герой не е някой смел и трудолюбив човек, ами е Хитър Петър? Защото все гледаме с да действаме с измама, да надхитрим ситуацията, да бъдем по-тарикати от другите… Хитър Петър е навсякъде, той е в парламента, в банките, в бизнеса, в медиите.

– Да, ама той е все пак положителен герой…

– Кое му е положителното?

– Симпатяга е, веселяк, беден е, не е някой олигарх, банкер…

– Винаги ще бъде беден, защото вместо да работи, той хитрува. Не е Работлив Петър, а е Хитър Петър…

Светослав Пинтев,
в. “Седмичен труд”
8 октомври 2014

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close