Интервю за BRATO.BG

ИВО СИРОМАХОВ: Ако избереш хляба пред свободата, скоро ще изгубиш и двете

 

BRATO.BG

 

Честита нова книга! Станаха ли написаните повече от прочетените? Шегуваме се, естествено, но ни кажи колко време писа „Уважаеми зрители” и за колко време се чете?

–  Засега съотношението “написани: прочетени” е около 1: 200. Полагам огромни усилия да го променя, но засега не успявам. Все още предпочитам да чета, отколкото да пиша.

Романът “Уважаеми зрители” е написан за около година. Гледах да го приключа преди края на квалификациите за световното по футбол. Щото ако се класираме, ще настъпи голямо въодушевление и на хората няма да им е до книги. А ако не се класираме, ще настъпи голямо отчаяние и на хората пак няма да им е до книги.

Времето за прочитане е строго индивидуално и зависи от качествата на читателя. Романът съдържа около 50 хиляди думи, тоест ако четеш бавно и тържествено, по една дума в минута, ще го прочетеш за около половин година. Ако си по-пъргав, може и по-бързо.

 

-А като цяло как пишеш? На лаптоп,  пишеща машина, докато съседите спят, на суха овча кожа с перо от черен петел?

– Зависи от ситуацията. Като по-млад пишех с тебешир по стените. На паметника пред НДК има послание от мен, което гласи “КУР”. Надявам се, че е някакво съкращение. И затова съм против събарянето на паметника, защото ще съсипят една от ранните ми творби, която има сантиментална стойност за мен.

“Уважаеми зрители” е написан на компютър, защото тебеширът ми свърши.

 

Имаш ли някакви ритуали при писане? Ние като пишем в сайта обикновено обличаме едни костюми на животни, които не са за пред хора, издаваме странни звуци и плюем през рамо.

– Пръскам си краката със син камък за берекет.

 

– Защо е толкова важно да има свобода на изразяването в медиите и да няма автоцензура? Това ще нахрани ли някого?

– Напротив, стремежът към свобода не само че не храни хората, но често ги оставя гладни. Ако обаче избереш хляба пред свободата, скоро ще изгубиш и двете.

 

-Кой беше първият човек, прочел „Уважаеми зрители” и какво беше мнението му?

– Жена ми. Каза, че се е смяла.

 

-Ние събрахме няколко отзива за „Уважаеми  зрители”… Майкъл Джексън: Умирам от смях като го чета. Много е надарен, жалко, че е на години”, Валери Божинов: „Пак казвам – тази книга си заслужава”, Волен: „Пазете Иво като стайно цвете, без него държавата се срива. Луд съм по него”. Трябва ли да знаем още нещо? 

– Още няколко важни отзива. Путин: „Няма да сваля цената на газа, докато Сиромахов не свали цената на книгата си“. Златка Блек: „Сиромахов ме покани на официалното представяне на книгата му в столицата на Франция – Берлин“, Цветан Цветанов: „Не ме занимавайте с глупости, аз нямам време да си прочета всичките нотариални актове на всичките ми апартаменти, та книги ли ше чета!“

– От къде можем да я закупим и каква е цената? Българинът винаги се интересува от второто…

– Можете да си я купите от всички добри книжарници. Струва 10 лева. Цената е кръгла, за да не могат продавачките да ви викат: нямам да ви върна, вземете си две химикалки.

 

-Желаем ти здраве и още много написани книги! Имаме голяма библиотека за запълване, имаме и желание да те четем. Молим те накрая да ни дадеш в аванс 2-3 изречения от „Уважаеми зрители”…

“Централната емисия започна с новината за повишението на цената на тока. Мичето я обяви с леко разтревожена физиономия, сякаш споделяше притесненията на зрителите как ще си плащат сметките. Тази жена определено имаше актьорски заложби. Да покажеш, че се вълнуваш от цената на тока при положение, че през живота си не си платил нито една сметка – това си беше висш пилотаж.

При прочитането на втората новина говорителката съвсем посърна.

–         Тежко криминално престъпление бе извършено тази сутрин в квартал “Сухата бара”. От двора на самотна пенсионерка са откраднати птици, отглеждани със стопанска цел. На мястото на събитието е криминалният репортер Камен Ченски. Камене, чуваме ли се?

На екрана се появи млад брадясал мъж с кожено яке. Стоеше пред малка неизмазана къща, върху която стърчеше огромна сателитна чиния.

–         Чувам те, Мария  – мрачно каза Ченски. – Намирам се пред къщата на баба Иринка в квартал “Сухата бара”. Днес сутринта неизвестни лица са проникнали в двора й и са откраднали три кокошки.

–         Две кокошки и една фитка – поправи го баба Иринка.”

 

Интервю на Brato.bg,

7 октомври 2013

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close