Хаос и тревоги за козирога

Хаос и тревоги за козирога

 

Всеки ден вестниците поместват астрологични прогнози, които вещаят едни и същи поличби за хората родени под една и съща зодия.

Значи ако приемем, че хората от моята зодия (козирог) са около една дванайста от цялото население на планетата, излиза, че над 400 милиона човека от всички краища на света преживяват едновременно едни и същи неща, за да угодят на астролозите. И ако да речем във вторник тези 400 милиона са били зарадвани от повишение в службата, в четвъртък всички те като по команда ще бъдат покосени от любовна мъка.

Идеята за колективна съдба на милионите представители на една и съща зодия ми се струва абсурдна, но изглежда не е абсурдна за авторите и читателите на хороскопи.

Доста хора следят с интерес рубриките на астролозите, а някои дори взимат тия неща навътре.

За да се убедя дали хороскопите работят, аз реших да проверя какво предсказват звездите за моята зодия в понеделник – 7-и май.

Седнах да пия сутрешното си кафе и разгърнах пресата.

Първо отворих вестник “Труд”. Ето какво ми предсказаха оттам:

“Спокойни сте, а и денят ще допринесе за това… Възможно е сега един спор да се реши във ваша полза. Можете да очаквате и чудесни финансови резултати”

Евала, казах си. Днес е моят ден. Какъв ли ще да е обаче този спор, който ще се реши в моя полза? Може би жена ми ще се съгласи, че е добра идея да поканя вкъщи десетина приятели, за да гледаме финала на Шампионската лига?… А откъде да очаквам чудесните финансови резултати? До заплата има още много време… Трябва да си проверя фиша от тотото. “Чудесни финансови резултати” е минимум петица!

Отпих голяма глътка от кафето и почнах да пресмятам за какво ще изхарча парите от “чудесните финансови резултати”.

Но този щастлив момент не трая дълго, защото разгърнах вестник “Новинар” и техният хороскоп ме попари:

“Понеделник идва с грижи в делови и личен план. При някои Козирози са възможни служебни тревоги и смяна на работата, в крайна сметка всяко зло за добро…”

Егати! Харесвам си работата и не ща да я сменям! И какво са седнали да ме успокояват с това “всяко зло за добро”? Тва па е най-тъпата българска поговорка. Как може злото да е за добро?… Уф, защо съм се родил “козирог”!… Я телците и скорпионите колко по-добре са днес.

Оставих “Новинар” и взех “Монитор”. Там прогнозата бе по-оптимистична:

“….Въпреки, че не сте уверени в себе си, ще се обогатите с нови впечатления, с полезна информация, която е достатъчна причина за правилна преценка на заеманите от вас позиции…”

Че не съм уверен в себе си, не съм. И как бих могъл да бъда, при положение, че звездите ми вещаят толкова противоречиви неща? Обаче пък ще се обогатя с полезна информация. Може би трябва да погледна какви са коефициентите на “Еврофутбол” и да видя кво ще каже Сашо Диков – той винаги има повече информация от останалите.

Реших да хвърля едно око и на астрологичната прогноза на в. “Стандарт”:

“… денят е особено важен от гледна точка на сблъсък с конкурентите…”

Ще ме плашат те мен с конкуренция! Аре да ги видим тия конкуренти, дето толкова напират да се сблъскат с мен. Сиромахов ги очаква на тепиха настървен и зъл.

Хороскопът на в.“24 часа” обаче беше суров и назидателен:

“Ще се наложи да се ограничите в някои неща, ако искате да доведете намисленото докрай…”

Баси! Аман от ограничения, бе! Отказах цигарите, намалих алкохола – кво повече да се ограничавам.  Не, не, това въобще не се отнася до мен. Другите козирози да се ограничават, колкото си искат. Аз няма да го направя.

Усетих, че започвам да се ядосвам и добре, че хороскопът на вестник “Сега” ме поуспокои:

“….Стремежите ви ще се сбъднат и то благодарение на добрия шанс, а и на факта, че дълго време чакахте да достигнете до щастливото стечение на обстоятелствата…”

Ами да! 35 години го чакам тва щастливо стечение. Крайно време беше! Въпросът е какви са ми стремежите? Е, какви – нормални, скромни – една яхтичка, 2-3 милиона в банката и къшей хляб…

Мдаааа, не се отчайвайте приятели, всеки ще дочака своя седми май – денят, в който стремежите се сбъдват!

Весело размърдах пръстите на краката си в някаква жизнерадостна гимнастика за посрещане на сбъднатите ми стремежи.

Но не ми било писано да се радвам дълго, защото отворих вестник “Дума”. Партийните астролози се оказаха безмилостни към моята зодия:

“Очаква ви работа в дома – досадни ремонти, поправки, тичане по дребни задачи. Необходимо е да посветите този ден, за да внесете ред в бъркотията около вас.”

Ах, тия коварни червени нострадамуси! Откъде може да знаят, че трябва да уплътнявам дограмата и да сменям батерията на душа? Откъде? Звездите ли им го говорят?

И точно па днеска ли да ги поправям? В деня на сбъднатите ми стремежи!

Много се ядосах, изгълтах набързо кафето, облякох се и хукнах навън.

Качих се на колата и пуснах радиото. И пак попаднах на хороскоп. Тоя обаче беше супер засукан и неразбираем. Но доколкото разбрах козирогът щял да има кофти ден, защото, разбираш ли, “Юпитер влиза във втори дом”. Е аз какво да направя, с шутове ли да го изгоня от тоя втори дом?

И за някакви “асцеденти” говориха. Това ми прозвуча зловещо. Представих си асцедентите като някакви свирепи същества с тежка пародонтоза, подобни на орките от “Властелина на пръстените”.

Минах на друга станция. Там пък Графа виеше жалостиво “Ако има рай”.

Какъв рай, батенце, ела да видиш как се пържа в ада на астрологията!

Изключих радиото. На светофара някакъв капут с голф тройка ми показа среден пръст. От в.”Труд” ме бяха предупредили, че “спорът ще се реши в моя полза”, затова и аз му показах среден пръст. Но светна зелено и двамата отпрашихме при резултат едно на едно.

Стигнах до офиса и почнах да търся място за паркиране. Въртях се 40 минути, но не се отчаях, защото хороскопът на в. “Сега” ми беше предвещал, че “ще чакам дълго време, за да достигна до щастливо стечение на обстоятелствата”.

В крайна сметка така и не го дочаках това щастливо стечение на обстоятелствата и паркирах на майната си. На около два километра от офиса! Нищо, викам си,  ще се поразходя, за да “внеса ред в бъркотията около мен”, както ме посъветва в.”Дума”.

По едно време ми се стори, че някой върви по петите ми… Обърнах се и видях възрастен мъж с прошарени мустаци, тъмни очила и кожено яке. Дали пък не е някакъв конкурент, който ми готви някакъв внезапен сблъсък, както ме предупреди в. “Стандарт”? Забързах крачка и му избягах зад първия ъгъл. Конкурент с конкурент мръсен!

Влязох в офиса и поздравих колегите. И те ме поздравиха, любезни както винаги.

Абе май не е както винаги… Днес ми се струва, че са по-любезни… Ами да, разбрали са, че ще ме уволняват, както ми предсказа “Новинар” и сега искат да ги запомня с добро в последния си работен ден. Бахти лицемерите!

Седнах пред компютъра и си отворих мейла, с надеждата да “се обогатя с нови впечатления и полезна информация”, както ми обеща в. “Монитор”

В мейла ми имаше десетина съобщения, които ме призоваваха да  си купя виагра или да увелича пениса си с 5 до 10 сантиметра. Тази информация не ми се стори полезна, нито ме обогати с нови впечатления, затова без угризения я изпратих вRecycle bin-a.

Проверих си фиша от тотото. Не шестица, не петица, ами дори тройка нямах. “Чудесните финансови резултати” или бяха споходили друг козирог или се отлагаха за някой друг седми май.

Затворих очи и си представих как Юпитер се е разпищолил на дивана в хола на втори дом и злорадства.

Работният ми ден премина рутинно, без “сблъсъци с конкуренти”, без “сбъднати стремежи” и без “чудесни финансови резултати”.

Аз обаче бях нащрек и постоянно очаквах всички тия неща да ми се случат.

Вечерта си тръгнах и почнах да търся шибаното място, на което бях паркирал шибаната си кола.

Докато я търсех, видях паркирана малка лъскава тойота. До нея беше клекнала малка лъскава блондинка и се мъчеше да свали гумата.

Това, което най-много ме привлече в цялата ситуация беше, че блондинката беше обута в дънки с много ниска талия. И както беше клекнала, й се виждаше половината гъз. Баси кефа!

Ако това ми се беше случило в някой друг ден, вероятно щях да се направя на джентълмен и да се впусна да сменям гумата вместо нея. Да види тя, че българан е галант. Ще сменя гумата, ще пусна два-три свежи лафа, тя ще се засмее, ще я поканя на кафенце и като нищо може да се докараме дотам, че да видя и останалите 50 процента от гъза й.

Но в този момент си спомних предупреждението на в. “24 часа”: трябва да се ограничавам. Напрегнах всички усилия на волята си и се ограничих. Стиснах зъби и подминах блондинката, като вече яростно се псувах за лоялността си към хороскопите.

Да не си козирог в тия времена! Само напрежение, тревоги, ограничения и несбъднати очаквания.

Повъртях се още известно време по уличките в търсене на колата, но хороскопите до такава степен бяха задръстили съзнанието ми, че бяха изхвърлили оттам цялата останала информация.

И внезапно, макар да не беше предвидено от цялата българска астрологична общност, се озовах пред входа на “Бай дъ уей”

Реших, че това е поличба. И че Юпитер може да си влиза и да си излиза от втори дом, колкото си иска, ама Иво Сиромахов ей ся ще влезе в “Бай дъ уей” по най-категоричен начин.

Влязох вътре и се напих като асцедент.

 

Текстът е публикуван в списание MAX, юни 2007г.

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close