Българската intelligence

Българската intelligence

 

Има една особена порода хора, които наричат себе си “интелектуалци”. Те живеят мизерно и изолирано и цялата им енергия отива в това да страдат по социализма, писателските почивни станции и евтината мастика в барчето на творческия съюз.

По времето на Тодор Живков те са се изхранвали по партийни банкети и “творчески конгреси”, а някои от тях са живели в “блока на писателите” (представяте ли си да речем Фокнър и Селинджър да живеят в един блок и да си искат назаем чаша олио). Днес интелектуалците са известни най-вече с това, че сегиз-тогиз се появяват по медиите и предъвкват следните тези:

Държавата се нуждае от активна културна политика

Под това изречение се крие просешкия намек: “държавата трябва да ме финансира, за да пиша бледите си съчинения”. Много интересно схващане. Как мислите, дали Хемингуей е получавал субсидии от Федералното правителство? Или пък Гогол е написал “Ревизор” с държавни пари?

Свободният пазар съсипва националната култура

В основата на тази теза стои мрачният екзистенциален въпрос: Защо Джон Гришъм продава стотици милиони тираж, а моята жалка книжка не се харчи дори сред роднините ми?

Когато се сблъска с факта, че творбите му не се харчат, интелектуалецът яростно се нахвърля върху пазарните закони. Логиката му е такава: “Някой трябва да е виновен, за това, че никой не купува труда ми. Този някой не може да съм аз, защото аз никога не съм виновен. Значи виновен е проклетият пазар”.

Трябва да има данъчни облекчения за спонсорите на изкуството

Тази горчива заблуда най-вероятно се е родила на някое “светско парти”. Някой непризнат автор се е напил с някой признат бизнесмен и е седнал да му реве, че се нуждае от спонсорство. Бизнесменът е проявил тактичност и вместо да му каже: “нямам излишни пари за тъпите ти творби”, се е измъкнал с витиеватото: “и аз милея за българската култура и бих я подкрепил, ако държавата ми даде данъчни облекчения”. Така в душата на бедния автор е покълнала илюзията, че бизнесът изгаря от желание да финансира поредната му творческа мастурбация, но видите ли – държавата пречи.

Има световен заговор срещу българската култура

Колкото по-неуспял е един човек, толкова по-лесно прегръща конспиративните идеи. Приятно е да вярваш, че целият свят е срещу теб, защото се страхува от невероятния ти потенциал. Много по-лесно се живее с такива героични фантазии, отколкото с горчивата истина, че светът не знае кой си и изобщо не му пука за теб.

Сюжетът за световна конспирация срещу българската култура е много забавен. Само си представете как в някакво мрачно помещение са се събрали Мадона, Стивън Спилбърг и Джоан Роулинг и трескаво умуват как да преебат българските интелектуалци.

И ний сме дали нещо на света

Да лежиш на чужди лаври е уютно, но безполезно. Това, че си роден в страната на Ботев и Вазов, не те прави Ботев и Вазов. Доста тъпо е да се хвалиш с текстове, които друг е написал.

Интелектуалците са морален ориентир на нацията

Историята ни учи, че всички опити на отделна каста да вземе монопол върху морала завършват зле. В България въпросът е доколко хората, които наричат себе си “интелектуалци” имат право да морализаторстват. Отварянето на досиетата даде отговор на този въпрос и показа как у нас службите “интелигенция” и “intelligence” са били свързани в една доста топла връзка.

Наближават избори и интелектуалците се размърдват. Групират се около партийните вождове, ласкаят ги с надеждата да им подхвърлят някоя субсидия, ако дойдат на власт. А дали ще им я дадат? Надали, надали…  

 

Текстът е публикуван в сп. MAX, март 2009

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close