Интервю за podtepeto.com

Иво Сиромахов:

Искам децата ми да станат почтени и трудолюбиви хора

 

Новата си книга – сборник от пет пиеси, представи Иво Сиромахов в книжарница Сиела в мола. „Българско криминале“ разказва с ирония и сарказъм реалността, в която живеем. В тези пиеси живее абсурдното ни съвремие – невъзможността ни да бъдем други, желанието ни да станем „известни“ на всяка цена, безизходицата, от която можем да излезем само чрез смеха. На сцената излизат неуспяли детективи, провалени журналисти, лекари-мизантропи, предприемчиви сводници. Всички те търсят приключението, което ще ги извади от баналността на ежедневието и ще ги накара да се почувстват значими. На фона на брилянтния си хумор и ирония Сиромахов даде едно сериозно интервю за Под тепето и репортерката Ивелина Василева. За начало Сиромахов подчерта пред Ива, че не чувства Пловдив като град, в който е гостенин, а го чувства като част от себе си.

– Пиесите или новелите ви влекат повече?

– Нямам предпочитания. Аз обичам да опитвам всякакви жанрове, защото смятам, че човек трябва да се развива, а не да стои на едно място. И винаги да прави неща, които са по-големи от него. Когато имам настроение за някакъв драматургичен текст, пиша него, когато имам настроение за разказ, пиша разказ. Не поставям някакви граници на нещата, които правя, нито пък ги отделям едно от друго. И пиесите, и разказите са различни мои проявления, но и в двете съм аз.

– Повечето от любимите ви книги не са на български писатели. Защо?

– Имам любими книги и на български писатели. Например „Записки по българските въстания”. Това е една велика книга и тя е чест за българската литература. Чест е, че имаме такава книга в нашата класика. Много харесвам и произведенията на Алеко Константинов и съм се вдъхновявал от тях.
Харесвам и някои съвременни автори. Например разказите на Алек Попов, романите му. Има и един изключителен автор, който, предполагам, че не го знаете, понеже е написал само две книги през 80-те години- Марин Крусев. В момента живее във Велико Търново и се занимава с издателска дейност. Но той е един изключителен хуморист. Човек, от когото съм се учил на това как се пишат пародии, как се прави смешен текст. Така, че не е справедливо това, което казвате, че харесвам предимно чуждите автори. Аз не деля литературата на българска и чужда. Деля я просто на добра и недобра.

– Харесва ли ви черният хумор на Алек Попов?

– „Мисия Лондон” много ми хареса. Смях се с глас, когато го четох. Алек е ироничен и много интересен автор. Надявам се да чета още много книги от него.

– В книгата „Няма значение” пишете за хората, които нямат значение. Обратно на това – кои имат значение?

– Имат значение хората, които знаят към какво се стремят и как да го постигнат. Хората, които преследват мечтите си и ги осъществяват. Имат значение хора като Димитър Бербатов, който е гордост за всички българи с това, че е част от един от най-великите клубове в света. Хора като професор Александър Чирков, който с труда си е донесъл огромни ползи на обществото. Това са хората, които наистина са важни за мен и които трябва да получат по-голямо обществено признание. Вместо това обаче какво виждаме? Жълтите медии постоянно ги окалват, изсипват отвратителна помия върху тях. Това е нещо, което аз не приемам. И докато имам енергия, ще се противопоставям на тази помия.

– В този ред на мисли не смятате ли, че дори сериозните вестници пожълтяха?

– „Капитал” и „Дневник” – това са сериозните вестници. Всички други са много пожълтели и в тях преобладават глупостите и опитите за „изнасилени” сензации. Защото реални сензации рядко се случват.

– Какви искате да станат вашите деца като пораснат?

– Искам да стана почтени и трудолюбиви хора. Полагам доста усилия това да се случи и мисля, че съм на прав път. Разбира се, има още много време пред тях, много хляб има да изядат. Но съм сигурен, че когато в едно семейство основите са поставени стабилно, рисковете за децата са много по-малки. То е като да строиш къща. Ако направиш основите от бетон, знаеш, че къщата ще трае дълго, ако ги направиш от кал и кирпич – не може да очакваш нищо добро.

– Тях влече ли ги литературата?

– Големият ми син по-скоро го влече киното, но още е твърде рано да се каже. Пък и аз не вярвам в ранното предопределение. Много ми е смешно, когато някой каже „аз от петгодишен исках да стана актьор” или „аз от тригодишен пея”. Добре, всички като деца сме пели с дезодоранта пред огледалото, но това не значи, че непременно призванието ни е да станем певци. Аз, например, открих писането доста късно. Започнах да пиша на 27-28 -годишна възраст. Преди това не бях писал нищо освен някакви ученически съчинения.

– Бихте ли се върнали към радиото?

– Човек никога не знае какво му предстои и каква съдба го очаква. Мисля си, че това са етапи от живота ми, които са преминали. И театърът, и радиото, и вестникът, но никога не знам какво ще ми се случи оттук нататък. Имам много хубави спомени от работата си навсякъде, колеги, с които ми е приятно да седна да поговоря. Така че кой знае…

– Има ли кич в книгите?

– Кич в книгите винаги е имало. Това не е ново явление, което се е появило в последните години. Във всяка епоха е имало много глупости, които са издавани, и то в големи тиражи. Малко са нещата, които остават. Но засега е твърде рано да кажем кое ще остане и кое ще бъде забравено. Аз, например, не смятам, че „комерсиално” е мръсна дума. Няма нищо лошо в това да пишеш, за да се продаваш добре, да се радваш на това, че имаш добри тиражи. Няма как да напишеш лоша книга, а тя да има прекалено голям тираж. Изискват се някакви сръчности, някакви умения. Смятам, че днес се издават много книги и някои от тях са на много добро ниво. Има и изключително слаби, разбира се.

– Мислите ли да напишете автобиография?

– Още ми е твърде рано, едва на 40 години съм. Смятам, че човек трябва да напише автобиография, когато е в залеза на живота си, когато може да се обърне назад и да разкаже цялата си история. Надявам се, че ми предстоят още доста интересни събития и когато остарея, ще седна пред камината и ще напиша автобиографията си.

– А сега извън темата- как според вас ще завърши финалът на Шампионската лига между Челси и Байерн Мюнхен?

– Питате ме, защото знаете, че съм жарък фен съм на Челси. Много им стискам палци. Най-важното е, че имат дух на победители, а това е най-важното условие за успеха.

Ивелина Василева,

podtepeto.com

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close