Дневникът на Петър Василев

Дневникът на Петър Василев

9 юни 2010
Кво й е южното на тая Африка, бе? Ше изпукаме от студ тука. Гледам колегите дошли с пуловери, с якета, а аз съм тръгнал с няколко хавайки и два чифта къси панталони. Богатата ми обща култура ме подведе. От обща култура знам, че през юни е топло, в Африка е топло, както и че на юг е топло. Значи през юни в Южна Африка би трябвало да е най-топло! Обаче не е. Това ни е проблемът на големите български журналисти – огромната ни ерудиция понякога ни изиграва лоша шега.
Ибришима ми вика: що не си купиш един пуловер? А, ше купувам! Аз съм в командировка, не съм тръгнал на шопинг. Ще поискам назаем някоя жилетка от колегите.

12 юни 2010
Коментирам тука някакъв мач и зъзна. Снощи имаше коктейлче по случай откриването на първенството, така, постарали се беха хората. Не липсваха и изненади. Хапнахме, пийнахме, запознахме се с колегите от другите телевизии. Добре, че знам чужди езици. Английският ми е перфектен.
А сега няма засада, няма засада… Извинете ме, докато си водя дневника все пак трябва и да коментирам нещо – такава ми е работата.
Снощи на коктейлчето се запознахме с един холандски колега и аз му се представям. Викам: „Найс ту мийт ю, ай ем Питър Василефф – Дъ Кок!” А оня се скъса да се хили. Напушен ли беше, какво ли… Дъ Кок, вика, и се превива от смях. Йес, викам, Дъ Кок. Детс май никнейм. А той продъжава да се хили. Не ги разбирам тва чужденците. Кво му е смешното да ти викат „Петела”?
След това се представих и на други колеги, и те реагираха по същия начин.
Хората са се побъркали.
Това ни е проблемът на големите български журналисти – перфектното владаене на чужди езици понякога ни изиграва лоша шега.

14 юни 2010
Бахти студа! Каква Южна Африка, бе, тука е студено като в Северна Гренландия.
А сега няма засада, няма засада… Ох, много емоционално коментирам, раздавам се максимално в ефира. Такива сме големите професионалисти – горим в работата си.
От тия африкански студове настинах и сега кихам, подсмърчам –ужас. Не заслужавам такава съдба. Аз съм жива легенда на спортната журналистика. Навремето аз измислих репликата „Господ е българин!” Обаче Мичмана взе, че я каза преди мен. И после му я приписаха на него. Сега, моите уважения, Мичмана беше добър коментатор, обаче лафът за Господ го измислих секунда преди него. И тамън си отворих устата и той го изтресе! Това е най-кошмарният случай в кариерата ми. Това ни е проблемът на големите български журналисти – респектът към по-възрастните колеги понякога ни изиграва лоша шега.

20 юни 2010
Чухме се с Кедъра. Много добре си прекарвали в студиото в София. Лафим си с Ели Гигова, вика, имаме си оркестърче тука, слушаме джаз на живо, страхотно си прекарваме. Кого лъжеш бе, Кедърче? Страхотно си прекарвал. Изяде си гъза от мъка, че не го командироваха в ЮАР, а сега ми се прави на отворен.
Ми седи си при оркестъра, да те еба, аз па си живея живота тука, даже вчера на пресконференцията даваха едни много хубави химикалки безплатно, аз си взех 30-40, така, да имам. Само дето трябва да коментирам отвреме-навреме, та ми се разваля хубавата почивка..

28 юни 2010
От тия вувузели ушите ми пищят, главата ме боли, вие ми се свят. А сега няма засада, няма засада… ох, какви ги говоря бе, мачът свърши преди няколко часа. Такива сме големите професионалисти, постоянно мислим за работа. Снощи имаше коктейлче и се запознах с една много красива африканка. Не липсваха и изненади. Представих й се, викам: найс ту мийт ю, ай ем Питър Василефф – Дъ Кок и тя изобщо не се засмя. Много възпитана жена, много културна. Каза че на нея й викали: Дъ Пуси, демек „котката”. И по едно време ме пита: искаш ли един вувузел?
Аз първо викам: не. Щото от тия вувузели ми се драйфа вече. Ма после размислих и си викам: що па не, нали ми го дава безплатно. Тамън ще занеса някакъв подарък вкъщи. Типичен африкански сувенир. Отидохме у тях да ми даде вувузела и се оказа, че няма никакъв вувузел. Егати измамницата! Вместо това взе да ме съблича и да ми прави фелацио. Не беше лошо. После и тя се съблече и стана една… Свърших с викове: а сега няма засада, няма засада…

3 юли 2010
Това ни е проблемът на големите български журналисти – прекалената ни доверчивост понякога ни изиграва лоша шега. Тая африканка май нещо не е била чиста, щото получих едни особени сърбежи и парене в съдийското флагче над кожените ми кълба. Те ти сега вувузел! Какво ще разправям на жена ми, не знам.
Запознах Ибришима с африканката, но не му казах нищо. Нека и той да се прецака, нали е много отворен!

7 юли 2010
Ох, няма ли да свършва това шибано първенство? Имам грип, световъртеж, мигрена и трипер. Взе ми се здравето. Но такива сме големите професионалисти, жертваме здравето си в името на професията.
Тука вувузелите са по един долар. Чудя се дали да не купя 30-40 и да ги продам в София. Да врътна малко бизнес, че с тая мизерна заплата от БНТ съм за никъде. Ще ги продавам пред стадиона за по 10 лева парчето. Но дали ще се харчат сред нашите запалянковци? И дали слънчогледовите люспи няма да ги задръстят?

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close