Дневникът на Димитър Бербатов

Дневникът на Димитър Бербатов

2 март 2011

Кога ще ме пусне в игра тоя Фъргюсън, бе! Дееба и пенсионера, дееба. Само ме държи на скамейката. Не че много ми се играе, де. Тя, заплатата си върви. 100 бона на седмица – хич не е зле.
Неманя нещо е кисел днеска. Питам го кво му е, а той вика: Цела нощ смо яли и пили у майстор Миро, да си йебем майку у прдляку. То не беа ущипци, то не беа вешалици. Изпили смо двайсе кила крушевица, направили смо се на кучета. Ова сутрин пием трету каву да се освестим, али немам цигаре. А кава без цигару е као кревет без жена…
Голям пич е тоя Неманя – постоянно ги ръси некви и си умираме от смях.

5 март 2011

Днес играх цял мач, ама нещо нямах късмет. След мача Фъргюсън ми вика: Бърбатов, раздвижи се малко бе, фор год’с сейк! Ми той Ван дер Сар тича повече от тебе, бе, май френд!… Ми да тича, викам си, като му е толкова акъла. То футбола не е да тичаш. Футбола е… нещо друго, еба ли му майката кво. Тя ако беше толкоз проста тая работа всички щяха да са футболисти и да опъват големи кинти, ама не са.

26 март 2011

Гледах мача на националите с Швейцария. Прав беше бате Емо Данчев, като ме накара да се махна от тоя загубен отбор. Проблемът не е, че са некадърници. Проблемът е, че са най-добрите в България. Толкова са слаби, че се чудя как уцелват вратите на чалгаклуба, а не се блъскат в гредите му като влизат, хаха.

27 март 2011

Жена ми все ми мърмори, като гледам мачове. Вика – не стига, че по цял ден играеш, ами и като се прибереш вкъщи пак мачове гледаш. Какво е това нещо, вика. Според жена ми футболът е игра, в която 22-ма идиоти безсмислено гонят някаква топка. Всъщност, ако говорим за националния отбор, това не е далеч от истината.

28 март 2011

Днес пак играх цял мач, обаче пак – малшанс. Нищо не можах да направя. Фъргюсън беше бесен. Бърбатов, вика, ай кант билийв ит! Преди мача ти казах да играеш, както никога досега не си играл. А ти игра така, сякаш никога досега не си играл. Миналия път ти казах, че Ван дер Сар тича повече от тебе, обаче сега виждам, че не е баш така. То и флагчето на корнера тича повече от тебе…
Мислех да му развия моята философия за вредата от тичането във футбола, но той беше много ядосан и реших да отложа лекцията си за по-добри времена. Тоя Фъргюсън няма ли да го пенсионират вече бе, кви са тия английски закони, кво е тва чудо…

31 март 2011

Спомням си, като бях малък, първият мач на който ме заведе дядо ми от Марикостиново. Един ден ми вика: Мита, ай да ходим на мач. Питам го: какъв мач? А той: Пирин – Локомотив. Викам: дядо, тва не е възможно бе, как така нашта планина ще играе с некъв влак?

5 април 2011

Днес имам почивен ден и жена ми вика: айде да ходим до мола. Звъннах на бате Емо Данчев и го питах: бате Емо, може ли да ида с жена ми до мола? А жена ми се разбуча – абе ти нормален ли си вика, за всяко нещо да го питаш… Какъв ти е тоя Данчев, вика, да не ти е майка? Как няма да го питам? Тоя човек ме продаде за толко милиони, и сега ми готви трансфери във всички европейски грандове, а жена ми ме трансферира само по разни молове…

11 април 2011

Сър Алекс ме покани да поиграем голф. Мазни ми се нещо, явно е дочул слуховете за евентуалните ми трансфери във всички европейски грандове. Поиграхме, и аз, разбира се, го победих. В спортовете, в които не трябва да се тича, никой не може да ме бие. А той така, за да излезе от положението вика: е, аз навремето бях страхотен играч, но вече съм стар, недовиждам, коленете не ме държат…
А аз му викам: бе ти се радвай, че още си от тая страна на тревата, хаха.

13 април 2011

Днес играем с Челси за Шампионската лига. Попитах сър Алекс:
– Да си обличам ли екипа?
– О, да – вика сър Алекс.
– Обличай го!
– А ще играя ли?
– Е, тва вече е друг въпрос.
Какъв човек е тва бе, какъв човек!.. Емо Данчев има една такава поговорка, която гласи: Кажи ми кой ти е треньор, за да ти кажа в кой отбор играеш. Много е умен бате Емо, разбира ги нещата.

Текстът е публикуван

в сп. Playboy, май 2011

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close